Принципите на изцелението

Изключително важно е да се научим да работим с тялото, тъй като то толкова много иска да работи с нас. Да си в състояние да работиш с тялото означава да разбираш процесите в него и да ги подкрепяш, особено когато става дума за изцеление.

Константин Херинг (1800–1880) е хомеопат и създава закон, предназначен за хомеопатията, но през всичките години работа с пациенти никога не съм се натъквала на по-ясен и полезен закон във всички аспекти на изцелението. Един изумителен поглед към ефекта на лечението показва дали вървиш към излекуване или се отдалечаваш от него.

В лечебния процес може да има моменти, когато тялото има нужда да изхвърли токсичността и когато това стане, много често пациентите се чувстват зле. В тези моменти те са уязвими за рецидив на страховете си. В ума им често възникват въпроси като „Действа ли наистина?“ и „Наистина ли състоянието ми се влошава?“. Ето къде законът на Херинг може да бъде изключително полезен, тъй като дава ясна индикация дали настоящите симптоми са знак за напредък или за регресия.

Законът на Херинг гласи:

Изцелението се осъществява от горе на долу, отвътре навън; от по-важните органи към по-маловажните; и в ред, обратен на появата на болестта.

Това означава, че симптомите ще изчезват първо от главата и най-накрая от долната част на тялото, от вътрешните органи към кожата, дишането и колона, от по-важните органи към по-маловажните и в ред, обратен на онзи, по който са се появили в началото. Истинският лечебен процес е обратен на начина, по който болестта се е проявила.

Можете да си представите болестния процес като минаване през все по-стесняващ се коридор. Докато вървите по коридора, натрупвате все повече и повече токсичност. Щом започне истинският процес на оздравяване, той е нещо като обръщане, връщане назад и повторно преминаване през същите нива на токсичност. За щастие, обратното пътуване към здравето обикновено се осъществява много по-бързо, отколкото пътуването към болестта. Причината е, че когато трупате токсичност, товарът върху тялото ви се увеличава и това неминуемо ви забавя. И обратно, щом започнете да премахвате токсичността, ставате по-леки и по-свободни и тогава пътуването ви набира все по-голяма скорост. Оздравяването винаги е завръщане към доброто състояние. Щом го осъществите, можете да изберете нови пътешествия и приключения, които ще ви отведат към истинското разгръщане.

Често по време на оздравителния процес наблюдавам как пациентът, докато отново минава по коридора, проявява същите болестни симптоми, които е имал по време на болестния процес. Всъщност той преживява същия дисбаланс и носи същия токсичен товар, както при първоначалната поява на болестта. Информацията в следващия раздел, особено техниките, са безценни за справяне с дисбаланса и избягване на дискомфорта при завръщането към здравето.

Ние живеем в свят, в който лекарите режат малки парченца от нас, за да ги изучават, тикат камери тук и там и гледат кръвта ни под микроскоп. Това са все частици от историята на това кои сме наистина. Но за да оздравеем, трябва да погледнем цялостната картина и да практикуваме истински холизъм. Д-р Самуел Ханеман (1755 — 1843), един от основоположниците на хомеопатията, казва, че болестта на човека е общ сбор от онова, което той показва и казва.

Работейки по закона на Херинг, можем да бъдем сигурни, че няма да нарушим никой от естествените закони и така винаги ще напредваме. Затова, ако болестта започне да изчезва отгоре, тя ще засегне симптомите, които започват с местоимението „аз“. Пациентите ще казват неща като „Аз не се чувствам съзидателен или мотивиран“, „Аз съм депресиран“ и „Аз вечно съм уморен“. Когато използваме думата „аз“, ние изразяваме мисли от нашата висша същност, при която в процеса на оздравяване подобрението се проявява най-напред. След това тези симптоми ще започнат да изчезват и пациентът може да казва неща от рода на: „Имам много по-голяма надежда за бъдещето“, „Виждам, че има вероятност да оздравея“ или „Чувствам се по-добре“.

Когато в изказването на пациента има думи като „мой“, „ми“, той говори от много по-ниско място. „Стомахът ми е подут“, „Коляното ме боли“ и „Гърбът ме боли“ са все знаци за далеч по-малко сериозна ситуация, която е ориентирана към тялото, а не към главата. Но при болестния процес симптомите, изразени по този начин, са знак, че са застрашени по-висшите аспекти на нашата същност. Ако не се справим с тези симптоми, болестта неминуемо ще премине от тялото към главата, от „ми“ към „аз“.

