Правилно дишане за здраво сърце

Времетраенето на живота зависи от сърдечния ритъм и тайната се крие в генетиката. Според общоизвестните официални източници пределната граница на човешкия живот е около 115 години. Резултатите от проведените изследвания сочат, че фактор за преждевременното остаряване е умствената занемареност. За друг такъв фактор се смята прекалената чувствителност. През последните години учените твърдят, че метаболизмът се влияе от физически параметри и стойности. Показател за това е сърдечният ритъм. Средностатистически сърцето на мишката бие 590 пъти в минута, на кучето – 95, на човека – 72, а на слона – 30. Дали броят на сърдечните удари може да ни даде идея коя е мярката за продължителността на живота? Една нова глобална формулировка казва, че при увеличаване на масата и намаляване на интелигентността животът се удължава, а при по-малко маса и по-висока интелигентност животът се скъсява.

Вярно е, че дълголетието зависи от броя удари на сърцето. Този брой се определя от мозъчния ствол и покриващия го R-фактор. Сърдечният и дихателният ритъм се управляват оттук; тук се зараждат традиционните чувства, агресивността, привързаността, чувството за собственост и възгледите за обществена йерархия. Тази система се е развивала като процес милиони години и продължава да се развива. R-комплексът определя сърдечните удари, регулира ги в зависимост от обстановката и знае какво да направи. Ние не знаем генетичната продължителност на живота си, нито как протича процесът на развитие на нашата същност и чрез религиозни и философски догми търсим отговорите извън себе си. Тайната все още се крие в нас и още никой не може да изкаже мнение по въпроса.

Защо е важен сънят

По време на сън ритъмът на сърцето се променя. Тогава животът забавя темпото, метаболизмът отслабва и няма причина сърцето да бие силно. Ако това забавяне на метаболизма беше възможно и когато сме будни, дали животът ни щеше да се удължи? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид, че сърцето прави определен брой удари. Известно е, че в продължение на един живот човешкото сърце прави средно около 7 милиарда удара. Тоест, направи ли тези 7 милиарда удара, сърцето спира. Така разбираме, че за да живеем по-дълго, трябва да забавим ударите на сърцето. Когато сърцето бие учестено, крадем от времето си за живот. Търсенето на начин за забавяне на сърдечния ритъм датира от минали времена. За да се намали метаболизмът и по този начин да се забави и сърцето, се прилагат практики за успокояване на мисълта, като медитация, йога и други, използващи дихателни техники, които успяват да забавят сърдечния ритъм и метаболизма.

Според резултатите от изследванията достатъчно високото ниво на съзнание са предпоставка мозъкът да отключи нови процеси в R-комплекса. Ако наистина е така, като отстраним затормозяващите ни околни фактори, бихме могли да удължим продължителността на живота. Впрочем вече се променя самото понятие за продължителност на нашия живот в мозъка ни, там е и истинската мярка за времето. Дори и истинската продължителност на живота ни да е записана в R-комплекса на мозъка, ние не го знаем. Знаем само да пришпорваме тялото и ума си, да засилваме метаболизма си и свързания с това сърдечен ритъм и по този начин да скъсяваме продължителността на живота си. Ако успеем и в будно състояние да забавим метаболизма като насън, бихме могли да намалим броя на сърдечните удари и да удължим продължителността на живота си. Физическото и умственото забавяне на темпото може да се постигне най-лесно с дихателните техники. Чрез тях се стига до релаксация на физическото тяло и пълно отпускане. А най-вече чрез йога дихателни упражнения можем да успокоим съзнанието. От друга страна, дихателните техники могат да обърнат възприятията на симпатиковата нервна система, която е водеща за психическите безпокойства в ежедневието, и да активират парасимпатиковата, да забавят метаболизма. Това е напълно във възможностите на дихателните техники. Знаейки, че двуполюсното съзнание се отъждествява с горното и недостатъчно дишане, а съзнанието за единност – с цялостното диафрагмено дишане, бихте могли само като си поемете дъх с диафрагмата да поддържате мозъчната дейност в единното цяло, да предотвратите двуполюсния подход и анта гонизма, като по този начин ще забавите метаболизма. Дихателните техники, включени в упражненията по дишане, наречени холотерапия, могат да потиснат симпатиковата нервна система и така да прочистят разпокъсаното съзнание от страхове и безпокойства, а същевременно да забавят метаболизма и сърдечния ритъм. При бързи сърдечни удари чрез достатъчно продължително налагане на темпото на дишане може да се постигне желаният сърдечен ритъм, след известно време да се синхронизират сърдечният и дихателният ритъм и така да се стигне до намаляване на сърдечните удари. Ако се съгласите, че ускореният сърдечен ритъм отнема от продължителността на живота ви, бих ви препоръчал още веднъж да помислите колко важно е да проявите по-голям интерес към дихателните техники. Известно е, че хората от тип А, които имат горно дишане и повече стресови и хиперактивни особености, боледуват 3 пъти повече от сърдечни болести, а смъртността при сърдечни кризи сред тях е 5 пъти по-висока. Едно изследване на университета на щата Охайо показва, че аминокиселината „хомоцистеин“ се увеличава при хората с горно дишане. Тази аминокиселина повишава риска от сърдечни болести. Според констатациите на финландския лекар д-р Томас Камарк, направени в резултат на изследвания, при стрес, породен от горно дишане, поразените кръвоносни съдове се втвърдяват, а връзката между стреса и повишения холестерол е несъмнена. Хора, които продължително практикуват само горно дишане, имат изключително много стеснения и втвърдявания на мозъчните съдове. В сравнение с другите хора прекаралите сърдечна криза и мозъчен кръвоизлив са 3 пъти повече заплашени от летален изход до 6 месеца, ако не преодолеят депресията.

