С тези билки може ефикасно да си помогнете при проблеми на респираторната система

Част 1 Може да прочетете тук

Великденче — Veronica officinalis L.

Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae

Описание. Многогодишно влакнесто тревисто растение (прил. 54) с пълзящо или приповдигащо се стъбло и изправени цветоносна клонки. Листата са срещупо-ложни, широко яйцевидни или елипсовидни, 1,5–4 см дълги и 1–2 см широки, с къси дръжки. Цветовете са светлосини, 6–7 мм в диаметър, събрани в многоцветни гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на стъбловите листа. Чашката и венчето са четириделни. Тичинките са 2. Плодът е двугнездна многосеменна кутийка. Цьфти от май до август.

Разпространение. Расте из гори и храсталаци доста често в цялата страна до 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Veronicae), събрана в началото на цъфтежа. Да не се смесва с многобройните други видове от род Veronica, разпространени у нас, на които съцветието е връхно или чашката е петделна, или стъблото и листата не са влакнести, или цветните дръжки са по-дълги от чашката.

Химичен състав. Съдържа иридоидни гликозиди, главно аукубин, а също и вероникозид и ладрозид. Освен това са установени дъбилни и горчиви вещества, сапонини, малко етерично масло, манитол, в-ситостерол, фенолни киселини, флаво-ноиди, захари, витамин С, каротен, органични киселини (ябълчна, лимонена, млечна), смолисти вещества и минерални соли.

Действие. Дрогата има противовъзпалително, антисептично и отхрачващо действие.

Приложение. Прилага се при заболявания на дихателната система (бронхити, бронхиална астма и др.) Проявава се още като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, заради което се използува от народната медицина при бъбречнокаменна болест и възпаление на пикочните пътища. В народната медицина се прилага още при някои чернодробно-жлъчни заболявания, при умствена умора, запек и др., а външно (настойка в растително масло) — при някои заболявания на кожата (циреи, изгаряния, гнойни рани).

Начин на употреба. Дрогата се употребява под формата на запарка — 1 супена лъжица ситно нарязана дрога на 250 см³ вряща вода.

След изстиване и прецеждане се пие по 1 кафена чашка 3–4 пъти дневно.

За външна употреба се приготвя настойка в отношение 1 част дрога на 10 части маслинено масло.

Миризлива теменуга — Viola odorata L.

Сем. Теменугови — violaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 52) със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с розетка от листа и 10–25 см дълги, вкореня-ващи се надземни издънки. Листата са с дълги дръжки, закръглено бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, в основата дълбоко и тясно, сърцевидни, плитко, ситно и тъпо назъбени. Цветовете са разположени по един в пазвите на розетковите листа, 1,5–2,5 см високи, виолетови или сини, рядко бели, с приятна миризма. Плодът е многосеменна широко яйцевидна до сферична кутийка, разпукваща се при узрязане на 3 дяла. Цъфти март—април.

Разпространение. Расте из просветлени листопадни гори и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizorna et radix Violae, Rhizoma Violae cum radicibus) и цветовете (Flores Violac).

Химичен състав. Коренището и корените съдържат сапонини, флавоноиди, гор-чиви вещества, незначително количество етерично масло, гликозида виолутозад (метилов естер на салициловата киселина, гликозидно свързан с вицианоза).

Цветовете съдържат етерично масло, антоциановия гликозид цианин (циани-дин-3,5-диглокозид), захари, органични киселини, слузни вещества и др.

Действие. Цветовете на миризливата теменуга имат секретолитично (втечняващо бронхиалните секрети), отхрачващо и дезинфекционно действие. Имат още потогонно действие и успокояват нервната система.

Приложение. Използуват се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма, коклюш. В народната медицина се прилагат още при нервно безпокойство, безсъние, нервно сърцебиене, хистерия.

Начин на употреба. Две чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 см³ вода (студена) и се оставя 1 ден. Това е еднодневната доза. Може да се приготви и сироп: 50 г ситно нарязана дрога се залива с 200 см³ вряща вода и се оставя 24 часа, след което се прецежда п се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно.

