Дихателните проблеми и техники, с които да ги преодолеем

Какво представлява дишането

Дишането е процес, при който организмът приема кислород и изхвърля въглероден диоксид при вдишване и издишване. Осъществява се на два етапа – вътрешно и външно дишане. Външното дишане протича между атмосферата и белите дробове. Вътрешното – между клетките и кръвоносната система.

Съществуват 2 вида дишане

•  Ребрено/горно дишане. Осъществява се чрез дейността на мускулите в гръдния кош и чрез спомагателните мускули, като стерноклеидомастоидния.

•  Диафрагмено/коремно дишане. Формира се при съкращаването на диафрагмения и коремните мускули.

Качества на дишането

Факторите, които учестяват дишането, са: телесната температура, физическите натоварвания, болките, притесненията, страхът, безпокойствата, медикаментите, дългогодишното пушене и болестите. Ритъмът на дишане зависи от баланса между външното и вътрешно дишане. При нормално дишане паузите са равномерни. Равномерният дихателен ритъм се нарича регулярен, неравномерният – нерегулярен. Център на дишането в мозъка е продълговатият мозък. Той е изключително чувствителен към концентрацията на въглероден диоксид в кръвта. Когато тя се повиши, повишават се и честотата, и дълбочината на дишането. Намалее ли, намаляват и те. Вълнението, насилието, страхът, болката и шумовете също влияят върху честотата и дълбочината на вдишванията и издишванията.

Брой на дишанията: първият фактор, който влияе върху честотата на дишанията, е възрастта. При новороденото те са 30–35 в минута. При двегодишното намаляват до 25 в минута. При здрав възрастен са около 16–20 в минута.

Честота: има връзка между дишането и пулса. За 4 удара на сърцето се прави едно дишане. При приемане на наркотици и аналгетици в повишена доза, при някои заболявания (урея, диабет, кървене) броят на вдишванията и издишванията намалява. Увеличава ги високата температура, болката, продължителното пушене. Вдишването при добро дишане е бавно, дълбоко и тихо.

Дихателен ритъм: много важни са мярката, равновесието и хармонията. Мярка е честотата на сърдечните удари. Ако търсим информация за хората, достатъчно е да разберем как дишат. Дишането на здравия човек е бавно и равномерно; на нервния и неконтролиращ се човек е бързо и повърхностно; на тревожните и обзети от безпокойство хора е неравномерно – ту се забавя, ту се забързва; на ядосаните – накъсано, рязко и неравномерно. При едно вдишване нормално дишащите хора използват 1/10 от капацитета на дробовете си; човек, който диша с диафрагмата – 3/10; специалистът по дишане – 1/2. С други думи, при едно вдишване той подменя половината от въздуха в дробовете си. Това означава, че организмът му постоянно може да усвоява този богат на кислород въздух.

Дишането е естествено и автоматизирано действие. Дишаме, без да го забелязваме. И понеже не всеки поет дъх е достатъчен, с течение на времето се отдалечаваме от естествения модел и с годините диафрагменият мускул, перфектно работещ от рождение, закърнява поради грешен избор и неправилен начин на живот. Тогава трябва да се регулира отново.

Придобитите с годините навици са причина неусетно да забравим как се диша правилно. В такъв случай трябва да знаем, че е задължително да започнем да дишаме правилно. Стойката, която пречи на правилното дишане, както и станалите навик къси дишания, не позволяват на дробовете да работят с пълен капацитет. Социалният живот също може да се отрази негативно на здравето и дихателната ни система. Дишането е много съществено, защото осигурява на клетките нужния им кислород и изхвърля навън отпадъците и токсините. То е задължително за дейността на вътрешните органи, тъканите, нервната система и мозъка. Както е известно, тялото може да живее няколко седмици без храна, няколко дни – без вода, но без кислород не може да живее повече от няколко минути.