Много често пациентите с начален стадий на артрит казват, че сковаността е в края на някой от пръстите им и после, с развитието на болестта, артритът се придвижва навътре. Той може да премине към китките, после към раменете, после да се прояви в стъпалата и постепенно да се придвижи нагоре по краката и към хълбоците. По-късно не е необичайно болестта да навлезе в тялото и в крайна сметка да засегне сърцето и ума.

Много обичайно е също при дете с екзема, подложено на лечение, екземата да изчезне, но да бъде заменена от астма. Тук ясно виждаме, че болестта е навлязла по-навътре в тялото — от по-маловажния орган, кожата, към по-важен орган, белия дроб. Болест, засягаща белия дроб, е потенциално много по-опасна, отколкото кожното заболяване.

Това може да се случи само ако лечението е било супресивно. За съжаление, виждам подобни резултати както при лечения, провеждани от практикуващи традиционна медицина, така и от практикуващи така наречената „алтернативна“ медицина. Помислете как би се променило обществото ни, ако запознавахме децата със закона на Херинг. За много деца посещението при лекаря е като посещение при магьосник. Той забърква магическите си отвари и — хоп! — симптомите изчезват. Никаква връзка не се прави, когато възникнат нови и по-сериозни симптоми. Когато и те бъдат лекувани супресивно, процесът продължава. Виждаме как хроничните заболявания стават все по-разпространени.

В моето детство ракът беше рядкост. Днес като че ли всеки има няколко приятели или близки, които са починали от рак. Настоящото лечение на рака е в пълна противоположност със закона на Херинг и никога няма да възстанови истинското здраве на пациента. Нашата западна, пришпорвана от фармацевтиката медицина никога не подобрява здравето, тя в крайна сметка го влошава. Здравето е нещо много повече от липсата на симптоми, то е пълна свобода от токсини и законът на Херинг чудесно ни показва различните нива на токсичност.

Когато разберем закона на Херинг, разбираме колко безплодни са много от усилията за подобряване на общественото здраве на Запад и в чужбина. Идеята да се изкорени полиомиелитът в Африка с ваксинации може да изглежда страхотна, но никой не обръща внимание дали ваксинацията всъщност не е предизвикала отслабване на тялото. Изглежда, че определено няма спад в смъртността в масово ваксинираните райони. Тъкмо напротив, защото още щом една болест бъде „заличена“, появява се друга, по-сериозна. Само вижте буйното разпространение на болестта, наречена СПИН, след първоначалната й поява.

Йерархията на органите

Съществува йерархия на органите, като мозъкът и сърцето са най-важните. Болестта навлиза по-надълбоко в тялото по пътя на тази йерархия, но можем да я използваме и за да разберем освобождаването от болестта.

Най-нисшият орган е кожата, която е и най-големият орган в тялото. Това я прави много полезна, защото ако успеем да постигнем елиминиране на токсичността през кожата, често ще постигаме огромно облекчение на претовареното тяло. Можем да го постигаме чрез изпотяване, както при висока температура. При повишена температура кожата е основният път за елиминиране. Потискането на високата температура означава болестта да прониква по-навътре в тялото.

Следващият орган в йерархията е дебелото черво (колонът). Помните, че колонът държи посланието за това дали сме дехидратирани или не. Дисбалансът в колона е много по-неприятен от дисбаланса в кожата.

След това стигаме до черния дроб — най-издръжливия орган. Две трети от него могат да бъдат унищожени и той ще регенерира. Изключително силен е и наистина трябва да бъде в ред, за да оцеляваме в токсичната среда, в която живеем днес.

Отивайки още по-навътре, стигаме до бъбреците и белия дроб. Обърнете внимание, че тези органи са двойни. Причината е, че са много по-деликатни от органите по-надолу в йерархията. Разбирате, че когато укрепвате черния дроб, вие същевременно предпазвате бъбреците и белия дроб. Любопитно е, че на Запад кожата се смята за нещо като трети бъбрек, а на Изток — за трети бял дроб.

