Дихателни упражнения и видове кашлица

Дихателни упражнения

Използват се масово при белодробни заболявания. Съобщава се и за много положителни резултати. Наблюдавано е подобрение на астматични симптоми при болни в среден или висш стадий, които са били обучени как да развият дихателните си мускули; намаляло е използването на агонисти, по-рядко се прибягва до болнично лечение и спешна помощ, а от болниците са изписани повече пациенти с подобрение.

При пилотно изпитание с 30 болни, приложили китайски методи, съчетаващи движения, медитация и дихателни практики, е постигнат спад на свръхнапрежението, намаляла е нуждата от болнични грижи и спешна помощ и е възстановено психическото равновесие на пациентите.

Методът Бутейко

Това е най-ефикасният научен немедикаментозен метод при лечение на астма и други дихателни заболявания. Твърди се, че има голям потенциал, но досега съществуват само частични, а не експериментални проучвания. При тях е установено, че методът Бутейко намалява нуждата от интубатори и агонисти, повишава жизнените показатели и няма странични ефекти.

Ако методът Бутейко се използва вместо бронходилататори, могат да се овладеят симптомите на стягане в гърдите и да се намали честотата и силата на кризите. Докладвано е за образуване на по-малко количество мукус, по-редки стягания в гърдите и повишаване на енергията за сметка на използваните медикаменти.

Методът Бутейко е демонстриран в Австралия през 1994 г. под ръководството на Мичъл и Бризбейн с подкрепата на „Australian Association of Asthma Foundation“. Две изследвания в Русия също доказват ефикасността му.

За да изследва метода Бутейко, Бризбейн е провел тест с 39 астматици. Три месеца те са провеждали лечение с бронходилататор, а след шестседмично прилагане на метода Бутейко групата е показала подобрение с 54% на жизнените показатели.

При пациенти, приложили метода Бутейко след тримесечна употреба на бронходилататори, е наблюдавано намаление на хипервентилацията. Мотина и колегите му съобщават, че приложилите метода Бутейко астматици са успели да контролират пристъпите и задълбочаването на болестта, без да използват медикаменти.

Подобряване на дишането

Задухът е най-големият проблем за пациентите с дихателни заболявания. Поради отслабване на дихателната мускулатура, резултат от увеличаване на механичното напрежение, нараства желанието на човек да поеме повече въздух, възникват нарушения в обмяната на кислород и въглероден диоксид, запушва се дихателният тракт и възникват проблеми при обмяната на веществата, които водят до задух.

Подобряването на дишането, лечението на трайни или временни неразположения (било по рождение, било придобити), на напълно или частична загуба на трудоспособност води до независимост в ежедневието. Подобряването на дишането изисква многостранен подход. За физически неравностойните пациенти е нужна физиотерапия и програми за възстановяване, специфични за различните заболявания и пациенти. Прилаганите програми нямат общоприет стандарт.

Една от главните цели на подобряването на дишането е да се успокои трудно поеманият дъх. При пациенти със задух затрудненото поемане на дъх влияе прогресивно отрицателно върху физическия капацитет. В тези случаи за облекчаване и контролиране на дишането се препоръчват упражнения за активно дишане и релакс, правилна стойка, контролиране на дихателния ритъм, диафрагмено дишане, заздравяване на междуребрената мускулатура, преструктуриране и регулация на дишането.

Чрез тези практики се постига равномерно дишане, приема се достатъчно количество кислород, повишава се мускулната сила, по-лесно се поема въздух и се повишава жизненият тонус.

Чрез регулиране на правилните движения между ребрата и диафрагмата, при страдания като задух и астма се да се понижи напрежението в гръдния кош, да се повиши здравината на мускулатурата и съпротивителните сили.

Понижаване на високата активност на гръдния кош

За понижаване на високата активност на гръдния кош, водеща до разстройства в дишането, се прилагат техники за релаксиране, дихателен контрол и пренастройка на горното дишане. Целта е то да бъде отхвърлено, за да се възстанови съотношението между подходящата дължина и напрежение на дихателните мускули.

Упражнения за отпускане

Стресът от задуха причинява повишаване на мускулното напрежение. За регулирането на това състояние са нужни промени в стойката на тялото. Една от причините за задуха е загубата на налягане, необходимо за еластичното обтягане на белодробния апарат. Един от най-старите известни методи за релаксиране е съзнателният контрол над дишането.