В сравнение с другите органи мозъкът се нуждае от повече кислород. Ако не получи нужното количество, започват умствени разстройства, негативно мислене, депресии и последващите ги разстройства на слуха и зрението. Найглавната причина за остаряването е недостатъчното и нередовно дишане и съответно – снабдяването на клетките с кислород. Недостатъчният му прием и недостигът му в мозъка води до негативни реакции и депресии. Акутното разстройство на циркулацията, спиращо притока на кислород към сърцето, често причинява сърдечни кризи; спре ли притокът на кислород към мозъка, се стига до мозъчен кръвоизлив. Списъкът на неразположенията и заболяванията, причинени от недостатъчен прием на кислород, е дълъг. В заключение можем да кажем, че кислородът е много важен и нужен за качествен и здравословен живот.

Човек, който не диша дълбоко, се чувства постоянно уморен, нервен и непродуктивен; има проблеми със съня. Поради това започва деня зле и го приключва зле. Ако този цикъл продължи, се стига до отслабване на имунната система и увеличаване на проблемите.

Какво е задух?

Задух е липсата на въздух, необходим за доставянето на достатъчното количество кислород в тялото ни. В началото се проявява като затруднение при вдишване и издишване. Честото вдишване не бива да се бърка със задуха. При здравия възрастен човек нормалното количество вдишвания–издишвания е 10–12 на минута. Над 20 вече не се смята за нормално.

Ако кажете: „Дъх не ми стига... Не мога да си поема дъх. Затруднявам се не при вдишване, а при издишване. Чувствам дробовете си подути и чувам звук като жужене на пчела“, значи имате проблем с недостиг на въздух. Трябва да си дадете сметка, че зад това затруднение се крие сериозно неразположение. Оплаквания от типа „Не мога да си поема въздух. Задушавам се. Сякаш нямам достатъчно въздух в дробовете и искам с дълбоко вдишване да ги напълня, но не става“ обикновено означават не проблеми с издишването, а са признаци за затваряне и запушване на дихателните пътища при вдишване. Този вид оплаквания се отнасят повече до дихателни заболявания от рода на запушването. Един от най-типичните примери за това е болестта коан (запушване на белия дроб).

Състоянието на запушване на носа при изкривяване на хрущяла вляво или вдясно се нарича девиация. Изкривяването и последвалото запушване на каналите по рождение или в резултат на удар в носа води до проблеми с дишането.

Моделът на дишане с прекомерно разширяване на горната част на гръдния кош и всмукване извън диафрагменото дишане води до загуба на еластичността на въздушните торбички и дихателна недостатъчност поради усилието те да се отварят и затварят.

Уголемяването на тироидната жлеза и натискът є върху дихателните пътища или образувало се върху гласните струни възелче също се разглеждат като дихателни проблеми.

И стомашната херния е сред причините, които затрудняват дишането. Натискът на стомаха и диафрагмата върху основата на белите дробове пречи те да се изпълнят с въздух и може да доведе до трудности с дишането и споменатите оплаквания.

Затруднено дишане поради превишено тегло

При пациенти със сърдечна недостатъчност може да се наблюдава затруднение както при вдишването, така и при издишването. Най-често се проявява при уморителни действия или изкачване на стълби. След почивка състоянието се нормализира. Хората със сърдечна недостатъчност предпочитат високи възглавници. Състояние с повишена отпадналост, усещане за преумора, бързо уморяване и задъхване говори за анемия. При това страдание съществени симптоми са бледността и сънливостта, общата отпадналост и нежеланието за действие, както и усещането за студ.

Дихателна недостатъчност се наблюдава и в резултат на мозъчни, кръвни и мускулни заболявания. Най-известните сред тях са детският паралич и тетанусът. Основна роля за появата на оплаквания при дихателната недостатъчност има съотношението между намаляващия в кръвта кислород и увеличаващия се въглероден диоксид. С намаляването на кислорода пулсът се ускорява, дишането се учестява, ако тенденцията продължи, настъпва стадият, когато устните и ръцете посиняват, започва главоболие, отпадналост и нарушения при вземане на решения.

С увеличаването на въглеродния диоксид в кръвта започват главоболие, сънливост, тикове, а в по-напреднал стадий и халюцинации.

Кога се появява задух?

Обикновено се задъхваме при бързо ходене, леко тичане или изкачване на стълби; понякога дори когато само вървим. Задъхваме се и при извършване на ежедневната работа. Най-тежката форма е задъхване в седнало положение и по време на сън.

Кои медикаменти предизвикват задух?