И накрая, ядро ни са сърцето и мозъкът. Без тях няма да оцелеете. Очевидно е, че тези жизненоважни органи имат нужда от цялата защита, която могат да получат, и тази защита им се осигурява от други по-нисши органи. Затова природата абсорбира токсичността по този път и я освобождава по обратния.

Законът на Херинг в действие

Какво обяснение дават законът на Херинг и йерархията на органите за дете, родено със сърдечен проблем? За да разберем защо се е случило, трябва просто да приложим закона на Херинг спрямо предишните поколения. Щом го направим, ясно виждаме как се е натрупала токсичността и е била предавана от едно поколение на следващото. Сякаш детето се е родило доста навътре по коридора на болестта заради натрупаната от предците му токсичност. Затова при клетъчното пробуждане ние винаги обръщаме внимание на предразположенията, предадени от предишни поколения.

Пътуването на един човек по коридора на болестта винаги е уникално, но законът на Херинг е неизменно валиден. Типичното пътуване може да започне с проявление на дребен кожен проблем. Ако той бъде потиснат, обикновено червата ще проявят признаци на дисбаланс като запек или редуване на запек и разстройство. Днес много хора на Запад страдат от някакъв вид чревна дисфункция или синдром на раздразненото черво. Когато те се потискат, може да видим възникването на симптоми в белия дроб и т.н.

Говорейки за потискането на симптомите, нямам предвид само употребата на западните медикаменти за лечение на симптомите, но също и прекомерното използване на ваксини. Всички ваксини са супресивни по природа. Такова е предназначението им.

Установила съм, че ако се ваксинира здраво дете, то често развива дисбаланс на колона като запек или колики. Ако се ваксинира дете с дисбаланс на колона, често то развива кожен дисбаланс, например екзема. Ако се ваксинира дете с кожен дисбаланс, често при него се появяват проблеми с белия дроб. Дисбалансът в белия дроб не означава задължително астма. Такова дете започва да страда от спад в енергията и жизнената сила, което му пречи да разгърне потенциала си. И накрая, ако дисбалансът в белите дробове бъде потиснат, болестта навлиза в ума. Много често се среща дете с проблеми в белия дроб или колона да развие аутизъм след ваксиниране с MMR (ваксина срещу морбили, заушки и рубеола). Експлозията на аутизъм, СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) и проблемите с ученето при нашите деца ясно показват колко голяма токсичност им предаваме. Затова аз работя поне две години и с двамата родители, преди да лекувам безплодие.

Не само детските ваксини създават болестни модели. Както споменах в глава 1, в практиката си съм установила, че 90 процента от случаите на анорексия, които съм лекувала, са възникнали в рамките на шест месеца след поставяне на БЦЖ (ваксината срещу туберкулоза), което в миналото често е съвпадало с началото на пубертета. Анорексията е болест, при която токсичността е достигнала нивото на главата.

„Алтернативните“ лечения също могат да бъдат супресивни. Въпросът не е толкова, какво използваш, за да подпомогнеш оздравяването, а как го използваш. Дори проста добавка като магнезия, ако се прилага неправилно, може да окаже потискащ ефект. Нещо повече, практики като психотерапията, когато се фокусират върху проблеми от миналото, а не върху решения в настоящето, могат да имат същия потискащ ефект.

Как да изчистим токсичността от тялото

Как можем да изчистим токсичността от тялото по безопасен и непотискащ начин? Ето къде това, което наричам „изкуството на клетъчното пробуждане“, става толкова могъщо. Виждаме как клетките освобождават токсичността в лимфата, която — както разбрахме — след това се просмуква в кръвта, филтрира се от черния дроб, транспортира се в жлъчката и се изхвърля от тялото, и как можем да подкрепим естествения процес на изцеление и възстановяване на баланса.

Докато пътуваме обратно по собствените си уникални коридори на болестта, е много важно да освобождаваме токсичността напълно на всеки етап. Ако тялото не успее да изхвърли токсичността, неминуемо ще му се наложи да намери място в себе си, където да я остави. Не това искаме, ако желаем да се завърнем към здравето и своя потенциал.

За пример нека видим как може да бъде потиснато възпалението на гърлото и до какво би могло да доведе, а после ще посочим и по-доброто лечение по естествен път.