Да се има предвид, че при по-големи дози може да се предизвика повръщане.

Трицветна теменуга — Viola tricolor L.

Сем. Теменугови — Violaceae

Описание. Едногодишно или двегодишно тревисто растение (прил. 53) с 10–40 см високо стъбло. Листата са тъпо назъбени. Долните са широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, изведнъж стеснени в дръжка, до два пъти по-дълга от петурата; средните са елипсовидни до лапцетни, в основата клиновидно стеснени с много къса дръжка до почти приседнали. Цветовете са единични, 2–3 см дълги, зигоморфни, разположени в пазвите на горните и средните листа, с 3–12 см дълга дръжка. Чашката и венчето са петлистни. Горните венчелистчета са тъмновиолетови, широко обратно яйцевидни, страничните са по-светловиолетови, извити встрани, долното е почти триъгълно, на върха врязано, с 15–20 мм дълга шпора, бледовиолетово, рядко жълто или бяло, с 5–7 по-тъмни жилки, в основата оранжево. Цъфти от май до септември.

Разпространение. Расте по тревисти места, из ливади и пасища, в храсталаци и като плевел в обработваеми площи до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Violае tricoloris), събрани по време на цъфтеж. Да не се смесва с останалите около 30 вида от род Viola, разпространени у нас!

Химичен състав. Съдържа флавоноловия гликозид рутин, незначително количество етерично масло, сапонини, слузни вещества и танини. Трицветната теменуга е много богата на каротеноиди: в-каротен (до 40 мг%), специфичен каротеноид е виолоксантинът. В цветовете се съдържат антоцианови гликозиди: виоланин (про-изводно на делфинидина с глюкоза, рамноза и хидрооксиканелена киселина), делфинидин-3-глюкозид и пеоинидин-3-глюкозид.

Действие. Трицветната теменуга се ползува с името на добро отхрачващо средство. Отхрачващото и действие се отдава на сапонините. Притежава също противовъзпалително и диуретично действие.

Приложение. Употребява се при възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, кашлица с гъсти секрети). В народната медицина се използува още като диуретично средство, при подагра, ревматизъм, като потогонно и „кръвоочистително“ средство, при различни кожни заболявания.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога с 250 см³ вряща вода и след изстиване и прецеждане се пие по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. При необходимост от по-силно отхрачващо действие се взема в по-голямо количество — по 1 кафена чашка 3–4 пъти дневно.

Да се има пред вид обаче, че в големи дози отварата от теменуга може да предизвика дразнене на стомашно-чревния тракт с гадене, повръщане и диария.

Иглика — Primula veris L. (Primula officinalis (L.) Hill)

Сем. Игликови — Primulaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 55) с тъпо, едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма и широка крилата дръжка, събрани в при-основна розетка. Повърхността на листата е набръчкана, тъй като жилките от горната страна са силно вдлъбнати, а от долната — силно изпъкнали. Цветоносният стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко едри цвята, събрани в сенниковидно съцветие. Чашката е тръбесто звънчевидна, неопадлива, с 5 зъбчета. Венчето е яркожълто, фуниевидно в основата, в горната част разперено, петделно. Плодът е яйцевидна, разпуклива, многосеменна кутийка. Коренището е право или извито, сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм белезникави коренчета. Цъфти рано през пролетта — от март до юни.

Разпространение. Расте из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони на страната.

Употребяема част. Използуват се коренището и корените (Radix ct Rhizoma Primulae), цветовете (Florcs Primulae ) и листата (Folia Primulae). Коренищата с корените се събират преди цъфтеж — през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят — през юни, а цветовете през март—юни, листата — през март—май, по време на цъфтеж.

Химичен състав. Коренището и корените съдържат тритерпенови сапонини, от които главният е примулова киселина А (от 5 до 10%), гликозидите примверин и примулаверин, чийто агликони са производни на салициловата киселина. Съдържат се още кетехинови дъбилни вещества и около 0,25% етерично масло. Листата съдържат до 2% сапонини, дъбилни вещества и 5% аскорбинова киселина; цвето-вете — сапонини и флавоноиди.