Транквилантите (диазепам, транксилен и пр.) Наркотиците. Анестетиците, подавани през устата при операция.

Как да се предпазим?

На първо място трябва да си осигурим чист въздух, да стоим далеч от задимени помещения, да се освободим от излишните килограми, да следим и лекуваме неразположенията на дихателните пътища, да водим здравословен и редовен живот, да привикнем към спорт и най-вече към ходене съобразно условията.

Правилното дишане повишава качеството на живот

Чрез правилното дишане се отстраняват проблемите, възникнали поради недостатъчно дишане, и по този начин паралелно с увеличаването на качеството на живота се постигат и повече успехи. Най-важното условие за жизненост и младост е циркулацията на чиста кръв. Тайната за постигането є се крие в правилното дишане. Чрез него ще гарантираме доброто захранване на всички телесни органи, повишаване продуктивността на клетките и като резултат – здравословен вид. Накратко, правилното дишане забавя стареенето, осигурява свежа кожа и добър външен вид.

При дишане въздухът трябва да навлиза леко през носа, без напрежение и без специални усилия. Дишането трябва да става от само себе си. Повечето от нас не са наясно по какъв път, как и докъде достига вдишаният въздух.

В състояние на покой зрелият човек вдишва и издишва 16 пъти в минута. Приетият въздух съдържа 79% азот, 21% кислород, 0,04% въглероден диоксид и малко количество газове и водни пари. Издишаният въздух съдържат 79% азот, 16% кислород, 4% въглероден диоксид и малко количество газове и водни пари. Най-важната разлика е между четирите процента кислород и четирите процента въглероден диоксид.

Контролиране на дишането

Дишането се осъществява чрез моторно нервно възбуждане от мозъка за съкращаване на дихателните мускули. Дихателните движения, едното от които е съзнателно, а другото – несъзнателно, са свързани към две отделни възбуждащо-контролни вериги. Обикновено това е автоматично действие. Ние обаче можем да контролираме дишането си в определени граници, например за известно време съзнателно да задържим дъха си или да го ускорим. Центърът на съзнателната възбуждащо-контролна верига е в мозъчната кора, а на автоматичната – в мозъчния ствол. При съкращаването на външните междуребрени мускули и на диафрагмата се осъществява вдишването, а при съкращаването на междуребрените вътрешни мускули – издишването. Когато се вдишва, мускулите се съкращават, когато се издиша, те се отпускат. Процесите в мозъчния ствол осигуряват ритмичното дишане, а посредством получените данни от химичните рецептори в мозъка се регулира броят и дълбочината на дихателните движения в близките до сърцето артерии. Химичните рецептори постоянно контролират състава на кръвта – доколко е наситена с кислород, въглероден диоксид и водород. Химичните рецептори върху артериите към сърцето са особено чувствителни към промените на нивото на кислорода в кръвта. Щом то спадне, те възбуждат дихателния център и дишането се ускорява.

Химичните рецептори в мозъка са особено чувствителни към промените в нивото на въглерод в гръбначно-мозъчната течност. Увеличи ли се въглеродният диоксид в кръвта, поради химични промени в организма нараства и количеството въглерод в гръбначно-мозъчната течност. Когато мозъчните зони с химични рецептори уловят това увеличение, се възбуждат дихателните центрове, дишането се учестява и се постига намаляване на въглеродния диоксид в кръвта.

Лесно упражнение за отпускане

Ако веднъж дневно изпълнявате това двеминутно дихателно упражнение, ще се отпуснете и напълно ще се успокоите. Преди да го започнете, една минута дишайте огнено и създайте изкуствено напрежение. Да дишате огнено, означава да дишате скоростно, като всяка секунда вдишвате и издишвате едновременно през носа и устата, за да напълните дробовете с въздух. Това може да ви замае леко. В зависимост от личностните психически особености понякога състоянието предизвиква радост, вълнение и трепет, понякога – тревога и страх. Упражнението ускорява телесния ритъм и метаболизъм. Тялото се съживява и напряга. За да се отпусне и напълно да се успокои напрегнатата и ускорена система, преминете към десет вдишвания само през носа и издишвания само през устата.

