Дихателни практики за енергия и жизненост

Съвършеното дишане не се ограничава единствено с достатъчното дишане и издишване от белите дробове. Важно е да се доставя достатъчно количество кислород в дробовете и клетките, за да се удовлетворяват нуждите им. Дали дишането е добро, се разбира чак след като чрез действията на диафрагмата дробовете се изпълнят с въздух. Дишането е добро, ако този въздух им подаде достатъчно количество кислород, а той отиде до всички клетки.

Мнозина имат дълбоко и достатъчно дишане, което пренася нужния кислород до дробовете, и все пак някои хора не могат да се разминат със задъхването, отпадналостта и постоянното боледуване, страдат от проблеми с паметта и концентрацията. Причината е следната: достатъчното дишане пренася до дробовете кислород, но не го доставя в достатъчно количество на тялото, затова нуждите от кислород на клетките, органите, хормоните и особено на мозъка остават незадоволени. Първостепенна причина е недостигът на еритроцити и хемоглобин, които са носители на кислорода в кръвта до тъканите.

Когато имате достатъчно еритроцити и хемоглобин, кислородът от дробовете ви стига до всички клетки така, че да удовлетвори нуждите им. Хемоглобинът, който прихваща кислорода в белите дробове и го разпраща по клетките, същевременно обира въглеродния диоксид, използван от клетките, и превърнат вече в газ, го пренася до белите дробове.

Еритроцитите пък са доставчиците, които задоволяват нуждата от енергия в тялото ни. Те обслужват с енергия всички клетки и събират отпадъците от храната им. При еднократно изпомпване на кръвта от сърцето към организма с кислород едновременно се снабдяват 100 трилиона клетки и същевременно се събира въглеродният диоксид от 100 трилиона.

Еритроцитите, произведени от съответните стволови клетки в костния мозък, съдържат хемоглобин, който е съставен от четири вида желязо. Именно хемоглобинните протеини пренасят кислорода. Една еритроцитна клетка, съдържаща хемоглобин, живее най-много четири месеца. Средно от 4 грама желязо в човешкия организъм 65% се намират в хемоглобина, 10% – в миоглобина, а останалото количество – в черния дроб, бъбреците, далака, костния мозък и други органи.

Упражненията по дишане целят посредством техники за задържане на дъха, създаване на дихателни паузи и намаляване на вдишванията за минута да се постигне перфектно дишане. В началото на упражненията обаче тялото трябва да се пренастрои. Докато влезе в крак с новия дихателен модел и техниките за достатъчно дишане, организмът започва да увеличава броя на еритроцитите, които пренасят кислорода и въглеродния диоксид. Но за да се увеличи броят на еритроцитите, е необходимо да се набави достатъчно количество от елемента желязо – основната съставка на хемоглобина. Поне няколко месеца, докато се прилагат техниките, е необходимо организмът да приема чрез храната достатъчно количество желязо.

Продуктите от животински произход съдържат повече желязо отколкото растителните продукти. Най-наситени с желязо са месото и костният бульон, яйчният жълтък, черният дроб, бъбреците, далакът; по-малко съдържание на желязо имат сухите бобови култури, ядките, спанакът, зелените зеленчуци и плодовете. За по-добрата резорбация на желязото много важен е приемът на витамин С.

Теинът, кофеинът, млякото и млечните продукти пречат за резорбацията на желязото. Ето защо през целия период, докато се изпълняват дихателните упражнения, е препоръчително да се намали приемът на чай, кафе, айран и млечни продукти, а най-добре е те изобщо да не се консумират. Малко желязо се резорбира от храна, приготвена в алуминиеви съдове, в съдове от неръждаемо желязо или ламарина. И от храна, престояла в консервна кутия, се резорбира малко желязо.

Големи количества аспирин също възпрепятстват резорбацията на желязо. А понеже витамин С повишава резорбацията, най-правилно е той да се приема заедно с богатите на желязо животински продукти. Например много добри комбинации са яйца с портокалов сок или домати; кюфтета със зелена салата; черен дроб с лук и пр.