Действие. Корените на игликата поради богатото съдържание на сапонини притежават отхрачващо действие. Те предизвикват втечняване на бронхиалните секрети и улесняват тяхното изхвърляне. Имат известно потогонно и днуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действуват успокоително.

Приложение. Най-широка е употребата на корените на игликата при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип. Използуват се още при възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, шипове и др. Поради голямото съдържание на витамин С и на провитамин А листата на игликата се използуват в много страни като пролетна салата против отпадналост, главоболие, при скорбут (недоимък на витамин С), не-доимък на витамин А и др. Цветовете на игликата се прилагат в народната медицина при нервна слабост, безсъние, главоболие.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно счукани сухи корени и 250 см³ вода. Вари се 10 мин, след което запарката се прецежда и се подслажда със захар или с мед. Взема се по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. От цветовете или листата се приготвя запарка, като 8–10 г дрога се зализа с 250 см³ вряща вода и се прецежда след 15 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.

Подбел — Tussllago farfara L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 56) с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4–15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обливка от един ред листчета. Съцветиото легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти крайните са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава са появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10–20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу — бяло напластени. Цъфти от февруари до април.

Разпространение. Расте по влажни места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Farfarac) и цветните кошнички (Flores Farfarae). Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на конто отгоре са влакнести.

Химичен състав. Листата съдържат 5–10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабиноза, ксилоза, рибоза и рамноза. Освен това съдържат горчиво гликозидно вещество — тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. В листата се съдържат също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди (около 5 мг%) и аскорбннова киселина.

В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.

Действие. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Приложение. Използуват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.

Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при възпалителни заболявания на пикочните пътища. В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа — за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се използуват още за пушене при задух (бронхиална астма).

Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см³ вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.

Анасон — Pimpinella anisum L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Описание. Едногодишно растение с 30–60 см високо стъбло (прил. 57). При-основните листа са с дълги дръжки и цели бъбрековидни до яйцевидни петури, в основата сърцевидни, по края назъбени или нарязани. Стъбловите листа са просто перести с 3–5 яйцевидни или обратно яйцевидни назъбени дялове или са 2 до 3 пъти перести с линейно ланцетни дялове. Съцветието е сложен сенник със 7–15 главни лъча, в основата — без обвивка или само с едно листче. Цветовете са бели. Плодовете са 3–5 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно продълговати. Цъфти юни—юли.

Разпространение. Отглежда се у нас като етеричномаслена култура и за медицински цели главно в Първомайско, Хасковско, Бургаско и Чирпанско.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват плодовете (Frtictus Anisi) и полученото от тях етерично масло (Oleum Anisi).

Химичен състав. Плодовете съдържат 2–3% (в някои сортове достига до 6%) етерично масло с главна съставка анетол (80–90%). Освен анетол се съдържат и малки количества метилхавикол, анизалдехид, анизкетон и анизова киселина. Плодовете съдържат 6–28% тлъсто масло, белтъчни вещества, захари, слузни вещества, около 10% минерални соли и др.

Действие. Плодовете на анасона поради богатото съдържание на етерично масло притежават отхрачвашо, антисептпчно и спазмо-литично действие. Освен тона те действуват потогонно и температуропонижаващо.

Приложение. Плодовете на анасона се ползуват с голяма популярност като средство за лекуване на кашлица от различен произход. Способствуват за разреждане и изхвърляне на бронхиалните секрети (секретолитично действие). Прилагат се при ангини, ларингити с пресипнал глас, фарингити, хронични бронхити, бронхиална астма. В народната медицина се използуват още при различни заболявания на стомашно-чревния тракт — гастрити, ентероколити с болезнена колики, пр.; метеоризъм (газове) и др. Прилагат се още при заболявания на отделителната система — възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест и др.

В народната медицина анасонът се употребява за стимулиране па млечната секреция у кърмачките.