Вдишването през носа трябва да е бързо, а издишването през устата – бавно. Въздухът се вдишва дълбоко през носа и да се издиша през устата бавно и спокойно, сякаш дъхате върху стъкло да го замъглите. Най-напред на едно вдишайте, а издишайте, докато преброите до четири; за всяко следващо издишване бройте съответно до пет, до шест и т.н., с други думи, забавяйте издишването. Като стигнете до десет на издишване, и изпуснете последния дъх, почакайте, без да вдишвате, и се отпуснете напълно.

Дори при първото упражнение сърцето и кръвоносните съдове да забият, после ще се успокоят напълно и няма да ги усещате, защото ще се разширят, тъй като увеличеното количество въглероден диоксид в кръвта ще намали алкалния є състав. Противно на очакваното, мозъкът и цялото тяло ще се снабдят с повече кръв. Отпускането ще настъпи, защото на клетките е доставен достатъчно кислород. Ще настъпи тотално релаксиране на физическо, емоционално и умствено ниво.

Правила за дишане

Да поемаме и изхвърляме въздуха обезателно през носа.

Разширяването на дишането винаги да започва от диафрагмата и да върви към стомаха и горната част на белите дробове.

Да осъществяваме дишането на четири етапа: вдишване, задържане, издишване, задържане. Тоест, ако вдишването трае 2 секунди, да задържим дъха за 2 секунди, за две да го изпуснем и да изчакаме още 2 секунди, преди да поемем дъх отново.

Дишането да се осъществява тихо, без да издаваме звуци.

Да си поставим за цел вдишванията и издишванията на минута да са под 12.

Да правим упражнението по 10 пъти рано сутрин и вечер.

Да следим при вдишване максимално да напрягаме дробовете, а при издишване да ги изпразваме максимално.

Не е възможно още в началото да постигнем пълния капацитет на дробовете. С времето ще установите, че след всяко упражнение все повече използвате капацитета им.

А ако искате дишането да ви помогне за уравновесен и правилен говор, извън измеренията на физическото и умственото здраве, чрез дъха трябва да контролирате не гръкляна, а корема. При условие че дишате с диафрагмата, добре би било да държите пред устните си запалена свещ и да контролирате излизащия през устата дъх така, че свещта да не угасва по време на това упражнение.

Упражнения за подобрение на задуха

Подобрението на задуха включва методи за дишане, релаксиране и контрол над дишането. Те са полезни, защото потискат задуха, изпълват с въздух недостатъчно пълните дробове и способстват по-ефективно да се използват дихателните мускули. Техниките за контролирано дишане целят дълбоко и забавено дишане, вместо повърхностното и учестено, предизвикано от задуха.

Техники при задух

•  Вдишване с навеждане напред

•  Заздравяване на междуребрените мускули

•  Релаксиране

•  Дишане през стиснати устни

•  Диафрагмено дишане

Обикновено задухът се причинява от разнородни емоции. Възниква при взаимодействието на много физиологични, психически, социални и екологични фактори и води до вторични психически и поведенчески проблеми. За да се подобрят мускулните дихателни функции, мускулите трябва да привикнат да поемат нарастващата тежест и да издържат на умора. Това става в приведено положение. Използването на диафрагмата при болните от задух гарантира постигането на тази цел.

Вдишване с наклон напред

При навеждане напред диафрагмата се изпъва и мускулите се напрягат за удължаване. С движения надолу-нагоре като бутало на автомобилен двигател нараства и ефикасността за движението на гръдния кош.

Трениране на междуребрените мускули

Преднамерено затруднено вдишване води до увеличаване издръжливостта на мускулите и развива способността да се вдишва при натиск. При пациенти със слаби дихателни мускули навеждането напред повишава капацитета за дишане и намалява пристъпа на задух. Целта е дихателните мускули да се заздравят, да се подобри взаимодействието между диафрагма, дихателна тръба и циркулацията на вдишания въздух.

Диафрагменото дишане дърпа въздуха към долните лобове на белите дробове. Те се стягат при вдишване. При издишване се отпускат и изхвърлят въздуха навън чрез ребрата, действащи като лък. За да контролираме честотата на дишането, при издишване си помагаме с краката, а при вдишване – с ръцете. По този начин дишането се облекчава. Благодарение на това упражнение стимулираните за вдишване гръдни мускули почиват при издишването.