За предотвратяване на следоперативна пневмония

Изследвания сочат, че двуседмични упражнения по дишане преди операция за сърдечен байпас намаляват риска от следоперационни пневмонии и белодробни проблеми. В изследване на медицинския факултет в Утрехт, Холандия, публикувано в списание „Американска медицинска общност“, издавано в Чикаго, се казва, че дихателните упражнения са много ефикасни за намаляване на постоперационната смъртност. Специално е наблегнато на групите с най-голям риск да бъдат засегнати от следоперационни белодробни проблеми като диабетици, пушачи, хора с наднормено тегло, кашлящи и пациенти с други оплаквания. Изследването е проведено между 2002 и 2005 година сред 279 пациенти с висок процент на белодробен постоперационен риск. На някои от тях са приложени предоперационни дихателни упражнения, а други са оставени на стандартни грижи. След операциите е наблюдаван белодробен проблем при 18% от практикувалите дихателни упражнения и при 25% от непрактикувалите. Заключението от това изследване е, че дихателните упражнения трябва да се провеждат ежедневно най-малко две седмици преди операцията и че независимо от вече широкото разпространение на операциите за байпас днес, при предварителното прилагане на упражненията постоперативните проблеми са намалели.

Лекуване на тахикардия с дишане

Тахикардията се проявява със силни сърдечни удари, а пулсът е над 100. Макар че има много причини за възникването є, обикновено се развива на психическа основа. За да се стабилизира състоянието на пациента, е необходимо да се открият и отстранят причините. Обикновено сърдечните съкращения се командват от синусоидалния възел34. Той доминира над другите автоматични центрове и контролира сърдечния пулс. Тахикардията възниква, когато се наруши равновесието между парасимпатиковата и симпатиковата нервни системи, които въздействат върху връзката на синусоидалния възел със сърцето. Балансът е развален в полза на симпатиковата нервна система. Хормоните адреналин и норадреналин, които се повишават от стрес, безпокойство, страх, възбуждащи вещества и медикаменти, предизвикват по-голям брой съкращения в синусоидалния възел. Така нараства скоростта на предаване в сърцето и възникват повече от 100 съкращения. Следствие на това сърцето се възбужда, хормонът ацетилколин, отделян от нервите на парасимпатиковата система, възбуждащи сърцето, потиска механизма за забавяне на сърдечния ритъм и сърцето започва да бие учестено. Причина за това потискане е повишаване на хормона адреналин. В такива случаи, макар че би трябвало парасимпатиковата система да влияе върху сърцето, симпатиковата иззема функциите є. Ако чрез дихателните упражнения повишите устойчивостта на симпатиковата система и намалите действието на парасимпатиковата върху синусоидалния възел, отговорен за сърдечния ритъм, нарушението в сърдечната дейност, или тахикардията, ще бъде регулирано. За да го постигнете и за да бъде подпомогната симпатиковата система, трябва в продължение на 10 минути да държите затворена лявата ноздра и да вдишвате и издишвате дълбоко с дясната.

