Правилното дишане е изключително важно за здравето на тялото

Ползата от диафрагменото дишане

Непълноценното и несъзнателно вдишване и издишване доказва, че човек е далеч от реалността и все още не е осъзнал същността си. Когато с течение на времето дишането ни, съвършено по рождение, се наруши, се къса връзката на истинската ни същност с Цялото.

Накъсаното, учестено, неравномерно и недостатъчно дишане непрекъснато активира симпатиковата нервна система. Това предизвиква двуполюсно мислене (всичко е или само черно, или само бяло) и усещане за откъснатост, за възприемане на всъщност променящите се, релативни и въображаеми неща като действителни. Позволява да се усили стремежът към емоционална зависимост, да нарастват амбициите и привързаността към материалното.

Стремежът към удоволствия и задоволяване на инстинктите стават причина да изпитваме тревоги и болка. И тогава остава единствено пътят на негативните изживявания. В такива случаи ние се отъждествяваме с нереални, въображаеми личности. Възприятието за реалност, време, място и вселена тотално се обърква. Предстои изпълнен с горчиви моменти и трудности дълъг път, докато всичко си дойде на мястото.

Друга черта, обусловена от неравномерното и недостатъчно дишане, е егоизмът. С излизането на егоизма на преден план се утвърждава прекъсването на връзката с Цялото. Последици от нерегулираното и недостатъчно дишане е усещането, че индивидът е органично откъснат от вселената и в резултат на това се появяват стремежът към болка или наслада, състоянието на заинтересованост само от себе си и борбата за самосъхранение.

Егоистът диша непълно и недостатъчно. Той се интересува само от себе си. В резултат на хормоналната секреция, възникваща при горното дишане, при това състояние го връхлитат постоянни страхове и тревоги. Откъсвайки се от Цялото, той се вкопчва в живота, тревожи се да не загуби притежаваното от него, страхува се от смъртта и бъдещето. При недостатъчното дишане, поради невъзможността да се установи контакт с Цялото, продължава да се засилва усещането за изолираност от вселената, за самота и безпомощност. Това настройва егоиста да се програмира да харесва или мрази заобикалящите го хора и предмети, да стои далече и да се пази от тях. Индивидът привиква към обикновено, повърхностно, неконтролирано, плитко и недостатъчно дишане, което се превръща в съзнателно ниво, и тогава става невъзможно да се отърси от потискащите двойнствени разсъждения и тяхното въздействие. При възприемането на любов – омраза, болка – удоволствие, смърт – живот той изработва автоматизирана реакция.

В контакта на индивида с Цялото дишането е възлов момент. Подобряване на състоянието е възможно единствено ако в резултат на разширяване на мирогледа и постигане на по-високо ниво на осмисляне и осъзнаване се премине към автоматично контролирано и мащабно дишане. С други думи, когато се постигне висша дихателна реализация посредством контролиране на дишането, се преминава към свързване с Цялото и тогава усещането за самота и безпомощност, житейски несгоди и болки намалява в същата степен, в която се възприема Цялото.

Страдащият предава болка и на околните, защото притежаваме наклонност да пренасяме болката към хората около нас. Тогава чувството за лично страдание се превръща в социален проблем. Индивидуалното его се превръща в социално. И понеже личните представи за красиво и грозно, за страдание и наслада са преносими, те могат да повлияят върху онези, които не контролират дишането и мисълта си, и да тласнат обществото към сходни разбирания.

Преди да промени начина си на мислене и преди да се отърси от нуждата да изпитва горчивия опит, човекът, започнал прехода към диафрагмено дишане, следва в процеса на действието да откъсне мисълта си от влиянието на обществените представи и без да я оставя да се лута из глухи улици, да я върне отново у дома.

Когато психосоматичното въздействие на увеличеното диафрагмено дишане започне да оформя съзнанието на личността, мислите на човек се отвръщат от хаоса на външния свят и той започва да ги анализира една по една. През този период личността изследва първо себе си, своето битие и съществуването си; търси отговори на въпросите „защо“ и „как“ в религиите и във философиите. За известно време съзнателно стеснява сферите си на интереси и битовизъм. Изпитва потребност от напътствие.

Социалният стрес се дължи на различия в мисленето, породени от психическото объркване на отделните нива на съзнание, резултат от различния начин на дишане на индивидите. Социалният стрес предизвиква страдания на всеки, който все още не диша правилно, обзет е от съзнание за разединение и изпитва само нещастие. В такъв момент никой не е готов да уравновеси егото си, ала иска от другите да не налагат своето. В най-общ смисъл техниките на дишане дават готова рецепта как да преодолеем този недостатък у човека и да възприемем необходимостта от обединение. Цялостните вдишвания с диафрагмата успокояват мислите и бързо разкриват пред личността източника на болките. Гарантират осмислянето на факта, че страданието възниква като резултат от желанието за притежание и очакванията за тях.

Външните проблеми са изцяло резултат от вътрешни противоречия. Откъснатостта от Цялото се проявява като невежество. Щом индивидът реши да се изяви, показва невежеството си и привлича неприятностите. С това започва проявление на егото. Когато човек иска останалите да приемат изискванията на егото му, което е отражение на тяхното, той остава безучастен към техните желания. Тогава възниква личностен сблъсък. Така се появява нещастието в семейството, в обществото и във всяка сфера.