За да синхронизирате движенията при контролирана честота на дишането с модела на вашето дишане, бройте при вдишване и издишване. (Например при изкачване на стълби спри, поеми въздух през носа, изкачи 45 стъпала издишвайки, вдишай отново и продължи за изкачваш стъпалата, докато издишваш.)

Позитивно мислене и въображение за релаксиране

Отпуснете се и известно време дишайте контролирано. Мислете за място, което ви отпуска и успокоява. Примерно си представете, че гледате вълните от брега или лежите спокойно и отпуснато в леглото вкъщи. Вдишвайте и издишвайте и се постарайте да се отпуснете. Усетете как напрежението напуска тялото ви.

При отпускане честотата на дишане спада и се печели повече време за издишване. При отпускане спада сърдечният и дихателният ритъм, изчезва вътрешното напрежение и пристъпът на задух. При отпускане на дихателните мускули болният регулира положението на главата, врата, тялото (като например сядане с привеждане напред или стоене прав с подпрян гръб).

Тези упражнения трябва да се превърнат в част от ежедневието, за да се надмогне задуха и да се контролира пристъпа на паника. За да се освободите от напрежението в раменете и ръцете, по различно време през деня описвайте по няколко кръга или ги размахайте нагоре-надолу. Опитайте се да разграничите моментите на напрегнатост от другите. Това ще ви помогне да практикувате техниките за отпускане, преди да е настъпил задухът.

Техника на стегнатите устни

Дишането през свити устни е най-лесната дихателна техника. Някои пациенти я използват несъзнателно. Препоръчва се при всякакви видове дихателни проблеми. При дишане през свити устни целта е да се изтласка застоялият в дихателните пътища въздух и да се отвори място за свеж.

Докато броим до три, поемаме въздух през носа и отпускаме врата и раменете. Препоръчително е после да го изтласкаме бавно през стиснати устни без напрежение (все едно свирим с уста или духаме гореща супа, или раздвижваме пламъка на горяща свещ, без да го изгасяме). Докато бузите са в отпуснато състояние, леко натискаме с пръст в средата на устните и освобождаваме въздуха от двете страни. Така се намалява рискът от високо налягане.

Дишането през стиснати устни създава непрекъснато въздушно течение без напрягане, като издишването е поне два пъти по-дълго от вдишването. Поема се дъх не твърде дълбоко през носа и се изпуска през свитите устни. През стиснати устни се вдишва най-вече при недостиг на енергия заради физическа дейност.

При 6-минутно ходене дишането през свити устни може да се забави. При приложение на тези упражнения времето за издишване на болния се удължава, а капацитетът на дробовете се увеличава и се наблюдава забавяне на дишането.

Упражнения за диафрагмено дишане

Упражнението се изпълнява по гръб, като под коленете се подлага възглавница, дясната ръка е върху корема, а лявата – върху гръдния кош. При вдишване ръката върху корема трябва да усети движението на диафрагмата.

Диафрагменото дишане, практикувано заедно с техниката на дишане през свити устни, носи максимална полза. Упражненията се показват на пациента и после той ги практикува. Правят се два часа след храна, в началото за по 2–3 минути, след това при заучаване – по 10 минути, докато стигнат общо до 30 минути дневно.

Целта на диафрагменото дишане е да се повиши капацитетът на дробовете. При задух диафрагмените движения са ограничени. В легнало положение пациентът трябва да диша през свити устни, да държи едната си ръка върху корема, другата – върху гърдите и при дълбокото вдишване да наблюдава издуването на корема си.

Упражненията за диафрагмено дишане се използват масово за промяна на неестественото горно дишане, за облекчаване на задуха, за повишаване ефективността на дишането и за подобряване на въздушната циркулация. Според получените от изследвания резултати, чрез упражненията за диафрагмено дишане и за дишане през свити устни се облекчава задухът, намалява се броят на дишанията за минута, повишава се ефективността на дишането и се намалява количеството на въглеродния диоксид.

Ефикасни процедури при дихателни разстройства

Установяване на телесна позиция: Това означава да се преструктурират отделните белодробни зони, като се използват различни пози и земното притегляне.