Дихателни техники за сърдечносъдови болести

В изявление на Американското медицинско дружество се съобщава, че след като дихателните техники са били приложени в продължение на 8 седмици върху здрави доброволци, съдовата им дейност се е подобрила със 17%. Когато същият експеримент е бил проведен с група сърдечноболни, е отчетено подобрението от 70%.

Дори в най-опростения си вид дихателните техники, приложени при сърдечни заболявания, дават сили на физическото тяло, намаляват стреса и облекчават чувството за тежест. Много известни сърдечни хирурзи ги препоръчват на пациенти с байпас и ги насърчават да започнат да ги практиктикуват. Дихателните техники, ефикасни срещу стрес, регулират кръвното налягане, холестерола и захарта и помагат невероятно много на сърдечно болните.

Потенциалът на дихателните техники да окажат помощ на сърдечноболните е голям. Те усилват диафрагмения мускул, а той облекчава сърцето, като спомага кръвта да се събе ре на под него. Правилното дишане осигурява по-лесното и по-масово навлизане на кислород към сърцето. Въздействието на дишането върху парасимпатиковата нервна система води до намаление на стреса. Според изследвания при хора, практикували 3 месеца дихателни техники, кръвните мазнини, захарите и налягането се регулират по-добре. Поради директния си ефект върху паническите и депресивни състояния повече няма нужда от лекарства, които влияят отрицателно на кръвообращението и сърдечния ритъм, а съдовото налягане влиза в граници. Когато се използва диафрагмата, потиснатите нервни възли активират парасимпатиковата система, намаляват адреналина и норадреналина, изпускани от надбъбречната жлеза, и повишават нивото на ендорфина – хормона на щастието – продукт на пинеалната жлеза.

Един месец след операцията всички пациенти могат за започнат дихателни упражнения или колективна терапия. В началото се препоръчва това да става 4 пъти седмично по 2 часа. След 2 месеца упражненията започват да се правят всеки ден. След това желаещите могат да продължат с колективна терапия. Които желаят да продължат с упражненията, трябва да съблюдават гореописания график вкъщи, а веднъж седмично да участват в колективна терапия. Хората, констатирали положителното им въздействие от личен опит и желаещи да подобрят качеството си на живот, обикновено решават да продължат и да превърнат упражненията в начин на живот.

Болни, които прилагат редовно дихателни техники, споделят, че стресът се е намалил и те се чувстват много щастливи.

Причина за повечето болести е неправилното дишане. Когато човек използва дихателните техники, той се научава да контролира дишането и пулса си, да контролира сърцето в тежки моменти и да управлява стреса. В дихателните техники са включени упражнения, които активират симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи. Тези упражнения са лечебни за сърдечното и съдовото налягане и позволяват да се въздейства в желаната област.

Тъй като упражненията не включват физически действия и ефектът от тях не затруднява сърцето, те могат да се приложат веднага след операция. След като болният се научи да диша с диафрагмата и да поема въздух с целите дробове, той стига до положение чрез малко на брой вдишвания да поема достатъчно количество въздух. Упражненията за регулиране на пулса и съдовото налягане могат да се изпълняват в седнало или легнало положение. Едночасовото упражнение включва 45 минути дихателни техники и 15 минути самовглъбяване.

Лечебното въздействие на дихателните техники заема място в тъй наречената допълваща медицина. Лекарите правят всичко възможно за болния и след като постигнат определено здравословно ниво, идва ред психическата и физическата страна да се подобрят с помощта на дихателните техники.

Дихателните техники са в помощ на всички сърдечноболни. В този смисъл всеки има нужда от тях. Само един урок е достатъчен човек да се почувства различно. Дихателните техники са оцелели във времето. Те намаляват стреса от заобикалящата ни среда, разтварят сърцето, обогатяват живота, помагат на сърдечноболните с научно доказани методи. На прекаралите операция осигуряват по-бързо завръщане към нормален ритъм на живот и преодоляване на депресията като постоперативен синдром.

