Лековити билки за сърдечно-съдовата система

БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ АТЕРОСКЛЕРОЗА И КОРОНАРОСКЛЕРОЗА

Много от лечебните растения, които понижават артериалното налягане, се използуват и за лечение на атеросклерозата поради съществуващата тясна връзка между двете заболявания. Тъй като основното и най-важно нарушение при атеросклерозата е нарушението на липидната обмяна с повишаване нивото на холестерола в кръвта, то истинските противосклерозни средства обикновено действуват върху тези нарушения.

Има растения, за които съществуват експериментални и клинични доказателства, че снижават нивото на холестерола в кръвта, намаляват отлагането на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове и отслабват атеросклеротичния процес. Такова действие притежават чесънът, левурдата и други съдържащи серни съединения растения. Подобно действие имат някои растения, съдържащи йод (напр. черупки от орехи) и някои морски водорасли (напр. морско зеле). Антиатеросклерозно действие се приписва на глога, на горската ягода, на лененото семе (лененото масло е богато на ненаситени мастни киселини — линолова, олеинова, линоленова и др.). Семената на моркова съдържат активни вещества, които разширяват коронарните кръвоносни съдове на сърцето и намаляват оплакванията при гръдна жаба. Подобно действие има глогът. От него у нас е създаден препаратът кратемон, предназначен за лечение на коронарна болест.

Способност да разширяват коронарните съдове имат още редица растения: майска латинка (Tropaeolum majus L), гледичия (Gle-ditsia triacanthos L.), растението Ammi visnaga (L.) Lam. (от което се получава препаратът келин), пащърнак (Pastinaca sativa L.), мента (Mentha х piperita L.) и др. Много билки с успокояващо действие върху централната нервна система могат да бъдат полезни при лечението на коронаросклерозата. Трябва обаче да се има пред вид, че коронарната болест на сърцето е сериозно заболяване, което изисква точна диагноза и провеждано под лекарски контрол лечение. Билките могат да играят полезна роля като помощни средства при лечението на това заболяване.

Чесън — Allium sativum L.

Сем. Кремови — Liliaceae

Описание. Многогодишно културно луковично растение със сложна, широко яйцевидна луковица, съставена от 7–30 малки луковички (скилидки), обвити в обща белезникава ципеста обвивка. Стъблото е до 50 см високо. Листата са линейни, около 1 см широки, жлебовиднн. Цветовете са бледорозови, почти безплодни.

В съцветието освен цветове се образуват многобройни малки луковички. Плодове и семена обикновено не се образуват. Размножава се вегетативно.

Разпространение. Отглежда се из цялата страна.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват луковиците (Bulbus Aliii sativi).

Химичен състав. В свежите цели луковици се съдържа алиин — вещество, което е без мирис, но при разкъсване на тъканите под действието на ферменти алаинът се разпада до алицин, който е с много силна характерна миризма. На това ве-щество се дължи бактерицидното и хипогликемичното действие. Освен алиин се съдържат и някои негови производни — метилалиин, пропилалиин, пептиди, съдържащи L-цистеин и глутаминова киселина, алкилови производни на L-цистеина и 5-алкилсулфоокиси на цистеина, конто понижават нивото на холестерола в кръвта, и 0,1–0,25% етерично масло. В състава на етеричното масло, получено чрез дестилация с водна пара, влизат разпадни продукти с неприятна миризма — диалилдисулфид, диалилтрисулфид, алилпропилсулфид и др. В луковиците са установени освен това тлъсто масло, фитостероли, витамини (A, Bi, Вг, С), никотиова киселина, флавоноиди (с най-вероятно значение за хипотензивното действие на чесъна), сапонини и др.

Действие. Чесънът намира разнообразно и широко приложение в народната медицина. С методите на експерименталната фармакология е доказано неговото благоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система. Той предизвиква разширяване на кръвоносните съдове (включително тези на сърцето), снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. В чесъна се съдържат летливи вещества, притежаващи силно фитонцидно действие — убиват причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, тифни бактерии, причинителите на грипа, на дизентерията и др.).

