Лечебните растения се използуват както в народната, така и в научната медицина за лечение на кожните болести. За тази цел те се прилагат под формата на запарки, настойки или отвари, които се използуват по-рядко вътрешно, а по-често за компреси, промивки, бани и др. Най-често при кожни заболявания билките се поставят непосредствено върху болното място като пресен сок, свежа или раз-мачкана билка или под формата на лапа (кашица, получена с топла вода от стрита суха билка, която се разстила между сгъната на две кърпа). Върху лапата обикновено се поставя вълнена тъкан, за да се затопли мястото. Съществуват и много препарати за лечение на кожни заболявания, приготвени от билки.
Както при заболяванията на другите органи и системи, така и при кожните болести най-голямо основание има прилагането на лечебните растения при хронично протичащите процеси. При остри или подостри кожни заболявания или в стадий на обостряне билките понякога могат да бъдат в помощ на комплексното лечение. Например подмокрящата екзема се повлиява добре от планински очиболец (Potentilla erecta (L.) Rauschel), бухалквиден плаун (Lyco-podium clavatum L.) и др.
Трудностите при лечението на някои кожни болести с неизяснена етиология също дават основание да се опитва действието на използуваните в народната медицина при такива случаи растения.
Трудно е да бъдат класифицирани билките, използувани в дерматологията. Често едно и също растение има едновременно противовъзпалително, противомикробно, противосърбежно и болкоуспокояващо действие. Тази многостранност в действието може да бъде полезна при лечението, но затруднява класификацията.
Ще изброим някои от по-често използуваните растения при лечение на кожните болести:
I. Билки с противовъзпалително и адстрингентно действие: подбел (Tussilago farfara L.), бял равнец (Achillea millefolium L.), кисел трън (Berberis vulgaris L.), планински очиболец (Potentilla erecta (L.) Rauschel), орех (Juglans regia L.), пирей (Agropyron repens (L.) P. Beauv.), смрадлика (Cotinus coggygria Scop.), жиловлек (Plantago lanceolata L.), червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea), лайка (Matricaria chamomilla L.) и др.
II. Билки с противосърбежно и успокояващо действие: трицветна теменуга (Viola tricolor L.), маточина, (Melissa officinalis L.), мента (Mentha x piperita L.), роза (Rosa damascene Mill.), къпина (Rubus fruticosus L.), хвойна (Juniperus communis L.) и др.
III. Билки с противомикробно и фитонцидно действие: чесън (Allium sativum L), кромид лук (Allium сера L.), жълт кантарион (Hypericum perforatum L.), черна ряпа (Raphanus sativus L. var. niger), лайка (Matricaria chamornilla L.), бяла бреза (Betula pendula Roth), градински чай (Salvia officinalis L.) и др.
IV. Билки с местно обезболяващо действие: лайка (Matricaria chamomilla L.), маточина (Melissa officinalis L.), роза (Rosa damascena Mill.), бадем (Amygdalus communis L.) и др.
V. Билки, улесняващи заздравяването на рани и подобряващи кръвооросяването на кожата: черен оман (Symphytum officinale L), жълт кантарион (Hypericum perforatum L.), коприва (Urtica dioica L.), изсипливче (Herniaria glabra L.), лазаркиня (Asperula odorata L.), очиболец (Potentilla erecta (L.) Rauchel), чесън (Alleum sativum L.), черен пипер (Piper nigrum L.), черен синап (Brassica nigra (L.) Koch), кромид лук (Alleum сера L.), полски хвощ Equisetum arvense L.), жълта тлъстига (Sedum acre L.) и др.
VI. Билки с излющващо (кератолитично) действие; змийско мляко (Chelidonium majus L.), бръшлян (Hedera helix L.), млечка (Euphorbia sp. div.) и др.
VII. Билки с антипаразитно действие: пиретрум (Pyrethrum lynerariifolium Trev.), лайка (Matricaria chamomilla L.), лавандула Lavandula angustiiolia Mill.), анасон (Pimpinella anisum L.), копитник (Asarum europaeum L.) и др.