Начин на употреба. Прави се запарка от 1 чаена лъжичка счу-кани плодчета с 1/2 л вряща вода. След 1 час запарката се прецежда, Пие се по 1/2 чаена чаша преди ядене.

Бедреница (каменоломков анасон) — Pimpinella saxifraga L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Описание. Многогодишно тревисто растение с 15–60 см високо стъбло (прил. 58). Приосновните листа са разположени в розетка, с дълги дръжки, перести, с 3–7 двойки странични дялове; дяловете са яйцевидни, назъбени до дълбоко нарязани, в основата закръглени или нишковидни. Средните стъблови листа са почти два пъти перести с тесни, клиновидно стеснени дялове или с напълно редуцирана петура. Съцветието е сложен сенник с 6–25 главни лъча, в основата без обвивка или с 1–4 нишковидни листчета. Цветовете са бели, жълтеникаво-бели или по-рядко розови. Плодовете са 2–2,5 мм дълги, широко яйцевидни. Цъфти юни—август.

Разпространение. Растението се среща по тревисти и каменливи места, из храсталаци и окрайнини на гори в предпланините и планините от 400 до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се коренът (Radix Pimpineliae).

Химичен състав. Съдържа кумариновия дериват умбелиферон п фуранокума-риниите пимпенелин, изопимпинелин, бергаптен, изобергаптен и др. От корена е получено и етерично масло (0,70%) със син цвят, съдържащо около 10% азулени. Освен топа са установени дъбилни и смолисти вещества, сапонини, нишесте, захари, белтъчни вещества и др. Плодовете съдържат 1–6% етерично масло, а ендо-спермът е богат на тлъсто масло (30%).

Действие. На растението се приписват разнообразни действия. Наличието на етерично масло и сапонини обуславя неговия отхрачващ, секретолитичен ефект. Притежава още съдоразширяващо, спазмолитично, диуретично, потогонно действие.

Приложение. Корените се използуват при катар на горните дихателни пътища, при ларингит с пресипнал глас, при бронхит и бронхиална астма. В народната медицина се използуват още при заболявания на пикочните пътища, при различни нарушения на храносмилателната система — за стимулиране на апетита, при болезнени спазми на стомаха и червата, газове в червата, при подагра, ревматизъм и др. Външно отварата от сварения на каша корен под формата на лапа се прилага при някои кожни заболявания.

Начин на употреба. Прави се най-напред студен извлек; 1 чаена лъжичка ситно стрит корен се залива с 250 см³ студена вода и след 8 ч се прецежда; същата дрога се залива с 250 см³ вряща вода и след 10 мин се прецежда. Двете течности се смесват и полученият екстракт се изпива за 1 ден.

Исландски лишей — Cetraria islandica (L.) Ach.

Сем. Пармелиеви — Parmeliaceae

Описание. В исландския лишей са обединени два растителни организма — гъба и водорасло, които се намират в симбиоза (съжителство) (прил. 59). Та-лусът му е плосък, неправилно вилужно разклонен, понякога с тръбовидни завити дялове. Горната повърхност е кафявозелена, а долната — сивобелезникава. Ръбът на разклоненията има дребни зъбчета, характерни за този вид. По повърхността на талуса се намират плоски, овални, наподобяващи щит спороносни плодни тела — апотеции, които отначало са светли, а впоследствие стават кафяви.

Разпространение. Среща се из гористите и скалистите области на по-високите планини у нас.

Употребяема част е талусът на растението, събран в сухо време.

Химичен състав. Съдържа 50–60% полизахаридно вещество, което се състои от лихенин, разтворим в гореща вода, и изолихенин, който се разтваря в студена вода. Високото съдържание на полизахариди прави исландския лишей една от най-добрите слузни дроги. Горчивият вкус на дрогата се дължи на фураропрото-цетраровата киселина (до 3%), а увеличаващото резорбцията действие — на протолихестериновата киселина (1,5%). В състава на дрогата влиза и усниновата киселина, която има антибиотично действие.