Най-важният резултат от диафрагменото дишане е разбирането, че не бива да се нанася вреда. И понеже диафрагменото дишане възбужда и усилва действието на тимусната жлеза7, от само себе си като контрол над егото възниква чувството да не се нанася вреда, и в резултат се предотвратяват личностни сблъсъци и търкания с обществото. Разбирането да не се нанася вреда насочва личността към хранене с по-малко животински видове и така се преминава към вегетарианството. Отказът от месо пречиства от грубите животински вибрации, от влиянието на естествените животински склонности към надпревара, агресия и войнственост. Когато в човешката природа разграничаването и протестът се уравновесят и хармонизират, медиумните възприятия се засилват и личността започва да контактува на по-високо ниво с общото съзнание.

Цялостното диафрагмено дишане води до съзнателно възприемане на Цялото и отказ да се нанася вреда. Най-важното е да не се вреди. На това ниво истината, която вреди, е равностойна на лъжата. Преди човек да реши дали е добър, или не, трябва да оцени искрено и без да се самозалъгва резултатите от състоянието и поведението си. Трябва да проумее, че истина, която накърнява или ранява чувствата на другите, не е абсолютната истина. Когато човек използва диафрагмата си, всичките му действия стават по-бързи, но значение има и в каква степен прилага новите възприятия. Ако

продължи да им се противопоставя, той трудно би постигнал успех. Целта е да се постигне равновесие между сегашната ни същност и тази, към която се стремим в живота.

Осъзнаването на дишането означава връзка и хармония с космическия дъх. Това е връзката и хармонията с общия пулс. Колкото повече човек разширява осъзнаването на вселената, толкова по-сдържан става в действията си, защото осъзнава последствията от тях.

Значение на коремната област

Днес учените преоткриват значението на диафрагмата като център на дихателните упражнения и на областта на корема/слънчевия сплит, където са разположени коремните мускули.

В книгата си „Вторият мозък“, публикувана през 1998 г., проф. д-р Майкъл Джершън, специалист по неврология, анатомия и клетъчна биология към Колумбийския университет в Ню Йорк, твърди, че в корема си носим втори мозък. Според него той е точно копие на мозъка в главата. Типът на клетките, активните вещества и рецепторите са напълно еднакви при двата.

Нашият „коремен“ мозък произвежда невротрансмитери, които определят душевното ни състояние, като серотонин например. Той реагира на психотропни вещества и работи автономно. При заболяване коремът развива специфични неврози. Той чувства, мисли и помни. Ние вземаме инстинктивните си решения, вслушвайки се в този вътрешен глас.

Мрежата на слънчевия сплит е най-голямата в симпатиковата нервна система; намира се, където се събират ребрата, точно под гръдната кост. Нарича се „слънчев сплит“, защото с разклоненията си наподобява слънце. Коремната кухина в центъра на тялото сама по себе си представлява

цяла вселена. Червата, към които изследователите дълги години не проявяваха нужния интерес, се управляват от втория ни мозък. Храносмилателният ни тракт има много повече нервни клетки от гръбначния мозък. Той е заобиколен от 100 милиона нервни клетки. Тази мрежа, известна като ентерична (чревна нервна система), предизвиква интереса на все повече учени. Според много специалисти коремът е продължение на центъра, намиращ се в черепа.

Д-р Дейвид Уингейт, почетен професор на Лондонския университет и един от пионерите в тази област, е въвел термина „неврогастроентерология“. Той казва: „Дълго време възприемахме червата като прост рефлекторен орган. Никому не дойде на ум да преброи нервните им влакна“.

Емерън Майер, специалист по неврогастроентерология и професор по физиология в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, пък възкликва: „Мозък в корема! Удивително. Ако преди няколко години бях изтъкнал връзката между психическото състояние и втория мозък в корема, колегите щяха да ми се присмиват“.

Марчело Коста, австралийски изследовател от университета във Флайндърс, разказва, че в началото и той не е повярвал. Но всички са единодушни по въпроса, че „след мозъка най-много нервни клетки има в червата, които освен за храносмилането служат и за друга работа. А сама по себе си храносмилателната дейност е достатъчно сложна. Вторият мозък поддържа живота и на тялото, и на душата. Той е източник на психотропните вещества, определящи психиката ни, като серотонин, допамин, опиати. Дори химическите вещества, като бензодиазепин, нужни за действието на медикаменти от типа на валиума, се произвеждат тук. Накратко, коремът в много случаи подхранва мозъка“.

Във всички световни култури се посочва, че чувствата се зараждат в центъра на тялото. Изрази като „свива ми се коремът“ за неприятни преживявания, „подскочи ми коремът“ за радост, „прободе ме в стомаха“ за ревност, „стомахът ми се сви на топка“ от нерви, „свири ми коремът“ от глад или „пъпната връв със света“, са свидетелство за значението на тази област. Дори да не е повече от мозъка, спокойно може да се каже, че коремът е втори център. Науката също започна да потвърждава важността на корема. Истината е, че червата крият множество от тайните на живота.

