Животворната сила на водата: Връзката между вселената и човешкото тяло

Нека започнем пътуването си, като погледнем как посланията на вселената се записват в тялото.

Тялото е съставено от 70 процента вода и съотношението между твърдата маса и водата в него е същото като съотношението между сушата и океана на планетата Земя. Водата е живот и никое животно или растение не може да оцелее без нея. Тя е люлката, която държи посланията на вселената във и около всяка жива клетка на всяко живо същество на Земята. Ако този жизненоважен течен компонент на тялото се свие, способността ни да задържаме положителните енергии на вселената също намалява.

Наричаме водата „течния кристал от горе до долу“. Това означава, че тя носи вселенската мъдрост и я предава от макрокосмоса на микрокосмоса чак до клетката. Толкова е важна за оцеляването, че тялото има вграден защитен процес и го задвижва веднага, щом се почувства обезводнено. Противно на онова, което може да са ви казвали, тялото никога не работи срещу нас. То винаги прави най-доброто по силите си в обстоятелствата, в които сме го поставили.

Хората, които живеят в безводни държави, също имат начини да поддържат хидратацията в своята култура. В Мароко например работещите на полето жени не вземат много вода със себе си — вместо това те си носят прясно пресовано масло от аргон[1]. Както виждаме, някои култури са съхранили знанието, че незаменимите мастни киселини са изключително важни за поддържането на хидратацията. Повече по въпроса по-нататък.

Но какво предизвиква обезводняването? Нашият първи принцип, всъщност основният принцип на клетъчното пробуждане, е, че всеки вид стрес се регистрира във водния компонент на тялото като дехидратация. Нещо повече, в мига, в който тялото се обезводни, това се изразява като стрес. И така, външният стрес предизвиква клетъчна дехидратация, която води до вътрешен стрес. Това създава „Параграф 22“ в тялото, тъй като вътрешният стрес ще се регистрира във водния компонент на тялото като допълнителна дехидратация.

Ако вземете предвид, че пълноценно функциониращият мозък е 80 процента вода, лесно ще разберете, че мозъкът е едно от първите места, регистриращи дехидратацията. Установено е, че в някои случаи на много дълбока депресия мозъкът може да се дехидратира до 40 процента от нормалния си капацитет. Такъв индивид е силно откъснат от пълния си потенциал и пълноценното усещане на универсалната мъдрост.

Според теорията за петте елемента в китайската медицина, страхът и стресът са свързани с елемента Вода. Този елемент контролира и поддържа бъбреците, мозъка и централната нервна система. Това виждане не се различава особено много от западното, тъй като ние знаем, че бъбреците контролират нивото на течностите в тялото и че в мозъка водата е повече, отколкото във всеки друг орган. Китайските лекари знаят, че всички мисли са вибрации, и че резонансът на всеки вид стрес, било то неприятна работа или неовладяна емоция, остава в тялото в продължение на две години, като винаги се проявява в компонента вода чрез обезводняване. Това означава, че ако в живота ви има нещо, което ви прави нещастни, и то остане нерешено в продължение на две години, способността ви да бъдете в хармония с вселената ще намалее.

Експериментите на д-р Масару Емото

В последно време бяха проведени изумителни експерименти с вода и те ярко илюстрират способността на водата да съхранява послания. Може би най-поразителни са експериментите на д-р Масару Емото. Японският учен д-р Емото решава да открие прост начин за проверка на чистотата и енергийната жизненост на водата. Отдавна е известно, че някои естествени води притежават лечебни свойства, но науката така и не е успяла да подкрепи този факт с научни доказателства. След като вижда снимки на снежинки, д-р Емото си задава въпроса дали водата може да бъде замразена така, че да разкрие кристалната й структура. След много месеци той усъвършенства процес, чрез който замразява дестилирана вода в кристална форма, и после снима тази замразена вода, за да разкрие красотата на кристалните структури.

След това той започва да се пита дали природата на водата може да бъде променена чрез подлагане на различни вибрации. За да провери теорията си, той взема две бутилки дестилирана вода от едно и също място и ги излага на две различни послания. На различни листчета написва на японски думите „любов“ и „омраза“ и залепва по една дума на всяка бутилка, така че буквите да гледат навътре. Д-р Емото оставя бутилките през нощта и на следващия ден замразява и фотографира водата. Водата с надпис „любов“ е с невероятно красиви кристали. Но водата в бутилката с надпис „омраза“ е с деформирани и хаотични кристали. Това показва, че водата е в състояние да съхранява вибрации, и той провежда стотици експерименти, подлагайки дестилирана вода на въздействието на различни думи, музика и други вибрационни влияния. Д-р Емото неизменно установява, че приятните вибрации създават красиви кристали, а неприятните — деформирани.