Действие. Исландският лишей упражнява покривно, защитно и смекчаващо действие върху лигавицата на дихателните пътища и стомашно-чревния канал.

Приложение. Използува се за успокояване на кашлицата при катари на горните дихателни пътища, при бронхит, бронхиална астма, коклюш, туберкулозна кашлица.

Използува се широко в народната медицина още за възбуждане на апетита и за лекуване на редица стомашно-чревни заболявания — гастрит, ентероколит, атония на стомаха, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария, хроничен запек и др.

Начин на употреба. Една супена лъжица счукана дрога се за-парва с 250 см³ вода и се вари 5 мин. След изстиване се прецежда и се пие по 1–2 супени лъжици 4–6 пъти дневно, за предпочитане преди ядене.

Бударица — Gaieopsis tetrahit L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Описание. Едногодишно растение с 15–40 см високо, четириръбесто стъбло с власники (прил. 60). Листата са срещуположни, долните са яйцевидни, а горните — ланцетни, назъбени. Цветовете са розовочервени или почти бели. Венечната тръбица е не по-дълга от чашката; горната устна е шлемовидна, а долната триделна с обратно сърцевиден среден дял, в основата от горната страна с два кухи роговидна израстъка. Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти през юни—август.

Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места и като плевел из посевите.

Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Herba Galeopsidis).

Химичен състав. Съдържа около 1% силикати (от тях около 0,25% разтворими във сода), малко етерично масло, 5–10% танини, флавоноиди, иридоидния гликозид галиридознд, смоли, мазнини, восъци и др.

Действие. Дрогата оказва отхрачващо действие.

Приложение. Използува се за лечение на бронхити с гъсти секрети, бронхиална астма, кашлица при белодробна туберкулоза и други заболявания (като помощно средство). В народната медицина бударицата е била използувана и при анемии.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см³ вряща вода. Вари се 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.

Сапунче — Saponaria officinalis L.

Сем. Карамфилови — Caryophyliaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 61) с дълго, пълзящо, разклонено коренище и цилиндрични, отвън червенокафяви, надлъжно набраздени корени. Стъблата са 30–70 см а понякога и до 1 м високи, приповдигащи се или изправени, в горната част слабо разклонени. Листата са срещуположни, ланцетни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, заострени, 5–12 см дълги, с 3 надлъжни жилки, в основата стеснени в много къса дръжка или приседнали. Цветовете са бели или бледорозови, разположени по 3–7 в пазвите на горните листа и образуващи на върха на стъблото метличести съцветия. Чашката е тръ-беста, до 2 см дълга. Венчелистчетата са 5. Тичинките са 10. Плодът е продълговато яйцевидна многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Расте по влажни песъчливи и чакълести места край реки и потоци, из храсталаци и горски поляни в низините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Saponariae) и цъфтящата надземна част (Herbs Saponariae).

Химичен състав. Корените съдържат около 5% сапонини, главно сапорубин и сапорубинова киселина. Сапорубинът е трнтерпенов сапонин с агликон гипсогенин. В листата е установен флавоноловият гликозид сапонарин (7-0-глюкозилизови-тексин), който при хидролиза дава изовитексин (сапонаретин) и витексин, които са апигенинови С-гликозиди. Освен това в листата се съдържа и до 1 % аскорбинова киселина.

Действие. Широката популярност на сапунчето като отхрачващо средство е свързана с действието на съдържащите се в неговите корени сапонини. Те предизвикват втечняваме на гъстите бронхиални секрети и улесняват тяхното изхвърляне.

Приложение. Корените се използуват за лечение на бронхити, бронхиална астма и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти, трудно отделящи се храчки и мъчителна кашлица. Дрогата има още слабително, потогонно и диуретично действие.

В народната медицина се използува още като жлъчегонно средство при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм, ставни болки; подагра, при метеоризъм, кожни обриви.

