Един от най-деструктивните начини за решаване на проблемите е да прехвърляме вината на другите вместо да намерим първопричината и рационалното ѝ решение.
Вредата от това да сме винаги прави.
Всеки ден човек попада в ситуации, в които може да прехвърли вина или да е посочен като причината за нечие провинение. Пътни произшествия, закъснения за срещи, провален важен изпит…
Когато се търси вина у друг човек, можем да отсеем 4 основни принципа, които се следват в такива ситуации:
1. Ако нещо не се е получило според очакванията ни, то някой друг е виновен за това;
2. Грешките на този човек ми дават право да се отнасям към него/нея с по-малко уважение;
3. Това ми позволява да прибягвам и до други методи като пренебрежение, обиди и дори насилие;
4. Трябва да избягвам признаването на вина, защото това дава право на другите да се отнасят така с мен.
Да търсим вина у другите не винаги е основателно, но следвайки горните 4 принципа със сигурност няма да стигнете до решение на проблем.
Грешките ни карат да израстваме и да се учим, затова отхвърлянето на отговорност само може да попречи на този процес. Нещо повече, това дори няма нужда да са нашите собствени грешки – приемането, анализирането на ситуацията и поуката ще помогнат на самоусъвършенстването ни, независимо кой е виновен. Но, за да намерим най-подходящите начини за реакция е добре да видим ЗАЩО обичаме да обвиняваме.
Лесният изход.
Да виним другите може да е често срещано явление, но причините за това са крайно разнообразни. Една от най-разпространените сред тях е чувството, че губим контрол. В такива ситуации трескаво търсим решение, което е продиктувано от страх и тогава може лесно да направим неправилен избор.
Не е рядкост и вмешаването на вина, за да установим контрол над отсрещния човек. Разчитаме да го “отслабим” с упреци и епитети, след което лесно да установим контрол.
Друг случай е когато някои хора не могат да приемат неуспеха. Те живеят с мисълта, че са прави и, дори когато усещат, че не са – инстинктивно търсят друга причина за несполуката.
Не на последно място в днешно време е и влиянието на родителите. Ако детето вижда в родителя си невъзможността да поеме отговорност, нормално е и то да се опита да „научи“ това. Децата се учат от примера на родителите си, не от съветите им.
Забрави вината и поеми контрол.
Животът ще продължава да се опитва да ни учи на уроците си през цялото ни съществуване. Дали настървено ще се борим против това или ще променим нагласата си, зависи изцяло от нас.
Следващите редове са за тези които са готови за промяна:
Търси урока.
От всяка ситуация може да се извлече нещо полезно, независимо от развитието ѝ. Най-правилно е да намерим поуката, да я запомним и да продължим напред.
Анализирай ситуацията на спокойствие.
Предаването на вина често е резултат на импулсивна реакция. Уверете се, че имате достатъчно време да размислите над случилото се преди да сочите виновника.
Не се вкопчвай в проблема.
Опитвайки се да контролираме проблемната ситуация се тласкаме отново и отново към нея. Само когато се отърсим напълно от мислите за това, можем да си позволим да научим нещо и да надградим в този процес.
Обмисли ВЪЗМОЖНОСТТА да имаш вина.
тук не става въпрос за сляпо приемане на вината, а просто за обективен размисъл и способност за приемане на участие във възникването на проблема.
Най-голямата полза от преодоляване на обвинителното поведение ще имате именно ВИЕ – един по-спокоен живот, където укорът е заменен с любов, а обидите и критиката – с конструктивен разговор. Така, когато изникне поредното препятствие на пътя, вие вече ще сте подготвени да го прескочите с лекота.
Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!
Comments