Приложение. Чесънът е ценно средство при лечение на високото артериално налягане, атеросклерозата, коронарната болест на сърцето. Тези ефекти се дължат на съдържащите се в чесъна органични серни съединения. С наличието на фитонциди се обяснява широката популярност на чесъна в народната медицина на много страни и неговото използуване от древни времена като средство за профилактика на грипа, коремния тиф, холерата, дизентерията и др. Клинично е потвърдено благоприятното действие на чесъна при катари на дихателните пътища, гнойни процеси в белия дроб, ангини, коклюш, кожни заболявания и др.

Чесънът подобрява апетита, стимулира отделянето на стомашен сок, на жлъчка, на смилателни фермента и с това подобрява храносмилането. Приложен локално върху кожата (счукан под формата на кашица), чесънът дразни кожата и оказва благоприятно действие при някои кожни заболявания — лишеи, брадавици, екземи, краста, косопад. Под формата на клизми народната медицина го препоръчва за лечение на глисти (острици), а като промивки — за лечение на бяло течение.

Левурда (мечи лук) — Allium ursinum L.

Сем. Кремови — Liliaceae

Описание. Многогодишно луковично растение (прил. 71) с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Стъблото е 15–40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5–20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцентни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април—юни.

Разпространение. Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м надморска височина из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini).

Химичен състав. Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.

Притежава близки до чесъна състав и лечебно действие.

Морков — Daucus carota L. subsp. sativus (Hoifm.) Arcang.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Описание. Двегодишно културно растение. През първата година образува листна розетка и месест кореноплод, а през втората — цветоносно стъбло. Корено-плодът е оранжев, с различна форма и големина в зависимост от сорта. Стъблото е сложен сенник с перести прицветници в основата на главните лъчи. Цветовете са бели. Плодът при узрязане се разпада на две половини, покрити по ребрата с шипчета. Цъфти юли—септември.

Разпространение. Отглежда се като зеленчуково растение с различни сортове в цялата страна. Повсеместно разпространен у нас по-сухи тревисти места е дивият морков, който е с тънък, белезникав корен.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Carotae) и свежият кореноплод (Radix Carotae recens).

Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло до 1,6%, в състава на което влизат а-пинен, лимонен, цинеол, геранилацетат, гераниол, каротал, р-цимол, азарон, бизаболен и др. Освен това в плодовете се съдържат флавонолови съединения, тлъсто масло, стероли и др.

В кореноплода се съдържат каротеноиди: а-, в-, л-каротени, фитоен и лико-пин; витамини: B1, В2, пантотенова и аскорбинова киселина; флавоноиди, анто-цианидини, кумарини, захари, тлъсто масло, етерично масло и др.

Действие. От плодовете на моркова е получен сумарен препарат, притежаващ спазмолитично действие.

Морковът има диуретично действие. В народната медицина е известен и като средство против глисти (острици).

Приложение. Използува се при коронарна недостатъчност.

Като източник на витамин А той е широко използуван под формата на салата, сок, морковено брашно и др.

Приложен локално под формата на каша, пресният морков действува благоприятно при слънчеви изгаряния.

БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Преди близо 200 години английският лекар Withering описва „чудотворното“ действие на листата на червения напръстник (Digitalis purpurea L.) при болни с „водянка“ (хронична сърдечна недостатъчност с отоци, задух, увеличен черен дроб, течност в корема и т.н.). По-късно се установява, че това действие се дължи на съдържащите се в листата на растението сърдечно усилващи гликозиди. Подобни гликозиди се намират в редица още растения — вълнест напръстник (Digitalis lanata Ehrh.), горицвет (Adonis vcrnalis L.), момина сълза (Convallaria majalis L.) и др. Трябва да се каже, че и днес препаратите за лечение на хроничната сърдечна недостатъчност се получават изключително от растителни източници. В тази област природата все още не е надмината от химията, т. е. сърдечните гликозиди не могат да бъдат синтезирани. Разбира се, химията помогна много за установяване на химичната природа на тези активни вещества, за тяхното изолиране и пречистване. За разлика от миналото, когато за лечение на сърдечно болните се използуваха части от растенията (листа, стръкове и пр.) под формат на отвари, запарки, извлеци, днес медицината използува пречистени гликозиди под формата на готови препарати. Най-голямо значение за получаване на препарати със сърдечно усилващо действие имат червеният и вълнестият напръстник и невиреещият у нас строфантус. Тези растения днес се използуват почти изключително като суровина за фармацевтичната промишленост. Голям брой растения съдържат дигиталисоподобни гликозиди — горицвет (Adonis vernalis L.), момина сълза (Convallaria majalis L.), зокум (Nerium oleander L.),6оянка (Erysimum diffusum Ehrh.), кукуряк (Hel-ieberiis odoriis W. еt К.) и др. Трябва да се знае обаче, че тяхното из-ползуване в домашна обстановка се ограничава до лечение на някои леки форми на сърдечна недостатъчност, на сърдечни неврози.

От друга страна, поради съдържанието на сърдечно активни гликозиди тези растения са силно токсични и при неправилна, неконтролирана от лекар употреба могат да доведат до тежки интоксикации: (вж. „Отравяния от лечебни растения“). Затова лечението на сърдечната недостатъчност трябва да става изключително от лекар терапевт.

Горицвет — Adonis vernalis L.

Сем. Лютикови — Ranunculaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 77) с високи до 40 см гъсто облистени стъбла, покрити с власинки, слабо разклонени, излизащи по много от едно коренище. Листата са тройно до четворно пересто нарязани, с теснолинейни, заострени, делокрайни дялове. Долните и средните листа са с влагалищна основа, която полуобгръща стъблото. Цветовете са едри, златистожълти, разположени по-единично на върха на стъблата и разклоненията им. Чашелистчетата са 5–8, яйцевидни, на върха притъпени, с редки зъбчета. Венчелистчетата са продълговато елипсовидни, стеснени към върха, назъбени, на брой са от 15 до 25. Тичинките и плодниците са много. Плодът е сборен, овален, съставен от много сивозеленикави плодчета. Цъфти през април-май.

Разпространение. Расте по сухи ливади и пасища и каменисти местности в някои райони на Източна, Северна и Западна България, също в Софийски, Пернишки и други райони на страната.

Недопустимо е да се смесва с летния горицвет — Adonis aestivalis L., който е с по-големи размери на стъблото, с по-малки цветове, с червени венчелистчета. Съдържа значително по-малко количество сърдечно действуващи гликозидн.

Употребяема част. Използува се надземната част (Неrba Adonis Vernalis), събрана в началото на цъфтежа до образуването на първите плодчета.

Химичен състав. Съдържа над 15 сърдечно действуващи гликозиди, които в химично отношение са близки до съдържащите се в момината сълза и строфан-туса. Тези гликозиди се разделят на разтворими и неразтворими във вода. Главният карденолид — адонитоксин с агликон адонитоксиген, принадлежи към пър-вата група гликозидн, докато главната съставка на неразтворимите във вода гли-козиди е цимаринът. Освен това в горицвета се съдържат флавоноиди от групата на така наречените С-гликозиди на лутеолина, петвалентният захарен алкохол адо-нид, сапонини, аконитова киселина, фитостероли, холин, смолисти вещества.

Действие. Горицветът притежава сърдечно усилващо, успокояващо нервната система и диуретиично действие. Подобно на листата от червения и вълнестия напръстник, горицветът засилва сърдечните съкращения. За разлика от гликсзидите на червения напръстник тези на горицвета имат по-слаба способност да се натрупват в организма. Горицветът повлиява благоприятно проявите на сърдечната недостатъчност (отоци, задух, цианоза), увеличава количеството на урината, успокоява нервната система.