Овлажняване: Чрез лечението се овлажняват мембраните на системите при хора с дихателни проблеми. За целта се използват инхалатори с гореща пара и палатката на Круп.

Гореща пара: При вдишване на парата се осигурява затопляне и овлажняване на мукозните мембрани и се облекчава изхвърлянето на секрета. Чрез трансудация топлината увеличава хидратирането и притока на кръв към мембраните. Освен това допринася гладката мускулатура в дихателния тракт да се отпусне. Влагата втечнява секрета и намалява дразненията. За постигането на пълен ефект от инхалацията парата трябва да се вдишва дълбоко, бавно и възможно най-директно, като се вземат мерки против изгаряне. Парната инхалация се препоръчва като помощно средство при прием на медикаменти. Широко разпространено домашно лекарство е бензоената тинктура.

Кислородна палатка: При бебета и деца с дихателни проблеми се използва пластмасова четириъгълна прозрачна палатка. Тя осигурява висока влажност и повишено до 40–60 % ниво на кислорода. Охлаждащото и овлажняващо въздействие водят до спад на температурата, породената от дихателни инфекции, и до омекотяване на секретите. Температурата под палатката следва да бъде с 2–3 градуса под температурата в стаята.

Небулизация: Предпочита се пред лечението чрез инхалация. Прилага се като спрей в медикаменти – бронходилататори и муколитици.

Изкуствено дишане

Целта на изкуственото, или наричано още спасително, дишане е да се задоволи външно нуждата от недостиг на кислород. Любопитно е как спасителят дава на нуждаещия се кислород, вдъхвайки му употребения въздух от дробовете си. Само 4% от 21% кислород в атмосферата се преработват, останалите 17% се връщат при издишване. Така че допрекратилия дишането си човек ще достигне достатъчно количество кислород, стига обдишването да започне веднага. То се прилага по няколко начина: уста в маска, уста в уста, уста в нос и уста в стомах.

Изкуствено дишане с маска

При изкуственото дишане могат да се използват подръчни материали. Един от тях е маската за ръчно обдишване, позната като „амбу“. Тя се поставя върху устата и носа на болния и през дупката върху нея се подава въздух.

Изкуствено дишане уста в уста

Прилага се, когато дишането на болния е спряло или когато дишането му не е достатъчно често и дълбоко, за да поддържа живота му. За този вид изкуствено дишане се изисква отворен дихателен път. Поради това, както споменахме, главата на пациента трябва да е в подходящо положение.

Стъпки при изкуственото дишане

•  Проверете дали болният е в съзнание.

•  Отворете дихателните пътища на болния, като повдиг-нете брадичката и отведете челото назад.

•  Проверете дали диша.

•  Притиснете с два пръста носа му.

•  Сложете предпазно устройство (например марля) вър-ху устата му, за да избегнете директния контакт.

•  Обхванете с вашите устни устата на болния и вдухнете въздух, като същевременно с поглед следите дали гръдният му кош се повдига. Всяко вдухване трябва да е спродължителност 1 секунда.

Ако въпреки изкуственото дишане състоянието на болния не се подобри спонтанно, проверете каротидния му пулс. Ако въпреки пулса няма дишане, подавайте дъх на всеки 5 секунди и проверявайте пулса му на 2 минути. След възстановяване на дишането на болния прекратете изкуственото дишане. След изкуствено дишане пулс се губи при някои от следните случаи:

•  Устата на спасителя не покрива изцяло устата на болния.

•  Ако е използвана маска, тя не е поставена правилно.

•  Ноздрите на болния не са достатъчно запушени с пръст.

•  Главата му не е в правилно положение.

•  Устата му не е достатъчно затворена.

•  В дихателния път са заседнали остатъци от повръщано

• или кръв.

Изкуствено дишане уста в нос

Препоръчва се при невъзможност за дишане уста в уста. Обикновено се прилага при пациенти без зъби. Макар начинът да е същият като при уста в уста, има и някои различия. За да се осигури проходимостта на дихателния път и главата да се поддържа в правилно положение, едната ръка се поставя върху челото на пациента, а с другата се запушва устата му. Носът остава открит. След затварянето на устата подаването на въздух става през носа. Носът е открит, а устата – леко отворена, за да се осигури свободното изпускане на дъх.