След като доказва теорията си, че водата се влияе от различните вибрации, той си задава въпроса дали водният компонент на храната изпитва същото влияние. Избира проста храна с високо съдържание на вода, а именно сварен късостеблен кафяв ориз (интересно е, че той съдържа 70 процента вода, точно като човешкото тяло). В китайската медицина късостебленият ориз е известен като „храна за дебелото черво“ — органа, който носи посланието дали сме дехидратирани или не. Д-р Емото взема сварен кафяв ориз и го разделя в три стъклени буркана. Първия оставя настрани като контролен. Към втория насочва обиди и негативни мисли при всяка възможност. На третия изпраща изключително положителни мисли, полага грижи за него и го обича. Това продължава десет дни. Когато след това сравнява кафявия ориз в трите буркана, той установява нещо много интересно. Оризът в контролния буркан бил естествено ферментирал и негоден за ядене. Обижданият ориз бил сух, потъмнял и твърд и по никакъв начин не ставал за консумация. Обичаният ориз бил ферментирал, но все още достатъчно вкусен за ядене. Ясно виждаме как водата в ориза е получавала посланията и вибрациите и ги е записвала. Върху здравето влияе не само това какво ядете, но и мислите, и чувствата ви, докато приготвяте и консумирате храната.

Хидратираното тяло и четирите електролита

За да разберем по-добре как функционира тялото, когато е напълно хидратирано, можем да проследим движението на нашите четири основни електролита — натрий, калий, калций и магнезий. Тези електролити всъщност зареждат тялото, зареждайки водата в него, и в зависимост от заряда си могат да движат водата във и около тялото. При напълно хидратиран човек това означава способност свободно да движи послания около тялото.

Натрият и калцият винаги си партнират и тяхното естествено положение е извън клетката в така наречената „извънклетъчна течност“. Но през деня, когато слънцето доминира над водата, а ние сме в активно състояние и е светло, голямо количество от натрия и калция преминава през клетъчната мембрана вътре в клетката. Натрият, движейки се в клетката, измества калия, а калцият, влизайки вътре, измества магнезия.

В тъмните часове целият този процес се обръща. Луната има огромен афинитет към натрия, както личи от приливите и отливите и през нощта, когато активността намалява, доминира луната и е тъмно, натрият и калцият отново излизат от клетката през клетъчната мембрана и същевременно магнезият и калият се връщат обратно в клетката. Когато този процес завърши, има перфектен обмен на електролити. Натрупването на натрий и калций в клетката отчасти е отговорно за умората. За да възстановим баланса, трябва да легнем, да си починем и да спим.

В напълно хидратирания човек така се постига и съвършената полярност, тъй като в стремежа за връщане на тялото към нормалното състояние, два йона калий се опитват да изместят три йона натрий, което означава, че излизат повече положителни заряди, отколкото влизат. Това се случва, за да се поддържа правилният заряд вътре и извън клетката, защото ако имате само два положителни йона, от вътрешната страна на клетъчната мембрана зарядът ще бъде отрицателен, а от външната страна ще бъде положителен. Тогава отрицателно заредените частици ще се струпат около клетъчната мембрана, формирайки така наречените „електронни облаци“. Те приемат светлината на фотоните и задържат светлина. Когато това стане, макрокосмосът, универсалната мъдрост, остава извън клетъчната мембрана на всяка от милиардите клетки в тялото. След това посланията на макрокосмоса се транспортират от водата през клетъчната мембрана вътре в микрокосмоса.

И така, когато клетъчната мембрана е с правилен заряд и полярност, ние можем да достигнем универсалната мъдрост, да живеем пълноценно и да реализираме потенциала си за растеж и себеизява. Потенциалът на клетъчната мембрана е неразривно свързан с жизнения потенциал.

Ние живеем в постоянно променяща се вселена и за да можем да танцуваме с ритъма на вселената, универсалната мъдрост трябва всекидневно да преминава в клетките ни. Пълно преминаване може да има само при човек, който е хидратиран и следователно е с правилен заряд. За целта е необходимо в края на всяка нощ натрият и калцият да са напуснали вътрешността на клетката и да са се върнали на естественото си място извън нея. И така, цикълът ден/нощ е първият от универсалните ритми, с които трябва да танцуваме, ако искаме да бъдем в хармония с всичко около нас.

Сигнал за дехидратация

Нека сега видим какво се случва на клетъчно ниво в обезводненото тяло. Казахме, че тялото никога не работи срещу нас. То винаги — без изключение — прави за нас най-доброто по силите си във всеки момент. Когато сме обезводнени, ще ни защити, но ако не преодолеем обезводняването, ще останем впримчени в него. Това е един от защитните механизми на тялото, но създава ситуация, при която сме склонни да живеем в миналото, а не в настоящето.