Приложение. При хронична сърдечна слабост, при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна невроза, при епилепсия и др. Отвара от горицвет влиза в състава на т. нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система.

В народната медицина се препоръчва още при атеросклероза, при болки и подуване на стомаха и червата и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 300 см³ вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно.

Забележка. Да се има пред вид, че горицветът е отровно растение! Лечението с него трябва да става под контрола на лекар!

Момина сълза — Convallaria majaiis L.

Сем. Кремови — Liliaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 74) с пълзящо хоризонтално коренище. Цветоносното стъбло е 15–30 см високо, тънко, неразклонено, безлистно. Листата са приосновни, обикновено 2, рядко 3, продълговато елипсовидни или елипсовидно ланцетни, 10–20 см дълги и 4–8 см широки, към върха заострени, в основата стеснени и образуват дълги влагалища. Съцветието е връхно, гроздовидно, рехаво, с 6–10, по-рядко до 20 цвята с къси дръжки, разположени последователно. Цветовете са бели с кълбовидно звънчевиден околоцветник с 6 зъбчета. Тичинките са 6, по-къси от околоцветника и сраснали с него. Плодът е кълбовидна, месеста, оранжевочервена многосеменна ягода. Цъфти април—юни.

Разпространение. Расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планините от 100 до 1400 м надморска височина, нарядко из цялата страна. Отглежда се често из градините като декоративно растение.

Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Convallariae majaiis) и листата (Folia Convallariae majaiis).

Химичен състав. Цялото растение съдържа сърдечно действуващи гликозиди — в листата около 0,2–0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при хидролиза се разпада на агликона строфантидин и L-рамноза. Изолирани са също така и глико-зидите конвалатоксол, конвалозид, локундиозид и др. В листата се съдържа сте-роидният сапонин конваларин, флавоноиди — производни на изорамнетина и кверцетина, хелидонова киселина. В цветовете се съдържа етерично масло с фарнезол.

Действие. Съдържащите се в момината сълза гликозиди оказват характерно избирателно действие върху сърцето — усилват сърдечните съкращения, забавят сърдечната дейност, премахват неприятните усещания в областта на сърцето, нормализират кръвообращението. Те успокояват нервната система, увеличават диурезата.

Приложение. За лечение на сърдечна недостатъчност (леки форми), сърдечни неврози, нарушения на сърдечния ритъм и др.

Под тяхно влияние състоянието на болния се подобрява, отоците изчезват, диурезата се увеличава, изчезват задухът и цианозата.

В народната медицина това действие на момината сълза е било отдавна познато и тя е намирала приложение при лечение на водянка, сърдечен задух, епилепсия и др.

Важно е да се знае, че съдържащите се в момината сълза активни вещества притежават висока токсичност и затова употребата на препарати от момина сълза трябва да става само под строг лекарски контрол.

Начин на употреба. Най-често се употребява тинктура от момина сълза по 10–15 капки 3 пъти дневно (под контрола на лекар!). В народната медицина се употребява и запарка от 4–6 цвята и 250 см³ вряща вода. След изстиване се пие по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

Вълнест напръстник — Digitalis lanaia Ehrfi.

Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae

Описание. Многогодишно или двегодишно тревисто растение с право, нераз-клонено стъбло, високо 30–100 см. Листата са последователни, продълговато ланцетни до ланцетни, 6–12 см дълги и 1,5–2 см широки, целокрайни, по-рядко по края леко вълновидни, голи или само по ръба в основната част с дълги многоклетъчни власинки. Връхните стъблови листа са приседнали, заострени към върха и постепенно преминаващи в прицветници. Съцветието е дълъг, гъст, многостранен грозд. Цветната ос, прицветниците и чашката са бяловлакнести. Цветовете са 2–3 см дълги, с почти до основата петделна чашка и бяло или жълтеникаво с виолетови и кафяви жилки двуустно венче. Тичинките са 4, прикрепени за долната част на венчето. Плодът е конусовидна, 8–12 мм дълга, двугнездна кутийка. Цъфти юни—август.

Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и редки гори, най-често до 1000 м надморска височина в цялата страна.

Употребяема част. Листата (Folia Digitalis lanatae) се използуват като суровина за фармацевтичната промишленост.

Химичен състав. Силно отровно растение! Съдържа 0,5–1% сърдечно действуващи гликозиди, основната част на които са ланатозид А, ланатозид В и ла-натозид С. Под действието на ферменти чрез отцепване на глюкоза и ацетилна група те се превръщат в съответните вторични гликозиди: дигитоксин, гитоксин и дигоксин. Освен това в значително по-малки количества са изолирани и още редица други сърдечно действуващи гликозиди. Наред с тях са установени дигиталисови гликозиди, които са производни на прегнана, а също и стероидни сапонини, производни на слиростана, между които тигоннн, гитонин, дигитонин и др. В листата са установени флавоноиди, производни на флавона, между които лутеолин, скутелареин, динатин и др. Съдържат се някои антрахинонови гликозиди.

Действие. Съдържащите се в листата на вълнестия напръстник гликозиди подобряват дейността на сърдечния мускул. Те засилват енергията на сърдечните съкращения, забавят и нормализират сърдечния ритъм, подобряват кръвоснабдяването на органите, засилват диурезата. С тези си свойства вълнестият напръстник, наред с другите видове напръстник (червен, жълт и др.), е незаменимо средство за лечение на хроничната сърдечна слабост. Днес дрогата се използува изключително като суровина за получаване на дигиталисови препарати от химико-фармацевтичната промишленост.

Приложение. В българската народна медицина вълнестият напръстник се използува при водянка, сърдечен задух, маточни кръвотечения, скрофулоза и др.

Днес за лечението на сърдечната недостатъчност се използуват пречистени активни гликозиди под формата на фармацевтични препарати: ланатиген, цедиланид, изоланид, цеглунат, дигоксин и др. Трябва да се знае, че гликозидите на вълнестия напръстник са силно токсични вещества. При продължително прилагане те се натрупват в организма и могат да доведат до отравяне. Поради това лечението с дигиталисови препарати трябва да става само под строг лекарски контрол! (вж. „Отравяния с лечебни растения“).

Боянка — Erysimum diffusum Ehrh. (Erysimum canescens Roth)

Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)

Описание. Двегодишно до многогодишно сивозелено тревисто растение, Стъб-лата са 30–80 см високи, изправени, най-често разклонени. Листата са последователни, линейно ланцетии до линейни, целокрайни приосновните и долните стъблови са с дръжки, а горните — приседнали. Цветовете са жълти, събрани в гъсти многоцветни гроздовни съцветия. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6. Плодът е четириръбеста шушулка, 3–8 см дълга и 0,5–1 мм. широка. Цъфти април—юни.

Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци и поляки в цялата страна докъм 1200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Erysimi), събрани по време на цъфтежа, и семената (Semen Erysimi). Стръковете се отрязват на около 30 см от върха.

Химичен състав. Съдържа сърдечно действуващи гликозиди, от които с най-голямо значение са гликозидите еризимин и еризимозид. Те са производни на агликона строфантидин.

Действие. Подобно на строфантина съдържащият се в боянката сърдечно активен гликозид еризимин засилва сърдечните контракции и премахва проявите на сърдечна недостатъчност. Проявява по-слаба способност да се натрупва в организма.

Приложение. Под формата на пречистени препарати при хронична сърдечна слабост. Може да се използува и под формата на запарка, като 2 г дрога се залива с 250 см³ вряща вода. След изстиване и прецеждане се употребява по 1 супена льжица 3 — 4 пъти дневно.

Забележка. Както при останалите билки, съдържащи сърдечно активни гликозиди, лечението трябва да става под лекарски контрол, Да се има пред вид, че дрогата е силно токсична!

Кукуряк — Helleborus odorus W. et K.