Начин на употреба. Приготвя се воден извлек, като 1 чаена лъжичка стрити на прах корени се заливат с 250 см³ студена прева-рена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 ч. От прецедения извлек се пие по 1 кафена чашка няколко пъти дневно (за предпочитане след нахранване). Може да се приготви и отвара от 1 чаена лъжичка стрити корени и 250 см³ вряща вода. След като ври 5 мин, се оставя да изстине и се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. Отхрачващото действие може да се засили, ако към нея се прибавят 5 г анасоново-спиртни капки и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. За подобряване на вкуса може да се прибави сироп.

Забележка. Препоръчваните дози трябва да се спазват стриктно, тъй като съдържащите се в дрогата сапонини са токсични и при предозиране могат да предизвикат гадене, повръщане, болки в корема, диарии.

Риган — Origanum vulgarе L.

Сем. Устоцветни — Lamiacea (Labiatae)

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 62) с късо, пълзящо коренище. Стъблата са 30–80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени. Листата са срещуположни, с дръжки, продълговато яйцевидни, 1–4 см дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу сивозелени. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиоле-тови, разположени в пазвите на керемидообразно припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са по 5–25 в класовидни групи, които образуват щитчета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета. Цъфти от юли до септември.

Разпространение. Расте из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цветоносните връхни части (Herba Origani), събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.

Химичен състав. Съдържа 0,5–1,5% етерично масло, в състава на което влизат главно тимол и карвакрол (до 50%), сесквитерпени (12,5%), геранилацетат (2–5%) и др. Освен това в дрогата се съдържат дъбилни вещества, флавоноиди — производни на лутеолина, диосметина и апигенина.

Действие. Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.

Приложение. Билката се употребява като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чаеве. Използува се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания. Поради успокояващото му действие върху централната нервна система намира приложение в народната медицина при нервна възбуда, безсъние, главоболие, полова възбуда. Външно се прилага под формата на бани при кожни заболявания — екземи и др.

Начин на употреба. Приготвя се чай от 1 кафена лъжичка дрога и 200 см³ вода, който се вари 5 минути и се пие топъл. За еднодневна доза се приготвя запарка от 2 чаени лъжички дрога и 50 см³ вряща вода, която кисне 2 ч, след което се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3–4 пъти дневно преди ядене.

За външна употреба се вари 100–200 г дрога с 2–3 л вода в продължение на 10 мин. Прецежда се и се прибавя към водата за къпане.

Мащерка (бабина душица, овчарски босилек) — Thymus sp. div.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Описание. Многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с пълзящи или полегнали стъбла и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см (прил. 66). Листата са срещуположни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличести съ-цветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4. Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета.

Разпространение. Полиморфен род с много голям брой видове и форми, които трудно се разграничават. У нас са разпространени около 15 вида. Срещат се по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна от морския бряг до планинските върхове. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планината.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите надземни части (Herba Serpylli).

Химичен състав. Съдържат 0,5–1% етерично масло с твърде различен състав в зависимост не само от таксономичната принадлежност, но и от екологичните условия. В състава на етеричното масло влизат главно тимол, карвакрол и р-ци-мол, но също терпинен, терпинеол, борнеол и др. В дрогата се съдържат още около 5% дъбилни вещества, смоли, флавоноиди, урзолова и олеанолова киселина, горчиво вещество и др.

Действие. Поради богатото съдържание на етерично масло мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие. Има и известно болкоуспокоя-ващо действие, успокоява нервната система.

Приложение. Мащерката се използува като отхрачващо, брон-хоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, при суха и еластична кашлица, белодробни възпаления.

Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система — хронични гастрити и язва на стомаха, колики на стомаха и червата, метеоризъм (газове в червата), диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.

В българската народа медицина дрогата се прилага още при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Външно се използува за гаргара и плакнене на устата при зъбобол и възпаление на устната лигавица и под формата на бани — при ставни и нервно-мускулни заболявания (радикулити, неврити, миозити и др.). Под формата на лапи се препоръчва като антисептично и дезинфекционно средство при различни гнойни възпаления на кожата — циреи, гнойни рани и пр.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана дрога и 1/2 л вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3–4 пъти на ден. Прилага се още под формата на чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см³ вряща вода, подсладен със захар или мед.