Негативните последици от горното дишане

В резултат на хормоналното разстройство, дължащо се на частично и непълно горно дишане, при което се използва само връхната част на белите дробове, без участието на диафрагмата, се нарушава координацията между нервната, хормоналната и имунната системи и те започват да си противодействат. При наблюдения върху хора с постоянно горно дишане са установени закономерни зависимости от заболявания като захарна болест, коронарна артериална болест, колит, ставен ревматизъм, кожна алергия и шизофрения. Във взетите кръвни проби се наблюдава намаление на лимфоцитите, отговорни за защитната система на организма.

Изследвания на Държавния университет в Охайо доказват, че в процеса на горното дишане намалява цитокинът в тялото. Цитокинът е важен за производството на лимфоцити, които, както отбелязахме, имат ключово значение за защитната система на организма. И когато неговото производство намалее, Т-клетките умират. В статия, публикувана в медицинското списание „Архив на общата психиатрия“, д-р К. Глейсър повдига интересни въпроси. При изследвания сред група жени е наблюдавано, че у тези с високо ниво на стрес химичните съединения, лекуващи тъканите, и най-вече цитокинът, не достигат увредения участък.

В резултат на горното дишане поради потискане на нервните възли на симпатиковата нервна система, нивото на някои хормони в кръвта се повишава. Това забавя доставянето на цитокин до увредения участък. В резултат на забавянето или въобще недостига на цитокин до въпросния участък се проявява негативна реакция при оперативно лечение и здравето на пациента е подложено на риск. Забавянето на лечението заради горното дишане е много важно за хирурзите. За бързото и без усложнения подобряване на пациента трябва да се има предвид и душевното му състояние.

Смъртните случаи от сърдечна криза при хора с горно дишане са пет пъти повече

При хора от тип А с горно дишане, което причинява повече стрес и хиперактивни особености, сърдечните заболявания са три пъти повече, а смъртните случаи от тях – пет пъти повече. При изследване в Държавния университет в Охайо е наблюдавано, че аминоацидът „хомоцистеин“ се увеличава при хора с горно дишане. Този аминоацид повишава риска от сърдечни заболявания.

Д-р Томас Камарак от Финландия е публикувал изследвания, които потвърждават, че в следствие на умствен стрес поради горно дишане се увеличават уврежданията, калцирането на кръвоносните съдове и холестеролът се повишава. Всичко това има връзка със стреса. При хора, практикуващи дълго време горно дишане, по-често се появява стеснение и калциране на мозъчните съдове. Ако прекаралите сърдечна криза и мозъчен кръвоизлив не успеят да превъзмогнат депресията, рискът да починат в срок от 6 месеца е три пъти по-голям отколкото при останалите.

В доклад на списание „Nature Neuroscience“ се изнасят факти, според които хроничният стрес, породен от горно дишане, стеснява областта на хипокампуса в мозъка. В резултат на изследвания учени от университета „Мак Джил“ в Монреал (1998) са установили директната връзка между зоните на паметта в мозъка и склонността към хроничен стрес, породен от горно дишане.

Чрез друго изследване се потвърждава, че секретиращите хормони, наречени „глюкокортикоиди“, подвластни на горното дишане, могат да предизвикат смърт на невроните. Твърде интересно е откритието на изследователски екип под ръководството на д-р Соня Люпие за паралелна връзка между смаляването на хипокампуса, отговорен за дълготрайната памет и ориентацията, от една страна, и хормоналната секреция, свойствена за горното дишане, от друга. Всички тези открития доказват колко много негативи възникват в резултат на секретирането на тироксин от щитовидната жлеза и адреналин от надбъбречната жлеза при възбуждане на хипофизата при горно дишане, използвано вместо диафрагменото дишане, задействащо парасимпатиковата нервна система. Най-важните от тях са измиране на невроните, намаляване и загуба на паметта и ориентацията, стесняване на мозъчните съдове и риск от сърдечна криза и мозъчен кръвоизлив.

Известно е, че горното дишане възпрепятства зарастването на раните и предизвиква захарна болест, коронарна болест, колит и ставен ревматизъм, алергични кожни болести, шизофрения и още много заболявания, които пречат да се образуват Т-клетки в защитната система. В съответствие с новите промени и обрати, които ви налага всеобщият човешки разум, би трябвало да използвате вълшебната сила на дишането и да приложите дихателните техники, за да продължите съществуването и да повишите енергията си.

Наблюдение на влиянието на дишането върху мозъчната кора

При упражненията с дихателни техники нервната система е вглъбена в себе си заради умственото успокояване. При опитите и упражненията е наблюдавано, че натискът на енергията чи се задържа в мозъчната кора, като повишава капацитета за регулиране на мозъка и подобрява функционирането на всички системи и органи на тялото.

При детайлни научни изследвания е установено, че напрежението при електроенцефалограмните вълни, получавани от различни участъци на мозъчната кора, е различно в различните участъци и амплитудата му не надвишава 50 микроволта. С прилагането на дихателните техники волтажът се увеличава до 150–180 микроволта, като възниква синхронно увеличаване на волтажа на електроенцефалограмата навсякъде по мозъчната кора. Колкото по-добре се изпълняват упражненията, толкова по-съвършен е синхронът. При регулиране на най-висше ниво на електрическата активност на нервните клетки чрез дихателните техники става възможно минимализирането на разхода на енергия и максималното използване на мозъка.