VIII. Билки с противогъбично действие: черен бъз (Sambucus nigra L.), черна ряпа (Raphanus sativus L. var. niger), повет (Clematis vitalba L.) и др.
Много от тези растения, както и голям брой други билки се използуват и вътрешно за лечение на заболявания с кожни прояви например:
I. Билки с тонизиращо кожата действие гръмотрън (Ononis spinosa L.), горска ягода (Fragaria vesca L.), хвойна (Juniperus communis L.), чесън (Allium sativum L.), червен кантарион (Centaurium erythraea Rain), малина (Rubus idaeus L.) и др.
II. Билки с успокояващо, противосърбежно и бол-ко успокояващо действие: маточина (Melissa officinalis L.), хмел (Humulus lupulus L.), лайка, (Matricaria chamomilla L.), мента (Меntha piperita L.), имел (Viscum album L.), миризлива теменуга (Viola odorata L.) и др.
III. Билки с противовъзпалително и противомикробно действие: камшик (Agrimonia eupatoria L.), къпина (Rubus ffuticosus L.), луличка (Linaria vulgaris Mill.), орех (Juglans regia L.), чесън (Allium sativum L.), майорана (Origanum majorana L.), лайка (Matrikaria chamomilla L.), бяло подъбиче (Teucrium poliuni L.) и др.
Ще разгледаме само някои най-често използувани в дерматологията растения.
Бухалковиден плаун — Lycopodium clavatum L.
Сем. Плаунови — Lycopodiaceae
Описание. Многогодишно тревисто растение с 50–103 см дълго, пълзящо или възходящо вилужно разклонено и гъсто облистено стъбло. Листата са последователни, линейно ланцетни или линейни, целокрайни, на върха заострени и завършват с дълги бели власинки. Някои от клонките са изправени и на върха им се образуват най-често по 2, по-рядко единични или по 3–4 цилиндрични спороносни класчета, съставени от листчета, в пазвите на които са разположени бъбрековидни спорангии с многобройни спори.
Разпространение. Расте по тревисти и каменисти места из хвойновите храсти и смърчовите гори между 1600 и 2200 м надморска височина. Среща се ограничено в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи.
Употребяема част. Използуват се спорите (Lycopodium) и клонките (Herba Lycopodii).
Химичен състав. Спорите съдържат около 50% неизсъхливо тлъсто масло (съставено от глицериди на палмитиновата, стеариновата, арахиновата, олеиновата и линоловата киселина), около 20% веществото спорнин (терпен, подобен на суберина и кутина), захари, минерални вещества, фитостероли и протеини. В клонките се съдържат алкалоиди — клаватин, клаватоксин, никотин и др.
Действие и приложение. Спорите на плауна се използуват външно като пудра за облекчаване на сърбежа и болката при някои кожни възпаления и екземи. Клонките, които съдържат алкалоиди и в големи дози са отровни, се използуват като болкоуспокояващо средство при различни видове болезнени състояния на вътрешните органи, на мускулите и ставите — най-често при ревматизъм, неврити, бъбречни и чревни колики и др. Понякога се прилагат и като пикочо-гонно и слабително средство и за предизвикване на повръщане.
Начин на употреба. Прилага се запарка от 1 чаена лъжичка клонки на 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден.
Смрадлика (тетра) — Cotinus coggygria Scop. (Rhus cotinus L.)
Сем. Смрадликови — Anacardiaceae
Описание. Храст, висок до 2 м, или малка дърво, достигащо до 4 м (прил. 78). Листата са последователни, 3–8 см дълги, яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, с дълги дръжки, отдолу синкавозелени, отгоре тъмнозелени. Цветовете са зеленикави, двуполови, събрани в съцветие метлица. Чашката и венчето са пет-листни. Тичинките са 5, разположени между венчелистчетата. След прецъфтяване цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги разперени розови, червено-виолетови или зеленикави власинки. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май—юни.