Докато прилагаме дихателните практики, за да постигнем перфектно дишане, важно е да консумираме храни, които подпомагат резорбацията на желязото, за да се регулира правилното функциониране на организма.

Терминът рН е въведен през 1909 г. от Соренсън. Това е негативен логаритъм на концентрацията на водородни катиони (Н +), тоест рН = – log (Н +). рН на чистата вода при 25 градуса С = – log (Н +) = – (-7). Такива разтвори са неутрални, с други думи, не са нито киселинни, нито алкални. Разтворите, при които стойността на рН е от 1 до са киселинна, а когато стойността на рН е от 7 до 14 разтворите, са алкални. Ако рН клони към 1, нараства киселинноста, ако клони към 14, нараства алкалността.

рН на кръвната течност е около 7,4 – значи кръвта е слабо алкална. рН на урината е около 5–6, значи тя е слабо киселинна. Киселините отдават протони, а алкалите ги приемат.

За човешкия организъм е присъщо клетките да функционират в леко алкална среда (рН е приблизително 7,4). Ако рН клони повече към алкалност или киселинност, дейността на клетките се разстройва. Поради това в човешкия организъм има механизми, които да поддържа рН в оптимални граници.

За да се запази оптималното ниво на рН в организма, важна роля играят йонизираните металоиди, тоест преносителите на електрическия товар (електролитите). Сярата, хлорът, фосфорът и някои други елементи създават киселинността в организма; натрият, калият, калцият създават алкалността

Организмът приема елементите, които образуват основи, чрез храната и трапезната сол. В резултат те влизат в реакция с киселините и ги неутрализират. Понеже протеиновите храни са богати на сяра и фосфор, те са алкални храни. Съдържанието на повече киселинни или алкални вещества в храната не нарушава рН на организма, защото той има механизми, които поддържат равновесието. Но когато един или няколко от тези механизми се увредят, равновесието на рН също се нарушава. Това равновесие може да се наруши и ако се консумират храни с прекомерно киселинно или с прекомерно алкално съдържание, както и ако организмът е до голяма степен лишен от тях.

При продължително напрежение тялото губи голямо количество солна киселина (НСI). Това води до понижаване на киселинността, а алкалността сравнително нараства, което наклонява рН към алкалност. Състоянието се нарича алкалоза. При силна диария тялото губи много алкали, защото секрециите в тънките черва са на алкална основа. Понеже при загубата на голямо количество алкални вещества се стига до сравнителен излишък на киселини, рН клони към киселинност. Това състояние на организма се нарича ацидоза. Част от образувания в организма въглероден диоксид се изхвърля при издишване, а останалият се превръща във въглеродна киселина (Н2СО3).

Когато на организма му липсват достатъчно въглехидрати – например при диабет или гладуване, – той се опитва да навакса нужната му енергия от складираните мазнини и протеини. Така възниква ацитооцетната киселина, продукт на береновия метаболизъм, резултат от изгарянето на мастните киселини. Затова при диети или диабет се увеличават ацетонът и някои други кетони в кръвта, което се нарича кетонемия26. При кетонемията нивото на рН в организма клони към киселинност. И двете състояния се обозначават като кетоацидоза.

Една част от ацетона в организма се изхвърля с издишването, а друга – с урината. Съдържанието на ацетон в урината се нарича кетонурия. Мирисът на ацетон в дъха на болните от диабет или на гладуващи хора е резултат от изхвърляния при издишването ацетон.

Когато честотата на дишането ни е регулирана, киселинно-алкалното равновесие в кръвта се поддържа в нормални граници.

Когато сдържаме дъха си, водородните йоните се увеличават, въглеродният диоксид е повече, а рН – ниско. Тоест, средата е киселинна. За да се нормализира това, химиорецепторите възбуждат центъра на дишането и го учестяват. Водородът и въглеродният диоксид спадат, а рН се вдига.

Обикновено мигрената, която се дължи на полова слабост, предизвиква усещането, че всичко върви наопаки. Затова най-важното е страдащият от мигрена да промени начина си на мислене. Най-лесно би го постигнал като промени посоката на мислите си. Прочистването от отрицателната енергия, съчетано с упражненията за дишане, е найдоброто решение.