Изкуствено дишане при деца и бебета

Стъпките и начинът на прилагането им са като при възрастните. При възрастните обаче броят на обдишванията са 8–10 в минута, а при децата и бебетата – 12–20. Ако главата бъде повдигната максимално, както при възрастните, ще се запушат дихателните пътища. И още една разлика: при децата и бебетата обдишването се прави едновременно през носа и устата, защото разстоянието между носа и устата при тях е много по-малко.

Вкарване на въздух в стомаха

Понякога, ако при запушен дихателен път или по невнимание, се вдъхне повече или с по-голямо налягане въздух, той може да влезе в стомаха на пациента и да предизвика подуване. Ако е леко, не е фатално, но при анормално подуване на стомаха има риск да възникнат два проблема.

Първият е да се намали обемът на белите дробове, защото изпълненият с въздух стомах е оказал натиск върху диафрагмата. Вторият е евентуално изливане на стомашното съдържание в дихателния път и изкарването му чрез повръщане. И в двата случая дихателният път може да се запуши, стомашното съдържание да изпълни белите дробове и да разруши тъканта им. За да не премине въздух в стомаха на болния, главата му трябва да бъде в съответното положение и да му се вдъхне силно и много въздух. Погрешното положение на главата може да причини запушване на дихателния път. Влезе ли въздух в стомаха, бъдете готови за повръщане и положете пострадалия настрани, за да не получи запушване на дихателния път.

Методи на изкуствено дишане

При методите с вкарване и изкарване на въздух, натиск, дишане уста в уста, за вдишването и издишването се правят упражненията вдишване – издишване. При натиск издишването е активно, а вдишването – пасивно.

Метод на вдишване и издишване на Холгер-Нилсън

В белите дробове се вкарва 500–1600 см3 въздух. Болният се полага за 10–12 минути по корем и след това ръцете му се вдигат нагоре, за да се опъне гръдният мускул и да се разшири гръдният кош. Натиска се силно върху гръдния кош. При полагане по гръб се използва метода „силвестър“. Ръцете се издърпват назад (вдишване). После се поставят върху гърдите и се натиска (издишване).

Начин за натиск Сарпи-Сафер

При възрастния, легнал хоризонтално, се натиска от кръста нагоре към ребрата. При отпускане вдишването става естествено. Така влиза 400–600 см3 въздух. При дете, то стои право, наведено напред под ъгъл от 45 градуса. При дишане уста в уста едната ръка се поставя на тила, а другата запушва носа.

Снабдяване с кислород

Най-важното условие за живот е достатъчното количество кислород. В среда без кислород метаболизмът на клетките се забавя. Някои дори умират за около 30 секунди.

Какво възпрепятства приема на кислород

•  Намаляване капацитета на кръвта за пренос на кислород,

•  Ниско процентно съдържание на кислород в поетия отдробовете възсух,

•  Намаляване на дебита на сърцето,

•  Травми и заболявания,

•  Забавен метаболизъм,

•  Аномалии в движението на гръдния кош,

  Бременност, затлъстяване, тютюнопушене, медикамен-

ти, стрес, безпокойство.

Признаци за недостиг на кислород

•  Ускоряване на пулса,

•  Учестено, повърхностно или затруднено дишане,

•  Умствени разстройства,

•  Безпокойство и тревога,

•  Междуребрена невралгия, цианоза,

•  Проблеми в очната ретина, мозъка, сърцето и белитедробове.

Причини за недостига на кислород

•  Намаляване нивото на хемоглобин в кръвта,

•  Ниска концентрация на кислород във въздуха,

•  Недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород,

•  Намаляване на способността на алвеолите да преработ-ват кислорода.

Последици от кислородната недостатъчност

•  Внезапна промяна в зрителните възприятия,

•  Нарастващо безпокойство,

•  Спад на мозъчната дейност,

•  Нарушение на мускулната сила и координация,

•  Учестяване на сърдечните удари и повишаване на кръв-ното налягане.