Разпространение. Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Cotyni).
Химичен състав. Съдържат 15 до 25% галотанини, 3–5% свободна галова киселина, флавонолози гликозиди и етерично масло, в състава на което са установени мирцен, а-пинен, камфен, линалоол и а-терпинол.
Действие. Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо.
Приложение. Препоръчва се при гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката, окапване на косата, кървящи, подути и гнойни венци, хемороиди, ставни отоци и др.
Начин на употреба. Прилага се само външно (запарка от 100 г листа в 1 л вряща вода) за промивки, гаргара, компреси, лапи и др.
Орех — Juglans regia L.
Сем. Орехови — Luglandaceae
Описание. Дърво, високо до 30 м, с широка, силно разклонена корона. Листата са едри, 20–60 см дълги, със 7–9 продълговати до яйцевидни или елипсовидни, целокрайни листчета, 5–15 см дълги и 2,5–8 см широки, в основата слабо сърцевидни; към върха заострени. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, 8–12 см дълги реси. Плодът е сферичен или яйцевиден, с месеста зелена външна обвивка и твърда дървениста, набръчкана вътрешна обвивка, разделен е непълно на 2–4 гнезда, в които е разположено семето. Цъфти април—май.
Разпространение. Културно растение, което се отглежда в цялата страна. По-рядко се среща и подивяло по чакълести и каменливи места в различни райони на страната.
Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Juglandis) и зелената обвивка на плодовете (Cortex Juglandis fructibus).
Химичен състав. Листата съдържат до 5% галотанини, производни на нафто-хинона юглон, флавоноиди (хиперин и 3-арабинозиди на кверцетина и кемпферола), фенолни киселини (кафена, р-кумарова), етерично масло, аскорбинова киселина, ка-ротен и др. В зелената плодна обвивка се съдържа до 3% аскорбннова киселина, до 25% танини, а- и в-хидроюглон и др.
Действие. Основните свойства на листата, корите и зелената обвивка на плодовете на ореха са противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система. Придава им се и способността да понижават артериалното налягане и нивото на кръвната захар.
Приложение. Те се използуват при извънредно голям брой заболявания както за външна, така и за вътрешна употреба. Листата и корите най-често се прилагат за укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, на венците, на стомаха, на червата, при бяло течение у жените, хемороиди, кървене, нередовна менструация, опаразитяване с чревни глисти и др. Плодовете се прилагат при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.
Начин на употреба. За вътрешно приложение се приготвя запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 ден. Външно листата се използуват под формата на от-зара, която се приготвя от 3–5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).
Летен дъб — Quercus robur L. (Q. pedunculata Ehrh.)Обикновен дъб — Quercus petraea (Matt.) Liedl. (Q. sessiliflora Salisb.)
Сем. Букови — Fagaceae
Описание. Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта.
Листата на обикновения дъб са с добре развити дръжки, неправилно нарязани, а жълъдите му са покрити от 1/2 до 1/3 от чашките. Цветовете на двата вида са еднополови. Тичинковите цветове са събрани в редки увиснали реси, а плодни-ковите са единични или групирани но няколко в съцветие. Растенията са еднодомни Жълъдите в основата си са обвити с чашка — паннчка, която е получена от разрастването на оста на съцветието. Обикновеният дъб цъфти в края на пролетта.
Разпространение. Летният дъб е разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб който пък е широко разпространен в предпланинскня и планинския пояс до около 1500 м надморска височина.
Употребяема част. За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората (Cortex Quercus) и плодовете (Fructus Quercus), като кората се събира през ранна пролет — в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите — през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.
Не се допуска смесването на кора от дъб с кора от ясен (Fraxinus excelsior L.). Външната повърхност на кората на ясена е матова, сива.