Когато е възпалено гърлото, налице е бактериална активност, чиято цел е да се справи с токсичността. По-нататък ще разгледаме работата на Антоан Бешан, който много ясно показва как действа този процес. Принципно той посочва, че когато в тялото има натрупана токсичност, то създава ситуация, която да улесни нейното изчистване. Ние го наричаме остро заболяване. Тялото се загрява и насочва излишната топлина и кръвта към особено токсичната област. Този процес на загряване има за цел да улесни изчистването на токсините, като повишената температура не се потиска и същевременно главата остава хладна.

Но ако възпалението на гърлото се лекува с антибиотици, целият процес спира. Това означава, че застоялата лимфа, която се проявява в гърлото, не може да бъде изхвърлена. Антибиотикът е ново предизвикателство, с което тялото трябва да се справи. Това предизвиква стрес, а ние знаем, че той води до дехидратация. Антибиотиците пораждат още застой и тъй като тялото не може да се освободи от него, болестта навлиза малко по-надълбоко.

Когато се занимавам със случаи на повтарящи се възпаления на гърлото, особено при деца, често откривам, че интервалът между възпаленията се скъсява с всеки прием на антибиотици. С времето обаче възпаленията на гърлото изведнъж изчезват. Често това се случва в периоди на преход, като например началото на пубертета. Тогава болестта започва да се проявява на по-дълбоко ниво, навлизайки в белите дробове, и се усеща като дефицит на енергия, неспособност за концентрация или липса на посока в живота. Може би в този момент тийнейджърът се определя като „труден“. Впоследствие, когато младежът встъпи в зрелостта, болестта може да е навлязла толкова надълбоко, че да се проявява в ума като депресия. Китайците наричат белия дроб „обиталище на депресията“, което напълно съвпада с нашето разбиране за закона на Херинг. Към този момент е обичайно да се установи, че естествените цикли на сън и храносмилане са се нарушили, влошавайки ситуацията още повече. В крайна сметка, ако депресията също бъде потисната с медикаменти, човекът може да прояви болест като МЕ (често наричана „синдром на хроничната умора“). При МЕ индивидът е в такъв застой и лимфата му е толкова сгъстена от токсините, че тялото вече няма достатъчно енергия, за да повиши температурата си и да я изчисти. Очевидно това засяга цялостната жизненост и потенциал.

Ако няма потискане, изходът от възпалението на гърлото може да бъде много различен. При идеалния сценарий веднага, щом в гърлото възникне дискомфорт, вие ще му обърнете внимание. Ще обмислите храненето си и ще премахнете всички храни, които водят до образуването на слуз, тъй като лимфата трябва да се разреди. Ще трябва също да подбирате и по-лека храна, и да увеличите приема на вода. След това ще подпомогнете оздравителния процес на тялото с техники. Студен и влажен компрес например, поставен на гърлото, ще привлече допълнителна енергия към тази област, тъй като тялото ще иска да изсуши и стопли студения влажен плат. Ако към гърлото се насочи допълнителна енергия, тя може да бъде използвана за справяне със ситуацията. Тялото използва топлината на повишената температура, за да разреди лимфата, затова потискането на температурата не е разумно. Просто трябва да се погрижите главата да остане хладна, за да предпазите мозъка. Можете да насърчите притока на лимфа с други техники като изчеткване на кожата, редуване на горещи и студени душове или дори гореща вана, последвана от увиване в студен чаршаф. Когато лимфата започне да тече правилно, тя ще изчисти конгестията в гърлото. Можете също да подпомогнете хидратацията чрез водни клизми, което допълнително ще стимулира потока на лимфата.

Този подход към болестта взема под внимание факта, че възпалението на гърлото е момент, свързан с токсичност и конгестия. Завръщането към здравето означава изчистване на токсините от тялото. Последното, което ни трябва, е да блокираме процеса.

Има едно общо правило за острите заболявания. То гласи, че острото заболяване ще възникне три пъти под формата на лечебна криза (ще го разгледаме по-нататък в тази глава). Но ако тази болест бъде потисната три пъти, състоянието ще се задълбочи. Затова следващия път, когато чуете за ново лекарство или ваксина, които уж ще заличат дадено заболяване, трябва да се запитате: „Къде всъщност отива тази болест? Наистина ли е преодоляна и води до усъвършенстване на човешкия потенциал? Или е само поредната форма на потискане, която в крайна сметка ще предизвика депресия при още повече хора?“.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!