Мерки за възстановяване на нормалното дишане

•  Заемане на подходящо положение за разширяване на гръдния кош,

•  Честа промяна на положението на продължително лежащи пациенти,

•  Насърчаване и подкрепа за движение и ставане от леглото,

•  Осигуряване на положение за дълбоко вдишване и изкашляне, както и приучване към упражнения за такиваи насърчаване за изпълнението им,

•  Осигуряване на достатъчно овлажняване на мембрани-те на дихателния тракт,

•  Намаляване до максимум на вредни причинители, катотютюнопушене и замърсен въздух, с оглед да се осигури здравословна среда.

Техники при проблеми с дишането

В наше време при лечението на много заболявания или за облекчаване на симптомите на някои неразположения дихателните техники се използват в световен мащаб.

Особено през последните години въпреки недостатъчните доказателства и не особено популярни разработки по темата в Европа, Америка и Австралия масово се провеждат директни опити с дишането. Увеличаването на такива изследвания и на броя на професионалистите по обучение в тази сфера допринася за значителния ръст на използваните методи. От 2001 г. насам здравната каса в Швейцария е поела заплащането при лечение чрез дихателни техники. Практикуването на техниките се променя в зависимост от убежденията, религията, начина на живот и културата на пациента. При анкета сред предпочелите дихателните техники е установено, че те по-успешно контролират заболяването си, вземат по-категорично решения (тоест прилагат техниките по своя воля) и се чувстват по-уверени при изискваните в процеса на лечението упражнения.

Отчита се, че най-добре се повлияват хронично болните. Но опасното при тези техники е, ако прилагащият ги пациент отложи или се откаже напълно от необходимите за лечението му традиционни медицински способи.

При направените изследвания се установява, че при хронични заболявания много често се прилагат дихателни техники. 59% от пациентите с дихателни проблеми във Великобритания са пробвали дихателните техники. Това потвърждава колко висок е този процент. Най-популярният метод, избиран от родителите за децата им, са техниките за дишане. А най-използваната от възрастни астматици терапия е самовглъбяването и дихателните техники. В проведените изследвания прави впечатление, че процентът на използване на различните методики дихателните техники нарастват с всеки изминал ден. Същите изследвания сочат като най-използвани сред другите методи пъдпъдъчите яйца – 79%, билките – 31% и дивия пчелен мед – 26%.

При изследванията на Берумен и колегите му в Испания е установено, че страдащите от астма и алергия найчесто предпочитат дихателните техники като алтернативен метод на лечение. Изследванията на Бланк и колегите му в САЩ показват 24% предпочитание на фитотерапия, 18% – на кофеинотерапия и 22% – на дихателни техники.

Според проучванията в пет големи болници в Сингапур от 822 пациенти с дихателни проблеми 27% са съобщили, че през предходната година са използвали техниките. Дихателните техники най-масово се използват от мъже с китайски произход, продължително боледуващи астматици в среден или висок стадий и от пациенти, при които лечението през предходните години не е дало задоволителен резултат.

В проучване сред 373 астматици на „European Community Respiratory Health Survey“ през 1990–1992 г. са посочени само 3%, използвали техниките; в проучването за 1997 г. те са 11%, а за 2003 г. – 41%.

В проучванията си Шафер съобщава за 30% алергично болни, използвали дихателните техники; Сандор посочва 26,5%. В болниците този процент достига 50. Отчетено е най-масово използване на техниките от млади жени с висше образование. Най-бързо подобрение се наблюдава при астмата. Изследванията в тази област показват още намаляване на пристъпите и приема на медикаменти и повишение на дихателната проходимост.

Дихателните техники оказват положително въздействие и върху възпалителни заболявания от типа на задуха и ревматоидния артрит. Наблюденията показват, че при точно съблюдаване на предписанията се понижава приемът на медикаменти, нуждата от спешна помощ и се повишава тонусът.

Въпреки малкия брой наблюдения вече е известно, че биофидбекът19 и холотерапията20 намаляват нуждата от прием на преднизолон и облекчават симптомите. Един анализ сочи, че подготовката на психиката, изразяваща се в образование, поведенчески умения, съзнателно лечение и търсене на съвет може да намали астматичните пристъпи, да подобри функцията на белите дробове, да доведе до синхрон с терапията и да подпомогне подобряването, както и да намали нуждата от болнични грижи и прием на медикаменти.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!