Сем. Лютикови — Ranunculaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо, разклонено, чернокафяво коренище. Стъблата са изправени, до 40 см високи. Приосновният лист е с дълга дръжка, длановидно нарязан, със 7–16 яйцевидно ланцетни, остро назъбени дялове. Стъбловите листа са по-дребни, приседнали. Цветовете са жълтозелени, 5–7 см в диаметър, увиснали. Околоцветникът е петлистен, нектарниците са 8–12, много по-къси от околоцветните листчета. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от няколко многосеменни мехунки. Цъфти рано през пролетта от февруари до май.

Разпространение. Расте в гори, из храсталаци и по поляни в предпланините и планините до 1500 м надморска височина в много райони на страната.

Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizoma et Radix Hellebori).

Химичен състав. Съдържа буфадиенолидови гликозиди с кардиотонично действие, производни на агликона хелебригенин. Освен това в дрогата се съдържат стероидни сапонини, тлъсто масло със слабително действие и др.

Действие. Кукурякът притежава сърдечно засилващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сърдечно активни гликозиди. Освен това той има диуретично действие, успокоява нервната система, стимулира перисталтиката на червата и има очистително действие.

Приложение. Използува се (рядко) за лечение на сърдечна недостатъчност с отоци и други явления на венозен застой.

В българската народна медицина е известна употребата на куку-ряка още при плеврит, хемороиди, кашлица, нервни заболявания. Външно се прилага при косопад, против пърхут, за стимулиране растежа на косата, за укрепване на косъма и др.

Начин на употреба. Прави се запарка от 1/2 чаена лъжичка ситно счукана дрога и 300 см³ вряща вода. Пие се по 1 ракиена чашка 3 пъти дневно.

Забележка. Кукурякът е отровно растение и употребата му трябва да става под лекарски контрол!

Зокум (олеандър) — Nerium oleander L.

Сем. Тойонови — Apocynaceae

Описание. Вечнозелен храст или малко дърво, високо 3–5 м. Листата са продълговато ланцетни, кожести, целокрайни, голи, 9–14 см дълги, със силно изпъкнала средна жилка и къси дръжки, разположени в прешлени по 3. Цветовете са розови, червени, бели или жълти, събрани на върха на стъблото в щитовидни съцветия. Цъфти през лятото.

Разпространение. У нас се отглежда като декоративно растение. Произхожда от Средиземноморието.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Oleandri).

Химичен състав. Цялото растение е отровно! Съдържа сърдечни гликозиди, от които основен е гликозидът олеандрин. Освен това в дрогата се съдържат урзолова киселина, сапонини, флавоноиди — рутин, и др.

Действие. Благодарение на съдържащите се в него гликозиди зокумът засилва сърдечните съкращения, нормализира сърдечната честота и ритъм, увеличава диурезата, премахва отоците.

Приложение. В народната медицина се е употребявал при сърдечна недостатъчност. Днес за тази цел почти не се използува. Прилага се външно при различни кожни заболявания, ревматизъм и др.

БИЛКИ С КАПИЛЯРОУКРЕПВАЩО И ВЕНОУКРЕПВАЩО ДЕЙСТВИЕ

Нарушенията на тонуса на венозните кръвоносни съдове и повишената пропускливост и чупливост на капилярите могат да станат причина за сериозни заболявания като разширени вени (варици), хемороиди, флебити и тромбофлебити, капилярни кръвоизливи, недостатъчно снабдяване с кръв на крайниците и др.

При такива състояния с голяма популярност се ползуват растения, съдържащи флавонови гликозиди с близка до витамин Р структура, като див кестен, японска акация и др. Тези вещества „уплътняват“ стените на най-малките кръвоносни съдове — капилярите, намаляват тяхната пропускливост, подобряват еластичността им. От друга страна, те повишават тонуса на венозните кръвоносни съдове, премахват оточни състояния, дължащи се на венозен застой, подобряват кръвооросяването на периферните органи.