И така, как реагира тялото, когато регистрира обезводняване? То мигновено преминава в състояние на повишена бдителност, което наричаме „сигнал за дехидратация“. Чрез въздействие върху черния дроб тялото увеличава производството на холестерол и го транспортира до обезводнените клетки.

Клетъчната мембрана се състои от три слоя. Има два поляризирани пласта от външната страна, носещи заряда, за който току-що говорихме, а в средата има липиден слой без заряд. Когато тялото произведе допълнителен холестерол, то го поставя вътре в клетъчната мембрана, за да предотврати по-нататъшната загуба на бода. Това намалява пропускливостта на клетъчната мембрана, а това, на свой ред, въздейства върху способността на каналите вътре в нея да се отварят и затварят. Намалената пропускливост възпрепятства нормалното движение на четирите електролита навътре и навън от клетката.

Спъването на нормалното движение може да окаже видимо въздействие върху здравето, но е естествена реакция в дадената ситуация. Работа на тялото е да ни предпази от сериозни вреди, функцията на холестерола е да пази вътреклетъчните течности, така че да не се обезводним до смърт.

През деня въздействието на слънцето е достатъчно силно, за да предизвика навлизането на натрия и калция в клетката, така че да изместят калия и магнезия. Но въздействието на луната върху нас е много по-слабо. Това създава ситуация, при която нощем силата на луната да извлича натрия и калция обратно през трипластовата клетъчна мембрана, покрита с холестерол, намалява. Друго, което установяваме, особено при храненето на Запад, е, че страдаме от дефицит на магнезий, а магнезият е необходим, за да позволи на своя партньор калия нощем да се връща в клетката. Затова през деня натрият навлиза в клетката, но през нощта клетката не успява да изтласка навън цялото количество натрий. Недостатъчното движение означава, че има повече натрий с неговия положителен заряд в клетката, отколкото би трябвало, и затова условията вътре започват да се променят.

Цикълът ден/нощ (в хидратирано тяло)

Нормална здрава клетка — движение на електролитите през деня

Естественото място на Na и Ca е извън клетката. Естественото място на Mg и K е вътре в клетката. През деня слънцето изтласква Na/Ca + липидите (които винаги пътуват заедно) вътре в клетката. Това измества техните противоположности — Na измества K, а Ca измества Mg. Липидната клетъчна мембрана е порьозна благодарение на незаменимите мастни киселини в храненето.

Нормална здрава клетка — движение на електролитите през нощта

През нощта луната изтегля Na (привличайки Ca и липидите заедно с него, тъй като те винаги пътуват заедно) извън клетката. За това помага натискът на Mg и K при завръщането им вътре в клетката. Липидната клетъчна мембрана е порьозна благодарение на незаменимите мастни киселини в храненето.

Цикълът ден/нощ (в дехидратирано тяло)

Дехидратирана клетка — движение на електролитите през деня

Тук клетъчната мембрана е много по-малко порьозна и това затруднява движението на електролитите. Но през деня енергийният тласък на слънцето е силен, затова холестеролът не създава особена пречка за Na, Ca и липидите и те успяват да си пробият път навътре, измествайки Mg и K.

Дехидратирана клетка — движение на електролитите през нощта

Тук клетъчната мембрана е много по-малко порьозна, отколкото трябва да бъде, и това затруднява движението на електролитите. Тъй като лунното притегляне е далеч по-слабо от тласъка на слънцето, нощният обмен на електролити е по-затруднен. Освен това храненето на Запад е богато на Na/Ca, но бедно на Mg/K, затова нивата на Mg/K и обратното им навлизане в клетката не са достатъчни. Всичко това води до остатъци от Na, Ca и липиди вътре в клетката.

Първо се променя зарядът вътре в клетката. Това означава, че стресът се проявява вътре в клетката и като непосредствен резултат потенциалът на клетъчната мембрана намалява и ние губим способността си да задържаме електронните облаци. Затова моментално губим и способността си да задържаме всички послания, които получаваме — чрез светлината — от вселената. Ние не получаваме онова, което ни се полага по право, и не откликваме така, както бихме реагирали в нормална ситуация. Престанали сме да танцуваме добре с ритъма на обмена ден/нощ. Не сме в хармония, което води до липса на покой — първото проявление на болестния процес.