При сравнение на контролна група с пациенти, които имат проблеми със сърдечната честота и дихателния ритъм при задух, и особено при случаи на затруднено дишане, се наблюдава, че щом пациентите установят контрол върху дишането, сърдечната им честота веднага намалява, а сърдечният ритъм постепенно спада.

Дишане през свити устни

Това е активно и продължително издишване с леко издухване на въздуха през полупритворена уста, за да не се запуши дихателният тракт. И понеже устните са леко отворени, при издишването възниква налягане, равно приблизително на налягането на 5 см воден стълб, което предотвратява запушването на малкия дихателен път. Сравнено с обикновеното дишане, това дишане понижава дихателния ритъм, напрежението при дишането и налягането на въглеродния диоксид, повишава капацитета на белите дробове и насищането с кислород. Някои сами стигат до тази техника, други – не. Приложена към пациенти с дихателни проблеми, тя води до увеличен капацитет на белите дробове и намалява ритъма на дишане.

С това упражнение Бреслин доказва как през целия процес на дишане се засилва участието на гръдния кош и помощните дихателни мускули, а напрежението на диафрагмата спада. Това предотвратява затрудненията при дишане.

Гаро и колегите му са проучили промените по време на тази практика. Преценили са ги чрез теста с ходене на две групи: при едната болните са дишали чрез техниката на свити устни, при другата са дишали нормално. След края на теста участниците в първата група са показали по-добри резултати на ритъма на дишане и на възстановяване в сравнение с участниците във втората. Най-масово спадането на дихателния ритъм при затруднено дишане е било наблюдавано по време на почивка. В резултат дишането през свити устни е било признато като най-ефикасно за повишаване на обмяната на кислород и въглероден диоксид и намаляване на затрудненията при дишане. По време на пристъп заради затрудненото дишане хората с намален натиск за еластичен откат полагат допълнителни усилия, а прилагайки тази техника, изпитват облекчение.

Пристъпване към дишането през свити устни

Преди да започнете ежедневната програма от физически и дихателни упражнения, винаги трябва да затопляте белите дробове. Вдишването със свити устни преди началото на упражнението повишава функционирането на белите дробове. Без съмнение, веднага ще усетите ефекта на това само десетминутно подготвително упражнение.

Притворете устни така, че да позволите през тях да преминава малко въздух. Въпреки притворените устни се постарайте да вдишате силно и после също силно да издишате отново през свити устни. Чрез движението на стомашните мускули навътре и навън и на диафрагмата нагоре-надолу се постарайте да поемете достатъчно въздух и да го изтласкате. Издишвайте през устата със свити устни. Ако издишване два пъти повече време, отколкото времето, за което поемате въздух, ще изкарате от дробовете си всичкия въздух.

Научите се да вдишвате и издишвате през свити устни и правете това упражнение преди и след другите упражнения. Преди и след тях правете и движенията за затопляне и охлаждане. Следете вдишванията и издишванията си. Постарайте се по време на упражнението също да дишате през свити устни. Това се препоръчва особено на астматици при ходене и преди преминаване към упражненията за дълбоко дишане. За да успеят хората с много затруднено дишане да изпълнят спокойно упражнението, полезно е да приложат посочените по-долу допълнителни техники.

Движете се бавно. При придвижване на кратки разстояния (например вкъщи до банята или до кухнята) хронично страдащите от задух обикновено много бързат от страх да не им свърши въздухът. Това още повече затруднява дишането им. Постарайте се да не бързате. И докато вървите, се концентрирайте върху дишането си. Най-подходящо при ходене е бавното, стабилно дишане.

Всеки, страдащ от ХОББ, трябва да става от леглото и да прави физически упражнения, съчетавайки ги с дишането. Започнете с една минута дневно. На всеки час оставете другите занимания и изминавайте разстоянието от единия до другия край на стаята или обикаляйте около стола. Докато ходите, на едната стъпка поемайте въздух, на другата го изпускайте. Повторено десет пъти на ден това упражнение, е достатъчно като натоварване.

След като се почувствате укрепнали, увеличите натоварването. Ако сте успеете да вървите повече от минута без затруднения, увеличите времето за движение на две минути. От това старание ще се почувствате горд със себе си. Най-ценното в упражнението е, че човек се чувства добре физически и психически. А ако можете да плувате или да се разхождате, това ще ви изкара от къщи и сам ще се изненадате как всяко упражнение повишава качеството на живота ви.