Използване на носа

Дори не се запитваме защо, след като можем да дишаме през устата, имаме нос, при това с две ноздри. За бавното проникване на въздуха от средната стена на носа към страните са разположени извити издутини. Те се наричат „раковини“.

При поемането на дъх само част от въздуха минава през раковините, а прахообразните въздушни частици се полепват по гъстата течност (слуз) върху раковините. Останалият въздух се сблъсква с раковините и извършва кръгообразно движение назад. Това се нарича турбуленция на въздуха в носа. Чрез нея въздухът в носната кухина се задържа и обръща. Така се осигурява затоплянето му, тоест температурата му се изравнява с тази на тялото. Ако температурата на поетия въздух е по-висока от вътрешната, той се охлажда и се изравнява с нея.

Освен това, понеже налягането на въздушните водни пари е близко до нулата (3 mmHg), то се повишава до 4–7 mmHg чрез водните молекули, присъединяващи се към въздуха по време на задържането му в носната кухина. Казано по-просто, водните молекули в носната кухина се превръщат в пара и се смесват с въздуха.

Хората, които спят с отворена уста, сутрин се събуждат с пресъхнало гърло и гръклян, защото белите дробове са поели въздуха, без да се е овлажнил. Затова е много полезно върху калорифера да се постави съд с вода за овлажняване на въздуха в стаята.

Вредите от дишане през устата

Правилното дишане е естественото дишане. Прилагането на техниките за дишане трябва да съответстват на природата, да не нарушават естествения ход на работа на тялото. За да се предотврати негативното им влияние, трябва да познаваме добре природната структура на физическото тяло. За дишането е отговорен носът.

Ако привикнете да дишате през устата, вместо през носа, ще пренебрегнете филтрите и прахоуловителите на физическото тяло, разположени в носа. При дишането през устата чуждите частици лесно достигат дробовете и алвеолите, защото не преминават през носната лигавица и власинките. Там те ще дращят и разрушават, предизвиквайки възпаления, а по-късно и по-сериозни и трайни неразположения.

Дишането през носните отвори и канали има важната задача да прекара въздуха до дробовете и бронхите, като го затопли или охлади до подходящата за тях температура. Посредством лигавицата преминаващият през носните канали въздух се овлажнява и подготвя за дробовете. Процесът се улеснява и от по-голямата дължина на пътя през носа в сравнение на този през устата. Носният път пречиства въздуха, приспособява го и веднага вкарва енергията прана в системата.

Ако свикнете да дишате през устата, може да причините пресъхване, запушване и замърсяване на носните канали. Това нездравословно състояние води до натрупване на кръв и до възпаление. А ако не изпуснете поетия през носните канали въздух отново през тях, филтрираните и задържани в носа чужди частици няма как да излязат от тялото и ще останат в носната кухина.

Когато дишате през устата, вместо през носа, пътят между носа и диафрагмата се заменя с по-кратък и се причинява спадане на необходимото налягане; така се намалява силата на дробовете за всмукване и изпомпване на въздуха. Поетият през устата въздух, който минава през недостатъчно овлажнен път, води до бързо изсъхване на деликатната тъкан и особено до нарушаване на работата на гласните струни.

Дишането през устата може да причини нежелани заболявания на лигавицата на носа и бронхите. И нищо чудно на свикналите да дишат по този начин един ден да им се наложи операция. Те често боледуват от ринити и полипи.

Магнитната енергия прана, която нормално преминава от въздуха в носните канали, навлиза през синусовите кухини непосредствено под мозъка и намагнитизира десния и левия мозъчен лоб. Така дишат суфитите и йогите, за да активират дясното мозъчно полукълбо.

Възбуждането на дясното полукълбо води до усилване на работата на парасимпатиковата нервна система, забавя сърдечния ритъм, намалява кръвното налягане и облекчава действието на червата и стомаха. Така сърцето се изморява по-малко и се улеснява заспиването. А дишането през устата не позволява да се осъществят тези възможности.

Хъркането се проявява масово при хора, които дишат през устата. То е резултат изцяло на това, че не се използва носът и не се диша правилно. Същото е валидно и за магнитните енергии, които влизат в тялото ни с поетия въздух. За да се предотврати трайното блокиране на енергията, е нужно дъхът да се поема през носа и непременно да се изпуска пак през него.

Назални канали и мозъчни полукълба

Придвижването на енергията от едното към другото полукълбо и преминаването на дъха през едната и през другата ноздра става едновременно. Поемането на дъх през дясната ноздра активира лявото полукълбо, а през лявата – дясното. Когато поемаме дъх през двете ноздри, се активират и двете полукълба. При смяна на носните канали, поемащи въздух, се променя и активирането на противоположните полукълба, както и химичните реакции в организма. Съзнателното контролиране на дишането позволява да се упражнява съзнателен контрол на телесната химия и промяната.

Човешките чувства като резултат от телесната биохимия

Ако се затруднявате да промените чувствата и мислите си, може да постигнете тази промяна чрез промяна в начина на дишането и оттам – на телесната химия. Всяко заболяване е резултат от умственото и емоционалното ни състояние. То е директно свързано с телесната биохимия. При появата на симптоми е достатъчно да промените модела на дишане и така да подобрите телесната химия и свързаното с нея неразположение. Чрез придобиването на познания и опит човек е в състояние да избегне всяко неразположение и заболяване, поемайки контрол над начина, по който осъзнава.