Дихателните техники разширяват капацитета на дробовете, като ни приучват към диафрагмено дишане. Чрез четиритактово дишане дихателният ритъм, който влияе върху сърдечния ритъм и сърдечносъдовото налягане, се преструктурира. Така се въздейства върху автономната (вегетативната) нервна система и се осигурява пълно отпускане на цялото тяло. Контролира се всяко чувство на страх и тревога и се постига здрава психика. Съществуват специални техники, насочени към кръвоносната и съдовата системи. Някои от тях се използват като базови. Те намаляват кръвното налягане, повишават настроението и радостта от живота, контролират стреса. Тези техники, съобразно състоянието на пациента, могат да се изпълняват в седнало или легнало положение, на крак, при ходене или изкачване на стълби.

Когато прилагаме техниките, е важно да се съобразяваме с някои особености на средата. При използване на масирано дишане например трябва да вземем под внимание чистотата на въздуха откъм прахови частици, доколко средата е наситена с кислород, дали температурата и влажността са подходящи за дробовете. Препоръчително е упражненията да се изпълняват на тихо и спокойно място, далеч от дразнители. Дихателните техники са полезни за всеки, на всякаква възраст и при всякакво здравословно състояния. Човек сам избира кои упражнения да изпълнява. Когато се измори, поема дълбоко дъх и преминава към релаксация. След като умората премине, сам решава дали да продължи с упражненията, или не.

Една от най-важните части в упражненията е холотропната. За психическото здраве на човека е изключително важ но да се отърси от свързаните с миналото му чувства и мисли и да преодолее травми от страхове и тревоги, базирани в подсъзнанието му. Само така ще отхвърли психиката на болен. Повечето пациенти след операция не съумяват да дишат правилно. Използват много малко от капацитета на белите си дробове, дишат незадълбочено, бързо и повърхностно. Упражненията по дишане не само способстват сърдечноболните да поемат по-дълбок и качествен дъх, но същевременно, контролирайки дишането, да забавят и сърдечния ритъм. Чрез дихателните техники те се научават да преодоляват стресовите фактори в ежедневието. При дихателните техники първо се учи как да се използва диафрагмата и как да се диша правилно.

Докато не се установи обратното, за правилно дишане се смята дишането, осъществявано през носа. Когато поемаме въздух през ноздрите, той се пречиства от микробите, затопля се и преобразувайки се, стига до дробовете. През това време диафрагмата се движи нагоре-надолу и помага на дробовете да поемат достатъчно количество кислород, а тялото да изхвърли напълно натрупания въглероден диоксид. Нужно е постоянство, за да се научим винаги да дишаме дълбоко, като поемаме и изпускаме дъха през носа. Този вид дишане се нарича диафрагмено. Четиритактовото дишане, смяната на ноздрите, броенето на вдишванията и издишванията и прилагането на дълбоко дишане са практики, които се използват в различни видове упражнения.

След като усвоим правилното дишане, идва ред да се научим как да се отпускаме. Упражненията за дълбоко отпускане по програмата за дихателни техники целят да изхвърлят стреса, натрупан в различни зони на тялото. Упражненията започват от пръстите на краката и се разпростират по цялото тяло, като обхващат органите един след друг, допринасяйки за пълното им отпускане. Очаква се по време на упражненията да изпълняваме зададените команди, без да си отвличаме вниманието. От особено значение е, когато се отпускаме, да не влизаме в противоречие със собствените си мисли. Създавайки си тиха, спокойна и благоприятна среда, най-важното е чрез дихателните техники да постигнем вътрешна хармония. Тези техники спомагат за поддържането на нормална и стабилна мисъл.