Конфигуриране на гръдния кош

При използването на дихателните техники една от специфичните цели на физическото лечение е да се промени конфигурацията на съставните части на гръдния кош. Поради мускулно напрежение, загуба на еластичния откат и промени в стойката, при хора с хронична астма трябва да се приложат упражнения, които да разширят гръдния кош и да променят стойката.

В контролиран тест Колаковски и колегите му са изпробвали как упражнения за отпускане и упражнения за конфигуриране на гръдния кош въздействат на страдащи от емфизем.

Установено е разширяване на гръдния кош и увеличаване на капацитета за прием на кислород, който се е задържал на същото ниво 4–5 минути след края на упражненията.

Развитие на дихателната мускулатура

Развитието на дихателната мускулатура и упражненията за нейното укрепване си влияят взаимно. Дихателните упражнения обезпечават заякването на мускулите, намаляват затрудненията при вдишване, защото се облекчава натовареността на мускулите, а дихателният капацитет се развива така, че да остане на най-високо ниво. От своя страна, по този начин се увеличава и капацитетът за извършване на упражнения. Обучението по дишане и поддържането на стойката засилва връзката между дължината и напрегнатостта на мускулите или между силата и издръжливостта на дихателните мускули. Освен това повишава и ефективността на цялостното действие на гръдния кош. А това води до засилване на движенията на диафрагмата нагоре надолу като бутало и до положителни промени в капацитета на белите дробове.

Съкращение на коремните мускули при издишване

Съкращенията на коремните мускули при издишване разпъват диафрагмата до оптимална дължина, а активното издишване повишава натиска за еластичен откат на диафрагмата и гръдния кош. Избутването на дъха спомага този натиск да се освободи и след като мускулите се отпуснат, да се всмукне следващата порция въздух. При здравите хора тази система се задейства при високо дишане, а при обострен задух съкращението на коремните мускули не се променя дори в състояние на покой. Активното издишване повишава натиска на диафрагмата, за да се изкара въздухът.

При проучване на влиянието на активното издишване като допълнение към упражненията за акутен задух Каскари и колегите му са забелязали следното: когато пациентите правят едновременно упражнения по ходещата пътечка и упражнения по дишане, велопоказателите отчитат при тях по-голям приток на кислород в сравнение с притока на кислород на пациентите, които правят упражнения само по бягащата пътечка. За облекчаване на затрудненото дишане се използват различни положения на тялото. При задух изключително полезно е привеждането напред. Влиянието на тази позиция не е свързано със силата на напора в дихателния тракт, с промяната на броя дишания в минута или с насищането с кислород. Наведената стойка влияе пряко за облекчаване на дишането. В резултат на тази практика и на положителната промяна в съотношението между дължина и напрежение на диафрагмата, се наблюдава подобряване при затрудненото дишане. В допълнение, приведената стойка с отпуснати ръце подпомага гръдния кош и облекчава помощните мускули.

При тази стойка Банзет и колегите му са установили увеличаване на дихателния капацитет и при здрави хора. Оставането в приведено положение с изправена глава обезпечава участието на вратните мускули в издишването.

Тренинг на дихателните мускули

При хората със задух мускулите отслабват прогресивно. В резултат дишането се затруднява, а капацитетът за упражнения намалява. Затрудненото дишане ограничава провеждането на контролни тестове и често се проявява в ежедневната дейност.Ога и колегите му са наблюдавали как затрудненото дишане влияе върху ежедневната дейност и контролните тестове. Те са констатирали, че показателите за затруднението при дишане в ежедневната дейност са по-надеждни, отколкото при контролните тестове. На хора със задух вратните мускули се сковават, а бързо уморената диафрагма е причина да се присвиват. При обучението по дишане се използват два вида упражнения: прагово натоварване и нормокапнична хиперапнея. При нормокапничната хиперапнея от всеки се изискват максимум вдишвания и издишвания за 20 минути.

При контролирани на брой упражнения се наблюдава повишаване на издръжливостта на дихателната мускулатура и на капацитета за упражнения; повишава се и качеството на живот. При обучението по вдишване болният диша през мундщук, а при праговото натоварване – през регулируем мундщук. Напрежението за поемане на дъх увеличава издръжливостта на дихателните мускули и създава налягане за вдишване на най-високо ниво.

В резултат на изследвания Амирес и Сармиенто са установили, че по този начин при хора със задух се развиват междуребрените мускули, отговорни за издишването. Периодът на насищане с кислород при затруднено дишащите се е скъсил, а капацитетът за упражнения се е увеличил.