В ежедневието много рядко поемаме въздух едновременно с двете ноздри. Докато единият носов канал е отворен, другият е на заден план. Можем да легнем откъм работещия канал (за да възбудим нервите с важна роля в дишането) и да се опитаме да дишаме през другата ноздра. Промяната при здрави хора настъпва за 3 до 10 минути.

При действието на десния носов канал телесната химия е по-киселинна (стомахът отделя повече стомашен сок) и вътрешната температура се повишава. Тази ноздра не бива да се използва при уриниране и приемане на течности.

Когато работи левият носов канал, телесната химия е по-алкална. Тази ноздра има свойството да охлажда системата.

Ако не се налага обратното, целесъобразно е денем да се диша с дясната, а от залез до изгрев слънце – с лявата ноздра. Така организмът влиза в синхрон с преобладаващата планетарна енергия. През деня се използва дясната охлаждаща ноздра, защото е по-топло и светло, а през нощта – лявата.

Когато двете ноздри работят по равно, телесната химия се уравновесява и това състояние е изключително подходящо за медитация и йога. Обикновено то се постига през кратки моменти на прехвърляне на дишането от едната към другата ноздра, които възникват веднъж на час от изгрев до залез.

Цикълът на дишане е пряко свързан с лунните фази. В утрините след най-тъмните нощи (новолуние), с изгрева на слънцето започва да действа за един час лявата ноздра. Втората и третата сутрин – също. В трите сутрини след пълнолуние след изгрев слънце преобладава дейността на дясната ноздра и това трае един час. Когато единият канал е работил три утрини последователно, през следващите три се диша от другия канал. Промените са свързани с 28,5 дневните фази на луната. Когато нормалният цикъл се разстрои и съответният канал не изпълнява функцията си, телесната химия се нарушава и възникват предпоставки за физиологическите или психически неразположения.

При такъв дисбаланс е необходима своевременна намеса, за да се предотвратят заболявания. Както споменах, тази намеса се изразява в промяна на канала на дишането, което се прави с помощта на една възглавница. Каквото и да става, не бива да се диша през устата.

Появят ли се първите симптоми на умствено или физическо неразположение, дишането трябва да се промени, за да не се допусне влошаване и да се ускори подобряване на състоянието.

Функции и ползи от ноздрите

При използването на дясната, на лявата или на двете ноздри едновременно, при всяко вдишване възниква определено психофизиологическо състояние. Случва се дейността, протичаща по време на работата на едната ноздра, да не е съвсем подходяща за телесната химия в този момент.

Използването на лявата ноздра е по-подходящо за дългосрочна дейност, когато не се очакват резултати в кратък срок.

Използването на дясната ноздра подхожда при дейности, изискващи физическа сила за кратко време и незабавно очаквани резултати. Едновременното и равностойно използване на носните канали е подходящо за достигане на концентрация и релакс.

Вредата от запушването на носа

Дълготрайното запушване на носа, получено поради увеличаване на месната тъкан в носната кухина и ноздрите, от наличието на алергия, изкривяване на носа и синузит, често влияе отрицателно върху умственото развитие на децата. При възрастните се случва да доведе до сърдечни заболявания.

Дишането през устата поради запушен нос може да създаде много сериозни проблеми. Лекарите определят носа като климатик на тялото. Образуванията по страничните стени (раковините) увеличават хоризонталната площ в носа и дават възможност за съприкосновение с повече въздух. Най-важната функция на носа, заедно с усещането на миризма, е дихателната. Раковините като телесни климатици подсушават, овлажняват, изстудяват, затоплят и прочистват при нужда влизащия в дробовете въздух.

Като се каже прочистване, се има предвид филтрирането на въздуха с помощта на косъмчетата и лепкавата слуз в носа. Не само прахта и частиците от въздуха се филтрират. Синусите задържат проникването в тялото на нежеланите газове. Там се задържат още вредните за тялото лъчи и радиоактивни частици и така се гарантира изхвърлянето им при издишване. Когато се диша през носа, не се изисква извънредно налягане и отиващият към дробовете въздух е много по-добър от въздуха, преминал през устата.

Когато се диша през устата, защото носът е запушен, този път, който не е предвиден за вдишване и издишване, бързо пресъхва и губи способността за защита от микроби. Така лесно възникват инфекции, кризи и полипи. Инфекциите плъзват из цялото тяло, започвайки от дробовете.

Поетият през носа въздух се идентифицира с диафрагменото дишане, а поетият през устата – със стомашното дишане. При дишане през устата се получава дихателна недостатъчност, дробовете не поемат достатъчно въздух, понеже не се използва диафрагмата. Тялото не получава достатъчно кислород и въздух. Поради недостиг на кислород, първостепенна причина за рака, клетките започват да се хранят хоризонтално (с мастни киселини). Работата на сърцето се ускорява. Покачва се налягането в кръвоносните съдове. Органите, хормоните и клетките работят с по-голяма от стандартната скорост, рано се износват и остаряват.

За да не се запушва носът

По страничните стени на носа са разположени анатомични образувания, наречени раковини, които служат за затопляне и овлажняване на въздуха. При болести, най-вече като алергична хрема, раковините набъбват прекомерно и се случва да запушат дихателните пътища. В такива случаи има начин чрез дихателните техники те да бъдат намалени и да се осигури спокойното поемане на въздух.