Конски кестен — Aesculus hippocastanum L.

Сем. Конскокестенови — Hippocastanaceae

Описание. Високо до 30 м дърво с конусовидна корона. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни, съставени от 5 до 9 длановидно разположени приседнали листчета, които са продълговати, обратно яйцевидни, в основата клиновидни, а на върха късо заострени с неравномерно напилен ръб. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. В съцветията има голям брой мъжки цветове, а само по няколко са женски или двуполови. Чашката е звънчевидна, петделна. Венчелистчетата са бели с жълто или червено петно в основата, на брой най-често са 4 или 5. Цветовете са с несиметричен строеж. Тичинките са от 5 до 7, по-дълги от венчето. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка, съдържаща по 1–2 едри, кафяви, лъскави семена, 2–3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Плодовете узряват през сеп-тември-октомври.

Разпространение. Среща се като диворастящ вид у нас само в Преславския Балкан, на 380–500 м надморска височина. Това място е обявено за резерват под името „Дервиша“, а дървото за защитен растителен вид. През последното столетие конският кестен е засаден като декоративно дърво в паркове и градини навсякъде в нашата страна.

Употребяема част. Използуват се кората на по-млади стъбла и клони (Cortex Hippocastani) и семената (Semen Hippocastani).

Кората се събира рано напролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.

Химичен състав. В кората се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, тритерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и др. Семената съдържат освен хид-роксикумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10% (негов агликон е есцигенинът); фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества. В листата се съдържат флавоноидите рутин, спиреозид, астрагалин. кверцитрин изо-кверцитрин, кверцетин и др.

Действие. Дивият кестен притежава венотоничмо, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци (тромби), намаляла вискозитета на кръвта.

Приложение. За лечение на хемороиди, разширени вени (варици), тромбофлебита и др. Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза. В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, дизентерия, бронхит, магарешка кашлица, маточни кръвотечния, подагра, ревматизъм, ишиас и др.

Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Счуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от дрогата при синуити.

Начин на употреба. Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие. От семената (ситно нарязани) се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 см³ вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден. От листата и корите се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин с 300 см³ вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Японска акация (японска софора) — Sophora japonica L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Описание. Листопадно дърво, високо до 25 м (прил. 84). Листата са нечиф-топерести с 11–15 двойки яйцевидни или овално ланцетни, заострени листчета. Цветовете са светложълти, разположени във връхни многоцветни метлици. Плодът — боб с цилиндрична форма, броеницовидно прищъпнат, до 10 см дълъг и 1 см широк. Цъфти през лятото.

Разпространение. У нас се отглежда като декоративно дърво из паркове, градини и по улиците почти в цялата страна. Спонтанно расте в Япония и Китай.

Употребяема част. Използуват се неразтворените цветни пъпки (Flores Sophorae) и плодовете (Fructus Sophorae).

Химичен състав. В цветните пъпки се съдържа флавоноловият гликозид ру-тин (около 20 %). В плодовете се съдържат редица флавоноидни гликозиди, между които изофлавонът генистеин.

Действие. Благодарение на богатото съдържание на рутин дро-гата притежава капиляроукрепващо действие, намалява чупливостта и пропускливостта на капилярните кръвоносни съдове, предпазва от кръвоизливи, има противовъзпалително действие.

Приложение. За лечение и предпазване от кръвоизливи на мозъка, ретината, при хипертония, атеросклероза, при бъбречни заболявалия, при повишена склонност към чупливост на съдовете и кървене, при капилярни увреждания от токсични вещества, инфекциозни процеси и др. Желателно е дрогата да се използува заедно с витамин С.

Начин на употреба. Приложение намират цветните пъпки, изсушени и стрити на прах, по 0,2–0,5 г дневно на 3–4 приема. Може да се приготви и спиртен извлек (20 г цветове се наставят със 100 см³ спирт 70% в течение на 7 дни). Приема се по 20–40 капки 3 пъти дневно.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!