Прагово натовареното дишане увеличава скоростта за съкращаване на мускулите. То е полезно за удължаване на изпускане на дъха и за отпускане. При контролните тестове се наблюдава повишена активност на дихателните мускули, намаляват периодите на затруднено дишане и насищане с кислород, а се повишава способността за упражнения при хората с отслабнали дихателни мускули.

Вайнер и колегите му са забелязали, че при двуседмични усилени упражнения се увеличава капацитетът за упражнения и намаляват затрудненията с дишането сред болни от задух. Ако упражненията обаче прекъснат, настъпва регрес.

Мускулите, които командват вдишването и издишването, могат да се развиват и да станат по-силни и издръжливи. Колкото повече нараства дейността на дихателните мускули, толкова по-голямо подобрение настъпва при затрудненото дишане. Задухът може да бъде победен чрез заздравяване и трениране на дихателната мускулатура. В резултат заедно с развитието на дишането при задух чрез трениране на мускулите, нараства и физическият капацитет, повишава се качеството на живот и периодите на страдание намаляват.

Движения за разработване на диафрагмата

При болни от задух и астма се наблюдават промени в движенията на гръдната стена. При прилагане на дихателните практики се забелязва противопоставяне между гръдната стена и диафрагмата или хармонизиране в действията на гръдната стена и гръдния кош. Причини за промените са налягането в дихателния тракт, усиленото дишане, промяната в действието на диафрагмата и по-голямото участие на помощните мускули за вдишване. Дейността на помощните дихателни мускули е свързана със затрудненото дишане, а не с работата на диафрагмата. В края на физическо лечение се практикува диафрагмено дишане или бавно и дълбоко дишане. Чрез него се намаляват анормалните движения на гръдната стена, активността на вторичните за дишането дихателни мускули и затрудненията при дишане, а се повишава дихателната активност и дишането се уравновесява.

Диафрагмено дишане

При диафрагмено дишане се препоръчва болните да поемат въздуха в корема и да намалят движенията на горната част на гръдния кош. С движенията на долната част на гръдния кош се цели да се увеличи дъхът и да се подобри разпределението му; да се намали енергията за дишане, затрудненията при дишане и активността на спомагателните дихателни мускули, а от друга страна, да се повиши физическият капацитет.

При диафрагмено дишане страдащите от ХОББ трябва да правят повече движения с коремната стена и по-малко – с гръдната. Диафрагмените движения могат да увеличат несинхронните движения и неравномерното дишане. Въпреки промяната на коремното движение, понякога не настъпва промяна в разпределението на въздуха. Установено е, че различните практики учестяват дишането, повишават разхода на кислород и снижават механичната активност. Когато диафрагменото дишане се приложи при силен пристъп на задух, дори и затруднението при дишане да стане още по-голямо, се наблюдават положителни промени в капацитета за дейност и упражнения.

Бавно и дълбоко дишане

Когато дишането се извършва по-бавно и с повече капацитет, нарушенията в него се отстраняват. Установено е, че ако в период на покой болни от задух дишат бавно, дихателният им ритъм се забавя, а дихателният капацитет и налягането на единица кислород се повишава. Бавното и дълбоко дишане по време на упражненията увеличава дихателната ефективност и намалява необходимостта от задъхано дишане с произтичащите от това затруднения. При покой ефективността на бавното и дълбоко дишане и насищането с кислород са оптимални.

Дихателен контрол

Контролираното и забавено до определена степен дишане повишава капацитета на дробовете и сваля налягането на въглеродния диоксид. Дихателният контрол цели болният да се справя по-бавно и за по-дълго време с дейността си, поддържайки спокоен ритъм. Страдащите от задух трябва най-напред да се научат да контролират дишането си при покой в седнало положение, а после да преминат към практикуването му по време на упражнения и движения.

Привикване на мускулите с упражнения

Често при дихателни страдания болният няма капацитет да изпълнява упражненията. Причината е белодробната недостатъчност. Друг фактор, който възпрепятства упражненията, са мускулната слабост и намалената дееспособност. При контролните тестове се отчита, че когато се постигне максималният капацитет за упражнения, разстоянието за ходене се увеличава. Така се повишава качеството на живот и симптомите намаляват.

В упражненията трябва да се включва по-дълъг тренинг със средно ниво на натоварване на по-големи групи мускули, а тренингът за заякване изисква по-краткотрайни упражнения с по-малки групи мускули. Тренингът за издръжливост трябва да се провежда най-малко три пъти седмично с по десет повторения на четири части. За да се преодолеят проблемите при задух, се препоръчват контролирани упражнения, които повишават капацитета на издръжливост и съответно качеството на живот. При тях увеличаването на продуктивността на мускулите се постига чрез вдигане на тежести. За да се повиши издръжливостта, се предпочита тренинг, който укрепва мускулите.

