Новини от света на Физиката на елементарните частици: Материята като застинала светлина и нейните последствия за медицината

Има едно езотерично твърдение, което гласи: „Каквото горе, това и долу“. Едно равнище на смисъл на тази фраза е, че нещата на микроскопско ниво сякаш са паралелни или отразяват събитията на макроскопско равнище. По-нататъшната интерпретация е, че когато започнем да разбираме себе си по-пълно (долу), може би ще разберем по-добре и Вселената около нас (горе).

Нека изследваме света от гледната точка на отделната клетка. ДНК в ядрото кодира структурно-физическото изражение на дейността на клетката. ДНК обаче е само информационен наръчник, съдържащ инструкции, въз основа на които трябва да действат някакви междинни актьори в клетъчната схема на нещата. Тези актьори в клетъчния сценарий са ензимите - протеиновите работници, които осъществяват многобройни всекидневни биохимически задачи. Ензимите катализират определени реакции на химикалите, или за да създадат структура чрез молекулно сглобяване, или за да осигурят електрохимичния огън, нужен за действието на клетъчните машини, и в крайна сметка да поддържат ефикасната работа на цялата система. Ензимите всъщност се състоят от протеини, които пък са сборове от аминокиселини, подредени в линейна последователност като цветни мъниста на конец. Различните положителни и отрицателни заряди на аминокиселините по силата на електростатичното привличане и отблъскване карат низа от мъниста да се „самосглоби“ във функционална триизмерна структура. В центъра на тази структура се намира „активното място“ (или бизнес центърът) на тази макромолекула, в което се катализират химическите реакции. ДНК молекулата кодира и разпределя последователните подредби на различните „оцветени“ аминокиселини за всеки тип протеин в своята генетично структурирана памет.

Сега знаем, че молекулите са сборове от още по-малки частици, наречени атоми. Едва през последния век западната технология се разви до точка, на която може да отговори на въпроса: Как

во са атомите? Вече е всеизвестно, че атомите могат да се разложат на още по-малки частици, наречени електрони, неутрони и протони. Цялата материя е съставена от безкраен брой различни подредби от атомни и субатомни частици, например електрони. Какво обаче е електрон?

Този въпрос поражда страстни дебати в научната общност от почти век. Отговорът на този фундаментален въпрос е кардинална точка в разбирането на атома и всъщност на структурата на Вселената. Освен това той е повратна точка в еволюцията на нашето разбиране на физиката и уникалната концепция за „взаимно допълване“. Взаимното допълване е концепция, която внушава, че светът вече не е чернобял, а е изграден от различни нюанси на сивото. Това е концепция, която приема мирното съвместно съществуване на две привидно различни или дори противоположни свойства, съществуващи едновременно в един и същ обект. Това взаимно допълване никъде не намира по-голямо приложение и объркване, колкото в описанието на свойствата на електроните.

В началото на XX век учените забелязват, че в определени експерименти електроните сякаш се държат като малки топки за билярд. Като се удрят на една страна при сблъсък, подобно на топките, които се сблъскват на масата за билярд. За механистичното мислене на Нютоновите физици това е предвидим модел на поведението на частиците. Объркването започва да се настанява, когато други експерименти демонстрират свойства, внушаващи, че електроните се държат повече като светлинни вълни. Прочутият пример за странното, подобно на вълна поведение на електрона е "двойната процеп експериментът". Резултатите от него демонстрират, че отделен електрон, изглежда, преминава едновременно през две процепи. Такъв подвиг е абсолютно безпрецедентен за малката билярдна топка, която уж би трябвало да представлява електронът. Въпреки това, други проверки показват, че ако два лъча от електрони се насочат един срещу друг, наистина се отблъскват като малки билярдни топки. Вълните, но не и частиците, могат да пр

еминават едновременно през два процепа. Следователно, какво са електроните, които сякаш могат да правят и двете неща? Изглежда, че те проявяват взаимно допълващите се поведения едновременно на вълните и на частиците. Две взаимно изключващи се свойства на енергията и материята съществуват съвместно в един единствен електрон. Това е истинската същност на принципа на взаимното допълване. Електронът не е нито чиста частица, нито чиста енергия. Той проявява елементи и на двете. Някои физици са разрешили тази дилема чрез концептуализирането на електроните като „пакети от вълни“.