За регулирането на потока въздух в носа голяма роля играят назалните клапи на входа на носа. В резултат на минали операции, от травми те могат да се стеснят или да се намали гъвкавостта им. Лечението е познато като пластика на назалната клапа.

Сред многобройните функции на анатомичните образувания, познати като параназални синуси, разположени около носа, е и приносът им към дишането. При заболявания, като синузит и алергичен синузит, може да се приложи ефективно лечение с техниките на дишане.

Ако запушването на носа продължи повече от две седмици и няма установена причина, добре е да се направи консултация със специалист по уши–нос–гърло. Като последна мярка в такъв случай се прибягва да оперативно лечение. Обикновено то не дава категоричен резултат. Случва се дори да доведе до поредица операции, като при всяка резултатът е по-лош от предишния. Несъмнено най-добро-то е естественият и природен подход. Проблемът трябва да се решава без нарушаване на природната структура. Ако успеете да отстраните причината за запушването на носа, ще разрешите проблема. Хирургичната намеса е последен изход и преди това е препоръчително да се потърси облекчение чрез дихателните техники.

Проблемите с неразположенията в носа и дишането трябва да се преценят и лекуват от екип професионалисти, в който се включват специалисти по уши–нос–гърло, специалист по дишане, патолог по звукови и говорни разстройства, преподаватели по пеене и дикция. Всеки от тях може да даде решение чрез прилагането на различни техники в областта на носните канали и дихателните пътища.

Долните, средните и горните конхии се намират от двете страни на носа. Покрити са с лигавица, богато кръвоснабдена и инервирана. Имат важна роля за физиологията на носа. Понякога обаче, като реакция при алергични, мисловни и емоционални състояния, те набъбват и го запушват. Всъщност от гледна точка на здравето и функционирането на носа не е добре той да е напълно отворен. Вдишваният въздух се сблъсква с тези конхи и претърпява нужните преобразования, като затопляне, овлажняване и прочистване. Дори в началото да изглежда, че при премахването им се отваря път за въздуха и дишането се облекчава, с течение на времето носните функции се нарушават, причиняват дискомфорт и лечението става невъзможно. Стремежът конхите да се потискат с медикаменти, и особено с капки за нос, води до зачестяване на оплакванията по-нататък. В началото на лечението на това заболяване, наречено ринитис медикаментоза, такива медикаменти трябва да се спрат.

От древни времена човек страда от затруднения при вдишване и издишване поради запушен нос. Това оплакване може да превърне живота му в кошмар. Причините за запушване на носа се класифицират в пет раздела. Сред тези причини може да има общи точки, както и при всеки човек причините да са повече от една.

• Физиологически особености и травми

• Инфекции

• Алергии

• Нарушение на носната мембрана

•  Възпаление на синусите

При физиологически особености и травми

В този случай се изследват носната кост и нарушенията в извивката на хрущяла. Нарушенията обикновено се дължат на злополука. Тя може да се е случила през детството и вече да е забравена. 7% от новородените получават деформация на носа при раждането. В живота си всеки поне веднъж си удря носа в нещо или нещо го удря по носа. Заради това нарушенията в структурата на носа и изкривяванията са твърде често наблюдавана причина.

Най-често срещаната причина за запушване на носа при децата е подуване на тъканта, наречена трета сливица, в носната кухина, в задната част на носа, след небцето.

Деца с този проблем нощем дишат шумно и дори хъркат. Освен това дишат през устата и имат нещастно изражение. Случва се да имат и проблеми със зъбите. Обикновено се препоръчва хирургическа намеса за отстраняване на третата сливица. Сред другите причини от този тип са носните тумори и чужди частици в носа.

Инфекции

Човек прекарва средно една-две простуди годишно. При младите е по-често, а при възрастните с укрепнала имунна система – по-рядко. Това е заболяване, породено от простуден вирус. Вирусите обикновено се предават по въздушен път. Щом се настани в носа, вирусът причинява отделянето на химическо вещество, наречено хистамин. В резултат започва да се увеличава притокът на кръв към носа. После мембраните набъбват и секретирането от тях се увеличава. Настинката минава сама с времето.

При вирусните инфекции намалява съпротивителната сила на носа и синусите към бактериалните инфекции. Затова при настинка носът и синусите често се инфектират. Ако изтичащият секрет от прозрачен стане жълт или зелен, това говори за бактериална инфекция и е нужен преглед при лекар.

При синусните инфекции се наблюдава запушване на носа, гъст секрет, болки и чувствителност на бузите, горните зъби, зад и между очите. Хроничният синузит понякога протича болезнено. Но винаги е придружен от запушен нос и секретиране. Акутният синузит се лекува с антибиотици.

Алергия

Това е проява на прекалена чувствителност на носната мембрана към влезли в носа чужди тела, полен, домашен прах, животински изпражнения. Алергията може да се дължи и на храни. Поленът причинява сериозни проблеми през пролетта и есента. Заедно с него домашната прах може да създава проблеми през цялата година.

Алергията се лекува, като се избягва контакт с причиняващите я вещества (тъй наречените алергени). При алергични заболявания, както и при настинка, настъпва запушване и секретиране от носа в резултат на частици, пренасящи хистамини в тялото.