Задъхване

Скоростта на дишане и натоварване при хора с различно общо физическо състояние и ниво на тренинг са различни. Нормално е при покой дишанията в минута да са между 12 и 18. Световната здравна организация препоръчва те да са между 8 и 12. При движение дихателният обем и скорост нарастват.

Когато човек се движи, производство на въглероден диоксид в мускулната тъкан нараства, затова се повишава и нивото му в кръвта. Някои артерии реагират на увеличения въглероден диоксид, възбуждат мозъчния ствол, отговорен за регулиране на дишането, и предизвикват автоматично увеличаване на обема и скоростта на дишането. Капацитетът на влизащия и излизащия от дробовете въздух при покой е приблизително 1⁄2 литър. Той се нарича приливен обем. Вкарването по желание на допълнителен въздух в дробовете се нарича инспираторен резервен обем. По подобен начин близо 1⁄2 литър въздух може със сила да се изкара от дробовете и това се нарича витален капацитет. След изхвърлянето и на виталния обем в дробовете остава около 1⁄2 литър въздух, което се нарича остатъчен обем.

Телесната енергия се състои от глюкоза, вид захар, образувана от погълнатите от организма вещества, и от кислород. За да се получи тази енергия, протичат повече от 50 химически реакции, които опростено могат да се формулират така:

Глюкоза > кислород > въглероден диоксид > вода > енергия.

Междинните около 50 фази се състоят от два етапа и представляват най-вече аеробно и анаеробно дишане.

През първия етап се създава малко количество енергия и няма нужда от допълнително количество кислород. Този етап се нарича анаеробно (безкислородно) дишане. По време на процеса се създават множество междинни продукти, единият от които е млечната киселина. При напрягане, тоест при нужда от повече енергия, количеството на кислорода, подаден в мускулите, не е достатъчно. Тогава започва втората степен от верижната реакция и се образуват междинни вещества, и най-вече млечна киселина. При тези условия подаването на кислород е задължително. Тази степен се нарича аеробно (кислородно) дишане.

При по-голямо натоварване подаваната на мускулите енергия се получава предимно по анаеробен път и млечната киселина се произвежда по-бързо. По тази причина тя се натрупва в мускулите. Ако физическото натоварване продължи, млечната киселина започва да пречи на мускулната дейност и да ограничава натрупването на енергия. Това продължава, докато не дойде достатъчният за неутрализирането є кислород. До неговото подаване възникват мускулни болки и затруднения в дишането, което възпрепятства движенията.

Когато мускулите са заставени да работят с недостатъчно количество кислород, организмът задлъжнява откъм кислород. След преразхода на енергия, за да се неутрализира млечната киселина, известно време се диша често и прекомерно. Този етап на бързо дишане се нарича период на съвземане или идване на себе си.

Честото и лесно задъхване е признак за дихателна недостатъчност. За да се използва максимално капацитетът на дробовете и поетият въздух да обслужва организма бързо и достатъчно, трябва да се прилагат техниките за дишане.

Когато се практикуват дихателните техники, диафрагмените и ребрените мускули се активизират и така се разширява обемът на дробовете и капацитетът за поемане на въздух. За развиване на вътрешното дишане се използват техники, които създават празноти в дишането и задържането на въздуха, с цел да се повиши хемоглобинът, пренасящ кислорода, да се поощри производството му и да се ускори дифузията – процес на обмяна на газовете кислород и въглероден диоксид.

Рефлекси за защита на дишането

• Рефлекс на Херинг–Бройер  

• Рефлекс на кашлицата

Рефлекс на Херинг–Бройер  

В защитната система на организма съществува автоматизиран механизъм, възпрепятстващ прекомерното поемане на въздух, наречен рефлекс на Херинг–Бройер. Чрез него нервните сигнали, които тръгват от въздушните пътища, имат за задача да стигнат до центъра на дишането, да го потиснат и да попречат да се поема прекомерно количество въздух.

Рефлекс на кашлицата

Вторият защитен механизъм в дихателните пътища е кашличният рефлекс. Ако в дихателните пътища попадне чуждо тяло, кашлицата е неизбежна. Да речем, че пием вода и в дихателната ни тръба попадне малка капка. Чрез кашлица тя ще бъде изхвърлена още преди да стигане до алвеолите. Всяка частица, попаднала в дихателните пътища – било по въздушен път или чрез храна, задейства кашличния рефлекс.