Виждам това положение много ясно при хора, проявяващи ME (myalgic encephalomyelitis). Обикновено питам „Как се чувствате след сън?“ и те често ми отговарят, че се чувстват по-зле, отколкото преди да си легнат. Натрупването на положителен заряд вътре в клетката трябва да бъде преодоляно през нощта, той трябва да бъде изведен от клетката, за да няма болестни симптоми. Тук решението е да помогнем на човека да се рехидратира. Приемането на лекарство само ще добави стрес в тялото, тъй като е още едно послание, което трябва да бъде дешифрирано. А ако вземете хомеопатичен препарат, той ще действа само дотолкова, доколкото нивото на вашата хидратация позволява.

Когато зарядът в клетката не е правилен, това означава, че и pH на клетката не е правилен. А ако pH на клетката не е правилен, то и pH на цялото тяло няма да е правилен. Помните ли, че когато говорихме за тялото като за епруветка, казахме, че хидратацията, pH, температурата и способността му да задържа и използва светлината са важни фактори. Ако погледнем човек, при който има сигнал за дехидратация, ще видим, че хидратацията е променена, pH е променен, наличието на светлина е променено, защото има проблем с формирането на електронните облаци, и тъй като клетката се затваря, тя ще започне да променя и температурата си, ставайки по-студена. Колкото по-силно е обезводняването, толкова по-студен е човекът.

Едно от нещата, които наблюдаваме, е, че при тези обстоятелства индивидът губи способността си за остри болестни състояния. При човек с МЕ няма силна проява на настинка или грип, при които тялото има енергията да се загрее. Така че при сигнала за дехидратация започваме да наблюдаваме стагнация и всички болести, които са свързани със стагнацията. При застой на лимфата например, може да има постоянни ушни инфекции при децата. Ниската енергия е показателен знак за застой.

Ако стагнацията стане прекомерна, тя може да засегне мозъчната функция доста драматично. Човек с шизоиден епизод например, всъщност е в състояние на силна дехидратация. Хиперактивността, биполярното разстройство и странното поведение бележат състояние, при което човекът е все по-затворен и по-затворен за вселената. Индивид, който сякаш води някакво откачено или странно съществувание — например при изявено психично заболяване, — е откъснат от външните влияния и цялото му същество е насочено навътре. Такива хора са заключени в себе си, в някаква променена реалност, която по никакъв начин не е свързана с универсалната мъдрост. Мисленето и поведението им не отговарят на действително случващото се наоколо и за тях общуването е невъзможно.

Колкото по-дълбоко е нивото на дехидратация, толкова по-дълбока и сериозна е болестта. Ясно е, че при болест като рак ще има картина на силна дехидратация, т.е. много страшна картина. Когато човекът е много сух, от тялото му се излъчва послание за силен страх.

При така наречени „нелечими“ болести имаме ситуация „Параграф 22“, тъй като стресът и страхът предизвикват дехидратация, а дехидратацията предизвиква страх и стрес. Няма смисъл от интелектуални разсъждения за причините човекът да е болен, нито пък да казваме, че — понеже е болен — трябва да взема купища медикаменти. Първото, което трябва да направим, е да окуражим тялото, като изключим сигнала за дехидратация. Трябва да насърчим пречистването при цикъла ден/нощ, вместо да хвърляме в тялото още куп боклуци. Ако го направим, то ще получи още много послания и това ще породи още стрес, карайки го да произведе още холестерол, като по този начин затруднява още повече клетъчния обмен.

Може би трябва да обмислим възможността, че създаваме дегенеративна болест, като изпращаме още и още послания на тялото, което вече не може да разпознае себе си. Човекът не е в състояние да поеме към истинското изцеление, когато го бомбардират външни послания под формата на лекарства (традиционни или алтернативни). В случаи на сериозно заболяване — като рак — имаме ситуация, в която хората са откъснати от вътрешната си мъдрост. Това обяснява защо толкова често се впускат в доста ужасяващи лечения.

Когато има сигнал за дехидратация, това влияе и върху енергията. В своята книга „Ниска кръвна захар“ Мартин Л. Бъд описва хипогликемията (ниската кръвна захар) като неспособност за поддържане на подходящи нива на калция в кръвта. Виждаме, че ако калцият заседне заедно с натрия вътре в клетката, не е възможно да се поддържа стабилно ниво на кръвната захар и това мигновено оказва въздействие върху енергията. Затова всяка ситуация, която предизвиква дехидратация, ще доведе и до спад в енергията. На свой ред, този спад оказва силно въздействие върху всички части на тялото и може да доведе до широк кръг проблеми като конгестия на лимфата, високо кръвно налягане, умора и отслабване на имунната система.

Накратко казано — ако в тялото е налице някаква болест, значи вече има и дехидратация. Причината е, че когато клетъчният обмен не се осъществява, човекът става все по-токсичен. Всички болести, било то задържане на течности, главоболие, запек или сериозно заболяване, ни отвеждат към първия принцип: индивидът е дехидратиран.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!