Първи етап. Когато релаксираме на спокойствие и тишина, това ни помага да се концентрираме в една определена точка. Ако не сме достатъчно тренирани, съзнанието ни се отклонява, но научим ли се да проследяваме всяко наше вдишване и издишване, ще бъдем в състояние да постигаме пълна концентрация и да се самовглъбяваме. Втори етап. Съзнанието ни се повишава дотам, че за дълго успяваме да се самовглъбяваме. Трети етап. Вече владеем способността да концентрираме съзнанието си и да обединяваме всичките си мисли в едно цяло. Колкото повече се дистанцираме от дребнавите житейски желания, толкова по-голямо спокойствие постигаме. Процесът е свързан с известни спадове, но времетраенето на отклоненията зависи от нашето волево желание. Когато ги преодолеем, след известно време постигаме равновесие. В зависимост от силата на волята ни за подмладяване границите за самовглъбяване се стесняват или разширяват. Ако си представим, че се намираме в един кръг, чрез техниките за самовглъбяване се придвижваме към центъра на кръга, който представлява най-стабилната и неподвижна точка. Каквото и да става, то вече се случва извън нас и не ни засяга пряко. Ние стоим тихо и спокойно и наблюдаваме състоянията и събитията около нас. Запазваме дистанцията, но участваме в тях със съзнанието, че сме в центъра и ги наблюдаваме.

Не е нужно никой да наблюдава как се прилагат дихателните техники, предназначени за сърдечноболни, защото нямат никакви негативни въздействия. За да се проследи степента на подобрението, преди началото на упражненията от болните се вземат кръвни проби. След три месеца отново се вземат проби и резултатите се сравняват. Във вторите проби се забелязват категорични резултати от дихателните техники. Отчита се, че особено диабетът се коригира лесно, има спад на кръвните мастни нива, кръвното налягане се контролира с по-малко медикаменти, болните се подобряват дотолкова, че могат да спрат лекарствата за нарушение на сърдечно съдовия ритъм. Целта е да се забави пулсът и да се намали адреналинът, главен виновник за кръвното налягане.

Дихателните техники могат да предотвратят сърдечната операция или поне да я отложат. Дихателната програма е изключително полезна както за прекаралите операция на сърцето, така и за тези, които я очакват или току-що са установили, че имат сърдечни проблеми. При пациентите с диагноза сърдечна болест решението за операция се отлага, а след оперативната намеса възстановяването протича по-бързо.

Упражнения за задържане на дъха

Упражненията за задържане на дъха са много важни за укрепване на дробовете, на цялото тяло и волята. Обикновено те са решение за стреса, паниката, тревогата, всяка прекалена нервност и напрежение. Още по-важно е, че допринасят да се повиши и вниманието, и мотивацията. Помагат да се концентрираме в настоящия момент и място. По този начин се абстрахираме от всичко с изключение на темата, върху която сме се концентрирали. Мислите ни вече не се разпиляват. Не възникват повече негативни мисли и чувства. След продължителна практика се наблюдава временно пълно откъсване от външния свят и възприятията на сетивата ни се изострят. Добре е това упражнение да се изпълнява преди упражненията за самовглъбяване, медитация, дълбоко размишление и преди да започне урокът.

Стъпки:

• Издишайте въздуха възможно по-бързо.

• Отметнете глава назад.

• Напълнете дробовете с максимално количество въздух.

• Позволете на въздуха да излезе навън.

• Задръжте дъха, затваряйки ануса и дихателната тръба

• чрез стягане на диафрагмата.

• Почуствайте енергийно с цялото си тяло въздуха, който вдишвате с дробовете си.

• Представете си как въздухът обхожда цялото ви тяло.

• Преди изпускане на дъха освободете трите затворени

• досега места и изправете глава.

• Започнете полека да издишате.
  

След като издишате напълно, изчакайте малко, поемете отново дъх и повторете упражнението. При всяко следващо повторение задържайте дъх по-дълго. Отмервайте времетраенето, като си броите при задържането. Подходящо е да започнете с броене до 20 и при всяко ново задържане се опитвайте да добавяте по 5. Отброявайте секундите или, понеже при задържането на дъха пулсът ще се забави, бройте ударите на сърцето. Всеки път задържайте дъха си все по-дълго, като се опитвате да стигнете до предела на възможностите си. Ще установите, че продължителността се увеличава все повече и тялото се справя с тази задача. Упражнението трябва да се започне с кратък период на задържане и постепенно да се увеличава. Виенето на свят и гаденето са предупреждение от организма да не се упорства до припадък. Много важна предпоставка за дълъг и здравословен живот е да намалите броя на вдишванията за минута и да пълните дробовете до краен предел. Упражненията за задържане на дъха ще ви помогнат.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!