Антихистамините предотвратят влиянието на хистамините и оплакванията спират. Деконгестантите свиват разширените кръвоносни съдове и отварят носа. Антихистамините действат отпускащо, деконгестантите възбуждат. Добре е да се пият заедно.

Въздействие върху носната мембрана

В резултат на травма или на вирусна и бактериална атака носната мембрана може да се претопли, почервенее и подуе. Носните мембрани съдържат вени и капиляри с голяма разширителна и стеснителна способност. Нормално половината от тях са открити, другата половина – закрити. Но при силови упражнения отделянето на адреналин нараства. Той причинява свиване на съдовете. В резултат и мембраната се свива, смалява се, дихателните пътища се отварят и човек диша по-леко.

И обратно: при алергия или настинка мембраната се разширява. Кръвоносните съдове се разширяват, носната мембрана увисва и носът се запушва. Освен алергията и инфекциите, стресът, тироидната недостатъчност, бременността, контрацептивите и продължителна употреба на лекарства за кръвно налягане могат да предизвикат разширяване на кръвоносните съдове и запушване на носа.

При всички тези причини първоначалното запушване на носа е временно и обратимо. Когато се премахне причината, изчезва и оплакването, но ако продължи да се повтаря, кръвоносните съдове губят еластичността си и запушването става постоянно и необратимо.

Запушване на носа при синусно възпаление

Около носа са разположени кухини, изпълнени с въздух. Те са четири във всяка половина на лицето. Всеки синус се свързва с вътрешността на носа с по една кухина. Вътрешността на синусите е покрита с мукоза. Мукозите изпускат секрет, наречен мукус. Този секрет осигурява влажността на носа отвътре и същевременно пази тялото ни от прах и бактерии, причиняващи замърсяването на носа. Синусите определят и характерния за всеки човек тембър на гласа.

Възпалението на синусната мукоза предизвиква синузит. Заболяването възниква в резултат на запушване на синусните отвори, които осигуряват връзката на синусите с носа, на прекратяване на достъпа на въздух до синусите и създаване на подходяща среда за настаняване на бактерии и вируси.

Първоначално синузитът започва с болки в лицето, чувство за натиск или тежест. Когато болката стане хронична, я измества чувството за тежест и стесняване. Гнойта от носа, слузта от носните кухини, загубата на обоняние, нощната кашлица, паренето в стомаха, лошият дъх и отпадналостта са симптоми за синузит.

Акутният и хроничният синузит са две различни заболявания.

Акутният може да се прекара няколко пъти годишно. Развива се под влиянието на студ, алергени, замърсена околна среда, отслабване на имунитета. Проявява се с усещане за натиск в носа, запушване на носа и вдигане на температура. Ако лечението закъснее, се проявяват допълнителни усложнения. Когато оплакванията продължат три или повече месеца, синузитът се превръща в хроничен. Той предизвиква атаки на астма. Започне ли лечението му, тези атаки се разреждат. Някои от синусите граничат с мозъка посредством тънък костен слой. Понякога синусовата инфекция може да прехвърли костната бариера. Тогава има опасност да пламне менингит или възпаление на мозъка.

Облекчение е възможно чрез инхалации или дренаж със солена вода. А препоръката, важна колкото приема на медикаменти, е поемането на повече течности. Особено помага топъл билков чай. Добър избор е липовият.

Чрез дупчица всеки синус се отваря към носа. При хроничния синузит тази дупчица се запушва. Затова в синусите не влиза въздух. А в синус без въздух се развива инфекция. Целта на дихателните техники е да се преодолее запушването на отвора на синуса, като се запази нормалната анатомична и мукозална тъкан и се гарантира нормален синусов дренаж и функции.

Използване на диафрагмата

Диафрагмата представлява сноп лъчи, покрити с мускули. Тя е свързана с долните ребра на гръдния кош, най-долната точка на гръдната кост и гръбнака. Издига се като купол в гръдната кухина. Понеже черният дроб и далакът, макар и коремни органи, са точно под нея, те са защитени от гръдната стена.

При поемането на дъх диафрагменият мускул се съкращава, диафрагмата става плоска и гръдната кухина се разширява. Същевременно се оказва натиск върху коремната кухина. Той е важен при раждане и изхождане. Диафрагмата не е изцяло затворено отделение между гръдната и коремната кухина. Там има различни проходи за кръвоносните съдове, нервите и хранопровода. Проходът на хранопровода лесно може да бъде разкъсан. В резултат на това някой от органите в коремната кухина или част от тях има опасност да навлязат в гръдната кухина.

При внезапно и силно съкращаване на диафрагмата се хълца. Причина за съкращаването е възбуждането на диафрагмата (диафрагмен спазъм) или на вагуса от коремните органи. Тъй като някои разклонения на вагуса стигат до стомаха, случва се хълцането да се прояви при бързо хранене или пиене. Продължителното хълцане понякога е и симптом за по-сериозно заболяване, като нефрит.