Тази техника действа превантивно и намалява болката при мигрена. А болката възниква, защото диафрагмата се свива поради страха от сексуално отдаване и свързаното с това гадене в стомаха. Лечението предполага да се преодолее потиснатото самочувствие, да се разрешат противоречията и максимално да се използва диафрагмата.

Диафрагмата контролира изпразването на пикочния мехур, давенето, кихането и други действия, свързани с коремната кухина; отговорна е и за оргазма. Разнасянето на удоволствието из целия организъм при освобождаването и достигането на най-високото ниво на вибрация са пряко свързани с използването на диафрагмата. За лечениена мигреналните болки, предмет на лечение чрез дишане, първо е необходимо да се обучат диафрагмените мускули, които не задържат енергията, свиват се неволно и променят посоката на енергията, пораждат гаденето и възпрепятстват сексуалния оргазъм.

Използването на диафрагмата при решаването на проблеми с мигрената и секса не е ограничено само от физическия аспект. Един от естествените резултати при използването на диафрагмата е, че се преминава от двуполюсно към единно, цялостно мислене.

Понеже човек не използва диафрагмения мускул, той се ограничава с горно дишане и по тази причина остава на ниво двуполюсно мислене. А двуполюсното мислене представлява най-високото ниво на невъзприемчивост.

Поради нехармоничното съкращаване на диафрагмата висшата енергия, възникваща при сексуален контакт, се качва нагоре по гръбначния стълб и тъй като не може да се установи умствен, емоционален и физически контакт със сексуалния партньор, това не позволява да се получи процес на задоволяване, изпразване и заземяване. Разпространявайки се от продълговатия мозък към някои зони в главата, тази енергия причинява напрежение в нервната система, болки, емоционални неразположения и колебания.

Ако се промени начинът на дишане, като се използва диафрагмата, мисленето ще премине към единно, цялостно осъзнаване, а личностните разстройства ще започнат да се подобряват, невъзприемчивостта и затрудненията да се схваща и проумява – да намаляват. Навлизането в източниците на причините за невъзприемчивостта и в още много други фактори за пониженото самочувствие открива пътищата за подобрение.

Проведените изследвания доказват, че някои вещества могат да повлияят на паническите пристъпи и други подобни състояния. Водещо място заемат въглеродният диоксид и натриевият лактат. Въглеродното дишане и втечняването на лактата, които повишават налягането на въглероден диоксид, провокират дишането и причиняват хипервентилационна криза.

След повишаването на въглеродния диоксид химиорецепторите в предната част на мозъчния ствол, контролираща дишането в мозъчната течност, се възбуждат. В същия момент поради възбуждане на lokus sereleusta започва норадренергична дейност. Тя намалява налягането на въглеродния диоксид и въздействието на хипервентилационната криза върху дишането и се опитва да ги балансира. Това води до замайване, зашеметяване и други подобни симптоми.

Лактатната секреция играе голяма роля за причиняване на паническо разстройство. При секретиране на лактат тялото получава фалшива аларма за задушаване и това може да провокира панически пристъп и други сходни проблеми. Такива панически атаки предизвиква не само въглеродният диоксид и лактатът, но и натриевият бикарбонат, доксапрамът и други химични вещества. Паническият пристъп, причинен от увеличението на лактата, може да се предотврати с терапевтични методи.

При физиологически промени по време на полов акт понякога се наблюдава учестяване на сърдечната дейност и на дишането. В такива случаи паническите пристъпи могат да доведат до отказ от полово сношение.

Бягство от сексуални контакти се наблюдава сред 50% от жените, страдащи от панически пристъпи, и сред 35% от мъжете със същия проблем. При част от мъжете проблемът с ерекцията е свързан с панически пристъп. При жените намаляването на сексуалното желание също е свързано с паническите пристъпи. Затова хората с намалено либидо и ерекция трябва да се отърсят от страха за панически пристъп и други сходни смущения.