Двойствеността частица/вълна на субатомните частици като електроните е отражение на взаимоотношението енергия-материя, разработено за пръв път от Айнщайн в прочутата му формула E=mc^2 в началото на XX век. Днес се знае, че материята и енергията са взаимозаменяеми и могат да се превръщат една в друго. Това означава, че не само материята може да се превърне в енергия, но и че би трябвало да е възможно енергията да се превърне в материя. Макар че физиците все още не са постигнали този подвиг в изкуствените условия на лабораториите си, събитието всъщност е било наблюдавано и уловено във фотографските плаки от мехуръчните камери на Уилсън в експериментални ядрени реактори.

Когато преминава наблизо до тежко атомно ядро, космически лъч - високоенергиен фотон светлина - оставя отпечатъка си върху филма, тъй като спонтанно става двойка частица/античастица. Фотонът променя формата си, за да стане две огледални частици. Енергията буквално става материя. Това е обратното на ставащото, когато материята и антиматерията се срещнат и взаимно се унищожат, освобождавайки огромно количество енергия.

Това превръщане на светлината в материя и обратното би изглеждало любопитно поведение - нещо като ябълки, които стават портокали и след това отново се превръщат в ябълки. Дали обаче наблюдаваме взаимното превръщане на две напълно различни субстанции? Дали е

възможно да наблюдаваме събитие, което е по-аналогично на промяната на състоянието на някакво основно универсално вещество (например твърд лед, изпарил се като пара, или течен кондензиран поток [вода], замръзнал пак като лед)? Тази интерпретация хвърля нова „светлина“ върху природата на вълна/частица на частици като електроните.

Да разгледаме примера на високоенергиен протон, който става две частици. На точката на превръщане от енергия в материя фотонът (квант електромагнитна енергия или светлина) се забавя, за да стане частица. Правейки това, той придобива някои от свойствата, приписвани на твърдите тела (например маса), но запазва и някои от подобните си на вълна свойства. Те са скрити, с изключение на определени експерименти, в които лъчи от електрони се третират като лъчи от фотони, например при електронния микроскоп. Твърде опростено казано, пакетът от светлина е бил забавен и застинал. Тази частица от застинала светлина може да се разглежда като миниатюрен модел на енергийна интерференция или микрокосмическо енергийно поле, заемащо безкрайно малко пространство. Така виждаме как макроскопската илюзия за твърдост се стопява, когато човек се потопи в субатомния свят на физиката на частиците. Добавете към това разбиране факта, че атомът е изграден най-вече от празно пространство. Дребните частици, които запълват тази празнота, са в действителност застинали пакети от светлина. Когато се разглежда от микрокосмическо равнище, цялата материя е застинала светлина!

Материята е съставена от изключително комплексни, безкрайно оркестрирани енергийни полета. Комбинациите се ръководят от различни „природни закони“, които физиката се стреми да открие. Терминът „полета в полета“ е уместно прилаган към този теоретичен модел. Ако приложим това към живите системи, клетъчната матрица на физическото тяло може да се разглежда като сложен модел на енергийна интерференция, взаимно проникващ с организиращото биоенергетично поле на етерното тяло. Това разбиране на материята като специализирано енер

гийно „поле“ е революция в мисленето и е централна тема и основа на дискусията до края на книгата. Освен това е и отправната точка от традиционните „Нютонови медицински подходи“ към онова, което аз наричам „Айнщайнова“ парадигма на изцеляването: практическото приложение на това по-ясно разбиране за материята към човешката болест. Вибрационната медицина е подход на системите, основан на Айнщайновата парадигма за изцеляването. Вибрационната медицина се опитва да се припокрие с първичните фини енергийни полета, които лежат в основата и допринасят за функционалното изражение на физическото тяло. Докато Нютоновият фармакокинетичен подход се занимава предимно с молекулярните, например ензими и рецептори, този нов енергетичен модел ще позволи на лекарите да концептуализират системите на изцеляване като работа, която се върши на по-първично, по-фино енергетично равнище.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!