Мигрена поради неизползване на диаграгмата

Обикновено при този вид мигрена на човек му се струва, че всичко върви наопаки. Заради това първо трябва да се промени начинът и посоката на мислене. Прочистването на организма от отрицателната енергия чрез дихателни упражнения е най-доброто решение за промяна посоката на мисълта. Упражненията въздействат, като потискат и предотвратяват болката при пристъп от мигрена. Болката настъпва заедно със съкращаването на диафрагмата обикновено поради страх от отдаване на половия нагон и свързаното с това стомашно неразположение.

Лечението на мигрената се състои в преодоляване на унизителните психически възприятия, отхвърляне на колебанията и успешното използване на диафрагмата. Лечението на болки при мигрена е в обсега на дихателната терапия. Първо трябва да се наложи дисциплина на диафрагмения мускул, който не успява да задържи енергията, съкращава се неволно, променя направлението є и така причинява стомашно неразположение и възпрепятства сексуалния оргазъм. Диафрагменият мускул е отговорен както за отделителната и храносмилателната система, така и за сексуалния оргазъм. Разпространението из целия организъм на изпразването и постигането на най-висша вибрация е директно свързано с успешното използване на диафрагмения мускул.

Приносът на диафрагмата за облекчаване на страданието при мигрена не се ограничава само с физиологичната сфера. Един от естествените резултати при използването на диафрагмата е преминаването от двуполюсно мислене към съзнанието за единство. Когато човек не използва диафрагмения мускул, остава на ниво двуполюсно мислене, резултат от горното дишане. В този случай противоречията и липсата на толерантност са във връхна точка. Той не може да бъде в умствен, емоционален и физически синхрон с личността до себе си (в смисъл на сексуално изживяване). Висшата енергия, възникваща при сексуалното общуване, се издига нагоре по гръбначния мозък поради несинхронно съкращаване на диафрагмения мускул, което пък не позволява наслада, изпразване и заземяване. Тя се разпространява от продълговатия мозък до някои участъци в главата и причинява чувство за напрежение на нервната система, болки, емоционални притеснения и вълнения.

Започне ли да се използва диафрагмата в резултат от прехода на ума към съзнанието за единство, породено от новия модел на дишане, започва да се наблюдава и подобрение в личностните смущения, в трудностите при разбирането и проумяването, както и се намалява невъзприемчивостта. Като се стигне до източника на невъзприемчивостта и унизителните възприятия, се създава възможност за тяхното проумяване и отстраняване.

Как въздейства магическата сила на дишането в ежедневния живот на човека

Би било от полза да проследим магическата сила на дишането в две основни направления. Едното е душевното и физическото подобряване, което настъпва при поемането на достатъчно кислород в следствие на правилното дишане с диафрагмата. Второто е вълшебното въздействие на дишането, далеч над известното. Преди всичко трябва да знаем, че дишането притежава магнитна същност. Дишането носи чувства и мисли, съдържа енергия, въздейства, променя и възобновява. Затова можем да кажем: „Дишането има магическа сила“. От древни времена при всички мистични ритуали за медитация и самоопознаване са се използвали техники за дишане. Били са наречени езотерични и са ги изпълнявали като тайнство, без да се разкриват на непосветените. Поради това не може да се очаква от всеки да е запознат с магическото влияние на дишането. Нещо повече – който не се е занимавал специално с въпроса, няма и понятие за тази сила.

Грешки при дишането в ежедневието

С напредването на възрастта, поради ред причини, хората с перфектно работеща по рождение диафрагмена мускулатура я развалят и престават да я използват. Принудени са да дишат по модел, при който се използват само два от петте дяла на белите дробове. Недостатъчният прием на кислород поради неправилно дишане въздейства отрицателно върху органите и клетките и в резултат съкращава живота, изпълва го с болести, страдания и трудности. Освен това, когато при дишане не се използват носът и диафрагмата, възникват различни проблеми и неразположения. Най-важните сред тях са психическите болести, сривът на имунната система и онкологичните заболявания.

Как влияе върху човека осъзнаването на дишането

Човек, който следи и регулира дишането си, живее на много високо ниво на съзнанието. Той следи внимателно и знае какво е било, какво е и какво ще бъде. Заниманията, свързани с правилното дишане, увеличават възприятията извън емоциите; способстват за дълбокото съсредоточаване върху живота. Човек придобива висши усещания и вдъхновение относно работата на системата, към която принадлежи, и как се формира съдбата му. Научава се на изключителна чувствителност, уравновесено и хармонично поведение, за да не предизвиква съдба, пълна с трудности. Живее спокоен и хубав живот.

Кои болести възпрепятства правилното дишане

Ако успеете да дишате с диафрагмата, можете да се предпазите от всякакви болести. Преминете ли към диафрагмено дишане, предполагащо използване на пълния капацитет на дробовете, имате шанс да предотвратите всяко заболяване, особено свързаните с кислородна недостатъчност. Открива ви се възможност да се избавите не само от заболявания на дихателните пътища, на лимфната и кръвоносната система, на храносмилателната и отделителната, но и от импотентност, загуба на разум и памет, хъркане, увреждания на гласните струни, сънна апнея, рефлукс, панически пристъпи вследствие на стрес, депресивни състояния, зависимост от упойващи вещества и вредни навици, да си осигурите спокойствие по тези и много други въпроси, както и да постигнете подобрение в повечето от тях. И найважното – да заличите от подсъзнанието си чувството за малоценност в миналото и да се отървете от негативното въздействие на емоционалните травми.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!