Стресовото натоварване може да предизвика намаляване на либидото и при мъжете, и при жените, както и загуба на интерес към противоположния пол. Антидепресантите, използвани срещу стрес и панически пристъпи, само влошават положението и тотално ликвидират сексуалния живот в смисъл на незаинтересованост към противоположния пол. Заедно с намаляване на либидото при мъжете възниква и проблем с ерекцията. А той, в съчетание с липсата на мотивация, води и до проблем с оргазма. В резултат на това мъжът започва да се чувства непълноценен по отношение на срещуположния пол и може да се стигне до хронични психологични отклонения, причиняващи пълен отказ от секс.

За да се преодолеят проблемите, свързани със загуба на сексуално влечение и ерекция, трябва да се активира симпатиковата нервна система. За целта много подходящи са огнените дишания, които целят да се поеме голямо количество кислород. При тях въздухът се поема през носа и се изпуска отново през него.

Вдишването през десния носен канал, където са в изобилие нервните окончания, пренасящи данни към симпатиковата система, може да гарантира повишаване на либидото. Седнете в изправено положение или легнете по гръб без възглавница. Залепете език зад горните зъби към небцето и го задръжте така по време на упражнението. За 2 минути запушете лявата ноздра и чрез бързи вдишвания през дясната ще си осигурите много енергия за физическото тяло.

Това упражнение е много ефективно за възстановяване. Особено ако започнете да заспивате по време на шофиране или ви се затварят очите на важно съвещание, използвайте го за съсредоточаване. След като го повторите многократно, ще забележите как енергията ви се увеличава.

Ако в съчетание с бързо горно дишане започнете да броите обратно от 100 до 1, бихте си създали достатъчно вълнение, радост и желание. По време на процеса, който започва с ускоряване на сърдечната дейност и повишение на кръвното налягане, може да се ускорят кръвообращението, половият нагон и ерекцията. Ако при събуждане или през деня сте прекомерно отпуснат или полузаспал, не е зле да използвате тази техника, за да се активирате.

За пълното прилагане на това упражнение трябва да владеете диафрагмата. Представете си как дишат кучетата и дишайте като тях, но с по-бавно темпо.

При упражнения с все още недостатъчно използване на диафрагмата след няколко дишания ще установите, че не можете да поддържате ритъма. Така ще разберете колко изоставате в сравнение с кучетата при използване на диафрагмения мускул. И все пак, постарайте се да достигнете 15–20 кучешки дишания за десет секунди; така ще развиете умението да използвате диафрагмата си.

Това упражнение, подобно на кучешкото дишане, с рязко вдишване 3–4 пъти в секунда и регулярно вибриране на диафрагмата, цели пълен контрол над мускулите є. Човек, който добре използва диафрагмата си, успява да поеме последователно 20–25 пъти накъсано дъх.

Докато чакате, сдържайки дъх, внимавайте гърлото, челюстта и основата на езика ви да са напълно свободни. Старайте се да задържите дъха в най-долната зона чрез диафрагмения мускул, изчакайте възможно по-дълго. После направете кратки и бързи вдишвания и с „хъх“ или „хух“ издишайте накъсано от диафрагмата. Ще го направите полесно, ако си представите как се напомпва велосипедна гума и същевременно следите движенията на корема. Тъй като е нужна и мотивацията, само при това упражнение може да дишате шумно.

Добре е да направите това упражнение за ободряване, когато нямате желание за нищо и искате да се абстрахирате от всичко наоколо, когато сте абсолютно разсеян и дори всяко ставане от мястото ви се струва трудно. С една дума, за да съживите чувствата, мислите и физиката си.

Поемайте и издишвайте бързо въздух едновременно през устата и носа. Внимавайте за баланса между вдишванията и издишванията: трябва да са и еднакви по сила. Вдишвайте и издишвайте дълбоко и силно и възможно почесто. Ще усетите разширяването на всички дихателни пътища от ноздрите до диафрагмата. За да се уверите в това, сложете ръце на гърлото, гърдите или корема. Така ще събудите интереса и вниманието си към упражнението и ще следите промените в тялото си.

Най-важното в това упражнение с включване на диафрагмата са стомашните мускули точно под гърдите. По време на упражнението те ще работят като мях. Затова и упражнението се нарича така. Много важно е, докато издишвате през носа като разярен бик, стомашните мускули да изскачат навън, а когато вдишвате рязко, да се прибират.