Химичен състав. Изсушените кори съдържат средно 7–12% галотанини и ка-техинови танини, свободна галова и елагова киселина, флавоноида кверцетин, кверцитрин, въглехидрати, смоли и др. Доказано е, че младата и ненапукана кора съдържа по-голямо количество дъбилни вещества в сравнение със старата, напукана и дебела кора. В плодовете (жълъдите) се съдържат 4–7% дъбилни вещества, до 40% нишесте, около 4% белтъчини, 3% мазнини, 1,5% минерални соли, захари и др.
Действие. Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително.
Приложение. Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя широкото приложение на корите от младите клонки на дъба. Те се използуват предимно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората ка дъба се използуват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.
Начин на употреба. За външно приложение се приготвя отвара от 500 г счукана кора с 3–4 л вода, която се вари 30 мин. Отварата се прибавя към водата за баня. С нея (в по-малки количества) се правят укрепващи бани и на малки деца против рахит. Използува се и за промивки и компреси, разредена наполовина с вода. За вътрешна употреба се прави студен извлек от 1 чаена лъжичка кора с 1/2 л вода, която кисне 8 часа. Не трябва да се дава на деца. Българската народна медицина препоръчва отвара с червено вино, която се използува вътрешно и външно при горепосочените заболявания.
Петнист змиярник (змийски лапад) — Arum macufatuin L.
Сем. Змиярникови — Araceae
Описание. Многогодишно тревисто растение, 20–40 см високо, с яйцевидна или цилиндрична грудка. Листата са стреловидна или кониевидни (често с тъмни петна, с дълги дръжки, тънки, в основата разширени във влагалища, с които обгръщат стъблото, Цветовете са дребни, еднополови, събрани в съцветие кочан; женските са разположени в долната част, а мъжките над тях; между женските и мъжките цветове и над последните се намират стерилни цветове под форма на нишковидни, в основата конично разширени придатъци. Съцветието на върха завършва с тясно линеен, до 3 мм широк и до 7 см дълъг жълт или виолетов при-датьк. Покривалото на съцветието е яйцевидно тръбесто, отвън зеленикаво, отвътре жълтозелено, в долната част червеникаво. Плодът е оранжевочервена сочна ягода. Цъфти май—юни.
Разпространение. Расте из влажни сенчести гори и храсталаци, най-често в планинския пояс до 1800 м надморска височина.
Употребяема част. Използуват се грудките (Tubcra Ari maculati, Tubera Aronis). Да не се смесва с източния змиярник (Аrum orientale М. В.), на който грудките са дисковидни, и с италианския змиярник (Arum italicum Mill.), на който бухалковидният придатък на съцветието е цилиндричен и по-широк от 5 мм.
Химичен състав. Съдържа до 70% скорбяла, сапонини, алкалоидоподобното вещество аронин и флавоноиди.
Действие. Противовъзпалително, откашлично.
Приложение. Грудките се използуват външно при ревматизъм, подагра и при възпалителни процеси на кожата. Прилагат се и при възпаления на лигавиците — бронхит, гастрит и др.
Начин на употреба. От грудките се приготвя извлек, като 1 чаена лъжица надробена билка се накисва за 8 часа в 250 см³ студена вода. Приема се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. За външна употреба се прави спиртен извлек от билката. В нашата народна медицина извлекът се получава от 20 г надробени грудки с 200 г ракия.
Растението съдържа отровни съставки и трябва да бъде прилагано много внимателно. При варене грудките загубват отровното си действие.
БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
1. Чай при уртикария# (Species Antiurticalis)
Rp. Tur. Pini (борови връхчета) 25,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 25,0
Fl Achillei clyp. (цвят от жълт равнец) 25,0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 25,0
Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 25,0
Fol Fragariae (листа от ягода) 25,0
Fol. Rubt fruticcsi (листа от къпина) 25,0
Fl. Pruni spinosae (цвят от трънка) 25,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 40,0
Fol. Piantaginis (листа от жиловлек) 40,0
Fol. Urticae (листа от коприва) 40,0
Rad. Primulae (корени от иглика) 50,0
Hb. Agrimoniae (стръкове ст камшик) 100,0
Hb. Rutae (стръкове от седефче) 100,0
Прилага се при алергични кожни прояви от различен произход — хранителни, медикаментозни и др.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се поставя в 750 см³ зряща вода. Чаят се вари 3 мин, оставя се да изстине и се изпива на 3 пъти за един ден.