За външна употреба (бани, гаргара) се използува запарка от 100 г дрога и 2 л вряща вода, която след изстиване се прецежда.

Червена детелина — Trifolium pratense L.

Сем. Бобови — Fabaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 65) с изправени или възходящи 10–50 см високи стъбла и тройни последователни листа. Листчетата са 1–3 см дълги и 0,5–1,5 см широки, елипсовидни или обратно яйцевидни, целокрайни или плитко назъбени. Съцветията са сферични главички, 2–3 см в диаметър. Цветовете са червени или розови. Цъфти май—юли.

Разпространение. Расте по тревисти места и в ливадите, равнините и планините до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите надземни части (Herba Trifolii pratensae).

Химичен състав. Съдържа флавоноиди от различен тип: флавона пратол; флавонолите изорамнетин, трифолин и пратолетин; изофлавоните формонетин, генистеин и биоханин А; освен това съдържа фурфурол, органични киселини (р-кумарова, кетоглутарова и салицилова), алантоин и алантоинова киселина; различни ферменти и др.

Действие. Омекчително, кръвоспиращо, ранозаздравяващо. Приложение. Съцветията се използуват като омекчаващо средство при кашлица, бронхит и прегракналост на гласа. Освен това във вид на чай се прилага при маточни кръвоизливи. Външно — при рани, изгаряния и пъпки.

В народната медицина листата и съцветията се препоръчват като диуретично средство и за повръщане при отравяния.

Начин на употреба. Под формата на отвара от 5 г дрога на 100 см³ вода, която се изпива за един ден. Правят се компреси и лапи за външна употреба.

Полски мак (кадънка) — Papaver rhoeas L.

Сем. Макови — Papaveraceae

Описание. Едногодишно растение с бял млечен сок (прил. 63). Стъблото е 20–90 см високо, надлъжно наребрено, най-често разперено влакнесто, с твърда четинести власинки. Листата са един или два пъти перести, приосновните с дръжки, стъбловите приседнали. Цветовете са яркочервени, по-рядко розови или бели, с 10–20 см дълги дръжки, разположени по върховете на стъблото и разклоненията. Чашката е двулистна, опадваща при разцъфтяването. Венчето е четирилистно. Тичинките са многобройни. Плодът е продълговато обратно яйцевидна кутийка с непълни прегради и кръгли отвори под дисковидно близалце, през които се разсейват многобройни дребни черни семена. Цъфти от май до август.

Разпространение. Полският мак е разпространен най-често като плевел, особено в житните култури, но също по сухи тревисти места, из синури, край пътища и жп линии в равнините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се венечните листа (Flores Rhoeados).

Химичен състав. Съдържа алкалоидите реадин и реаденин, близки до изохинолиновите алкалоиди на сънотворния мак, но също така незначителни количества папаверин, тебаин, глауцин и др. Цветът на венечните листа се дължи на антоциановите гликозиди мекоцианин и мекопеларгонин. Освен това са установени слузни и смолисти вещества, пектин, минерални соли, органични киселини и други.

Действие. Цветовете на полския мак притежават омекчаващо и противокашлично действие.

Приложение. Използуват се за успокояване на мъчителна кашлица. В българската народна медицина отвара от цветовете на полския мак се препоръчва още при диария, дизентерия, нощно напикаване. Отвара от плодовите кутийки е използувана при коремни болки, кашлица, нередовна менструация, при сърцебиене и др.

При малки деца употребата му е опасна поради обстоятелството, че има действие, подобно на това на опия, макар и много по-слабо.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици дрога и 250 см³ вряща вода. Взема се по 1 супена лъжица на 2 ч. Препоръчва се още под формата на сироп, приготвен от 50 г цветове, залети с 400 см³ вряща вода, в която е разтворена 1 г винена или лимонена киселина. След престояване 4 ч се филтрира и течността се сварява с 500 г захар.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!