Започнете упражнението със забавено темпо. За кратко време трябва да достигнете 3 дишания в секунда. В началото се стремете към времетраене от 15–20 секунди и постепенно стигнете до 60 секунди. Още при първото изпълнение ще почувствате как всичките ви мускули се напрягат и се вълнувате неимоверно. Телесната температура ще спадне с около 1 градус. Ръцете и краката ви ще се охладят. Ще усетите раздвижване в цялото си тяло. Може да почувствате изтръпване и „мравки“ по ръцете и краката.

Ако изпълнявате упражнението правилно, временно главата ви може да се замае за няколко секунди и да ви се догади. Но след като тези странични влияния отминат за около минута, ще усетите освежителен прилив на енергия в цялото тяло.

В този случай подходящият метод е да насочите вниманието към регулиране на дишането. От полза е да се съсредоточите върху дълбоко вдишване, да задържите дъха за 25 секунди и бавно да го изпуснете. Ще помогне и ако притворите очи и съсредоточите погледа в една точка. Навеждането напред след дълбокото вдишване ще окаже натиск върху пикочния мехур и простатата, което пък ще възбуди парасимпатиковите нерви и ще забави еякулацията.

Най-важно е движението по време на дълбокото поемане и сдържането на дъха, наклонът напред и натискът върху пикочния мехур и простатата. Тогава анусните мускули се съкращават силно като за задържане на урина. Както е известно, еякулацията се осъществява от симпатиковите нерви. А парасимпатиковите я възпрепятстват. При някои мъже може да възникне нарушение при възбуждането на парасимпатиковите нерви, което води до ранна еякулация. За да укрепнат парасимпатиковите нерви, се препоръчват описаните по-горе упражнения.

В началото тези упражнения вероятно ще изглеждат трудни, но постепенно ще привикнете да ги изпълнявате и ще се убедите, че времето за еякулация се удължава. Не бива да се забравя, че най-важното тук е усъвършенстването на уменията за самоконтрол. Има и други практики, които мъжът може да усъвършенства и приложи, но не бива да ги прилага грубо, така че да се загуби вкусът от секса и да се повлияе отрицателно на ерекцията. Трябва да се регулира добре равновесието.

Дихателните движения са резултат от съкращаването на дихателните мускули вследствие на сигнали, подадени от мозъка. Дихателните движения възникват при две различни възбуждания – съзнателно и несъзнателно – свързани с контролната верига. Обикновено дишането е автоматично и несъзнателно, но ние можем да го контролираме съзнателно в рамките на определени граници – да речем, за известно време сме в състояние да задържим дъха си или да го ускорим. Само за известно време обаче. Центърът на системата за съзнателен контрол на възбуждането се намира в мозъчната кора, а на системата за автоматичен контрол – в мозъчния ствол.

Някои дихателни мускули, като външните междуребрени мускули и мускулът на диафрагмата, при съкращаване водят до вдишване, а вътрешните междуребрени мускули – до издишване. Докато участващите във вдишването мускули се съкращават, участващите в издишването се отпускат. По време на издишването става обратното.

В мозъчния ствол протича сложен контрол, което осигурява ритмично дишане. Същевременно споменатите центрове регулират броя и честотата на дишането съобразно сигналите, получените от химиорецепторите – образувания, намиращи се в големите артерии близо до сърцето и мозъка.

Химиорецепторите непрекъснато проверяват нивото на кислорода, въглеродния диоксид и водорода в кръвта. Те са особено чувствителни към промените на кислорода в кръвта. Щом намалее, те предупреждават дихателния център и предизвикват ускоряване на дишането.

Мозъчните химиорецептори са особено чувствителни към промяната на нивото на кислорода/водорода в субстан-цията на гръбначния мозък. Когато във връзка с някои реакции в тялото се повиши въглеродният диоксид, нараства и количеството водород в гръбначния мозък. Щом химиорецепторите в мозъка отчетат, че водородът се е увеличил, те предупреждават центъра на дишане, ускоряват го и способстват за намаляване на въглеродния диоксид.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!