2. Ароматична билкова смес за бани# (Species Aromalicae pro balneo)
Rp. Hb. Thymi Serpylli (стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origani (стръкове от риган) 20,0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 30,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 10,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 30,0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 30,0
Hb. Basilici (стръкове от босилек) 20,0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 10,0
Прилага се при нервна възбуда, невродермити, рахит. Начин на употреба. Пет супени лъжици смес се запарва в 500 см³ вряща вода. Запарката се поставя във ваната за баня.
3. Rp. Fol.Ir Urticae (листа от коприва) 20,0
Fl. Calendiilae (цвят от невен) 20,0
Hb. Bideniis tripartitae (стръкове от бутрак) 20,0
Hb. Viola tricolor (стръкове от трицветна теменуга) 40,0
Hb. Veronicae (стръкове от великденче) 20,0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 20,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20,0
Прилага се при кожни заболявания, екземи.
Начин на употреба. Четири супени лъжици смес се на-кисва в 1 л вода. Чаят се вари 5 мин, прецежда се и се пие по 1/2 чаша 3–4 пъти дневно.
4. Rp. Fol. Rosmarini (листа от розмарин) 10,0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 10,0
Hb. Thymi seppylli (стръкове от мащерка) 30,0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 30,0
Прилага се при екзема.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се възварява в 1/2 л вода за 15 мин. В горещия извлек се накисва марля, която се налага върху болното място.
5. Rp. Rad. Bardanae (корени от репей) 20,0
Fl. Chamomiliae (цвят от лайка) 20,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20,0
Fol. Urticas (листа от коприва) 10,0
Rad. Urticae (корени от коприва) 20,0
Прилага се при пърхот и косопад.
Начин на употреба. Три супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се нагрява на водна баня за 30 мин. Отварата се използува само външно за втриване в корените на космите.
Да не се пие!
6. Rp. Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 5,0
Hb. Origani (стръкове от риган) 10,0
Hb. Polygoni avicularis (стръкове от пача трева) 20,0
Foi. Rubi fruticosi (листа от къпина) 15,0
Cort. Quercus (кори от дъб) 50,0
Прилага се при потене на краката.
Начин на употреба. Две супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се загрява до кипене. След престояване 30 мин течността се прецежда. Последователно двете стъпала на краката се държат в тази течност по 15 мин.
7. Rp. Rad. Bardanae (корени от репей) 15,0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 15,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 15,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 15,0
Прилага се при младежки пъпки.
Начин на употреба. Една супена лъжица смес се възварява с 250 см³ вода за 20–З0 мин. Изпиват се по 2–3 чаени чаши чай на ден.
Билки, които се прилагат най-често от нашата народна медицина външно към водата за баня, са:
1. Орехови листа — при рахит, като общоукрепващо средство и заедно с морска сол при някои кожни болести.
2. Дъбови кори — при различни възпаления на кожата и сърбеж.
3. Синапово семе — като ревулзивно средство при простуда и др.
4. Хвощ и дъбови кори — при хемороиди.
5. Борови иглички — при белодробни и бъбречни възпаления и в козметиката.
6. Хвойна — при отпадналост след тежко боледуване, при сър-дечно-съдови и нервни заболявания.
7. Трина (последният откос от планинските ливади) — като стимулиращо дишането и кръвообращението средство и срещу сърбеж. С трина се правят и парни бани (болният вдишва парите от котел вряща вода с накисната трина, покрит като под палатка с черга или одеяло). Такива парни бани са опасни за деца и някои болни и трябва да се прилагат много внимателно.
Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!
Comments