Частицата, влязла в дихателните пътища, възбужда рецепторите в тях. Електрическите сигнали, които те изпускат, се предават до дихателния център в мозъка. В резултат на възникващите като рефлекс в дихателния център нервни сигнали човек веднага поема дълбоко дъх и изпълва белите дробове. Пак по сигнал на дихателния център капакът в гръкляна, наречен епиглотис, затваря дихателните пътища; така въздухът остава в белите дробове. Същевременно гласните струни силно се слепват. Малко след това коремните мускули, чрез които се осъществява издишването, и вътрешните междуребрени мускули се съкращават до максимум. При това се притиска гръдният кош, а вътрешно коремните органи притискат белите дробове. В резултат на притискането налягането в белите дробове се увеличава неимоверно. Епиглотисът и гласните струни се отварят, защото са неспособни да издържат това налягане. Въздухът, затворен в белите дробове под високо налягане, изскача бързо навън като взрив. Тогава и навлезлите в дихателните пътища чужди тела биват изхвърлени.

Кашлица се появява и без чуждо тяло да попадане в дихателните пътища. Обикновено дихателните пътища са чисти. Но при заболявания на долните дихателни пътища по протежение на въздушния път се натрупва храчка. Ако не се изхвърли, тя го запушва и възпрепятства дишането. Храчката също причинява кашличен рефлекс. Чрез кашлицата тя се изхвърля навън.

Видове кашлица

Днес много хора кашлят. За кашлицата има много причини: астма, бронхит, синузит, грип, пневмония, туберкулоза, възпаление на ухото.

При настинка

Настинката представлява вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Невинната кашлица обикновено минава от само себе си за седмица. Тя трае по-дълго при пушачи и страдащи от алергия и може сериозно да засегне болния. При грипни заболявания успоредно с кашлицата възникват главоболие и мускулни болки, както и дразнене в носа. Болният се мъчи да прочисти гърлото си и да изхвърли нещо, сякаш заседнало там.

Причинена от тютюнопишене

Пристрастените пушачи обикновено не обръщат внимание на кашлицата или не я забелязват. „Нищо по-нормално от кашлица“, си казват те. Обаче тази тютюнджийска кашлица е симптом за възпаление на бронхите. За такива болни добрата перспектива е начало на хроничен бронхит, а лошата – рак на бронхите. Особено промяната в привичната кашлица може да бъде пръв симптом за рак.

При астма

Астматичните кризи се характеризират с кашлица, хъркащо дишане и задух. Те са по-чести нощем и призори. Причините за кашлицата са най-различни: контакт с алергени, силни миризми, цигарен дим и др. дразнители.

Белодробен рак

Това е коварна болест. Открива се чак като напредне. Всяка кашлица, продължаваща повече от две седмици и неподатлива на антибиотици, непременно трябва да се изследва. Сама по себе си кашлицата може да бъде признак за рак. При зачестяване или промяна в кашлицата пушачите трябва да се обърнат към лекар.

Истанбулски бронхит

Признак за него е сухата кашлица. При децата се случва да причини оригване и повръщане, при жените – напикаване. Кашлицата приижда на пристъпи и обикновено се засилва нощем. Много болни се събуждат нощем или призори от пристъп. Понякога смях или дори само говор предизвикат пристъпа. Специфично за истанбулския бронхит е започващата при телефонен разговор кашлица. Силната кашлица може да предизвика у децата коремни болки, а у възрастните – болки в гърдите и гърба. Един от интересните симптоми на истанбулския бронхит, наблюдаван при малките деца, е изпотяването нощем по врата и в корените на косата.

Коклюш

Пристъпите на кашлица при коклюш са внезапни, силни и повтарящи се (10–25 дневно). При тежки случаи се наблюдава раздуване на вратните вени, изхвръкване на очите и посиняване. В края на кризата се чува звук, подобен на кукуригане.

Туберкулозна кашлица

Туберкулозно болните не кашлят силно. Често кашлицата е суха, но понякога е съпроводена с малко храчки и кръв. Сред народа се използва изразът „накъсана кашлица“.

Психогенна кашлица

Общо взето кашлицата е признак за органично заболяване, но понякога психически фактори, причинени от раздразнение, също причиняват суха кашлица. Тя се появява при нервност или възбуда. Органичната кашлица се засилва под влиянието на психични дразнители.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!