ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ. С ТЕЗИ БИЛКИ МОЖЕ ЗНАЧИТЕЛНО ДА СИ ПОМОГНЕТЕ

Билките намират приложение при заболявания на опорно-двигателния апарат, предимно при хронично протичащи страдания — ревматизъм, подагра, периферни неврити и др.

Основният начин на използуването им ери тези заболявалия е местното обработване на болния орган или става с лапи, компреси, намазвания, втривания и др. За целта се препоръчват най-често билки с дразнещо или с обезболяващо действие, както и извлеци или отделни съставки, изолирани от тях.

Някои билки се прилагат и вътрешно — напр. съдържащите тем-пературопонижаващи, общоукрепващи, улесняващи излъчването на пикочна киселина и други съставки, които са описани в съответните раздели на книгата.

В комплексното лечение на заболяванията на опорно-двигателния апарат за външно приложение най-често се употребяват дроги от следните растения: синап, брей, арника, върба, чимшир, орлови нокти, бор(терпентиново масло) и др.

Бяла върба — Salix alba L.

Сем. Върбови — Salicaceae

Описание. Храст или дърво, високо до 30 м, с широка корона. Клоните са хоризонтални или леко повдигнати, чупливи. Короната на стъблото е тъмнокафява, дебела, дълбоко напукана. Листата са ланцетни, заострени към върха, клиновидни към основата, по ръба ситно назъбени, покрити отдолу със сребристобели власинки, отгоре са матовозелени. Дръжките на листата са до 1 см дълги. Ресите са странични, развиват се едновременно с листата. Мъжките реси са по-дебели, цилиндрични, с беловлакнеста ос и жълти цветове: женските реси са със зеленикав цвят. Плодът е малка, многосеменна кутийка. Семената са дребни, кафеникави, гладки, с хвърчилка от бели власинки при основата. Цъфти през март—май.

Разпространение. Расте край реките по влажни и песъчливи места, из храсталаците в цялата страна до 1000 м надморска височина. Могат да се употребяват и корите на още два вида върба — Salix purpurea L. (ракита) и Salix fragilis L. (крехка върба)

Ракитата е храст, висок до 5 м, с тънки и жилави клонки, с гладка сиза кора. Листата са почти срещуположни, приседнали, най-широки към върха, по края назъбени. Ресите се развиват преди листата или успоредно с тях. Мъжките цветове са с пурпурночервен цвят. Среща се често край реките в цялата страна.

Крехката върба е висока до 15 м. Младите клонки са светложълтеннкави, чупливи, откъдето идва и името и. Листата са яйцевидно ланцетни, едро назъбени, отначало лепкави, тъмнозелени отгоре и сивозеленн отдолу. Листните дръжки в горния си край имат две брадавици. Разпространена е у нас доста често край реките. Цъфти през април—май.

Употребяема част. Използуват се корите (Cortex Salicis), събрани през ранна пролет — по време на усилено сокодвижение в растението.

Химичен състав. Корите съдържат от 5 до 7% гликозида салицин, които се разпада в организма под влияние на фермента саликаза на салигенин, който по-нататък се окислява до салицилова киселина. Съдържат се от 5 до 10% дъбилна вещества.

Действие. Противоревматично, обезболяващо, потогонно, успокояващо.

Приложение. Кората от бяла върба и от ракита е предпочитано лечебно средство при простудни, трескави състояния, плеврит (в миналото и малария). Предписва се при ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур. По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката и др. В някои други страни билката се използува като успокояващо половата възбуда средство, за лечение на безсънието, при болки в органите на малкия таз и др.

Начин на употреба. Използува се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден. Външно се използула по-концентрирана отвара от кората.

Брей — Tamils communis L.

Сем. Брейови — Dioscoreaceae

Описание. Многогодишно увивно тревисто растение (прил. 112) с месесто, грудесто коренище, до 20–30 см дълго и 5–10 см широко, на повърхността с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са до 3–4 м дълги. Листата са с дълги дръжки, яйцевидни или обратно яйцевидни, с дълбока сърцевидна основа, на върха заострени, целокрайни, отгоре тъмнозелени, лъскави. Цветовете са бледозеленикави, еднополови, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблови листа. Околоцветникът е шестделен. Тичинките са 6. Плодът е яркочервен, сочен, ягодовиден, с 3–5 семена. Цъфти май—юли.

Разпространение. Расте по влажни, сенчести храсталачни места и в букови гори из цялата страна докъм 1200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се коренищата (Rhizoma Tami).

Химичен състав. Съдържат мравчена и оксалова киселина, алкалоиди, гликозиди, сапонинн и др.

Действие и приложение. Коренището се използува само в народната медицина. Съдържащите се в него недобре проучени силно дразнещи вещества, калциев оксалат и други съставки са определили приложението му като местно дразнещо средство при ставен ревматизъм, ишиас и други възпалителни процеси („бодежи“, мускулни болки, плеврални сраствания и др.). Прилага се и при хемороиди. Може да се приема и вътрешно при запек, но много внимателно, тъй като малко по-голяма доза предизвиква повръщане и диария. Народната медицина препоръчва дрогата и при контузии на лицето, където тя допринася за бързото разнасяне на подкожните кръвоизливи.

Освен коренището някои народи използуват и сока от прясното растение, листата и плодовете.

Начин на употреба. Външно се прилагат 200 г настъргани корени, накиснати в 1 л зехтин или силна ракия и зехтин по равни части. Извлекът е готов за употреба след като изминат 20 дни. За мазане се използува и сок от растението.

Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigra L.)

Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferае)

Описание. Едногодишно растение с право, 1–1,5 м високо стъбло (прил. 113). Листата са с дръжки, долните и средните стъблови, са лировидно перести, с 1–3 двойки странични дялове и много по-голям връхен дял, грубо четинесто влакнести от двете страни; горните са линейно продълговати или продълговато ланцетни, по-дребни, целокрайни или рядко назъбени, обикновено голи и синкавозелени. Съцветието е връхно, гроздовидно. Цветовете са яркожълти, с четирилистна чашка и венче, 6 тичинки и 1 плодник. Плодът е 1–2 см дълга и 1,5–2 мм широка, при-легнала към стъблото четириръбеста шушулка с дребни, сферични, червенокафяви семена. Цъфти май—октомври.

Разпространение. Расте като плевел и бурен край пътища, насипи, из угари и засети площи докъм 500 м надморска височина.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват семената (Semen Sinapis nigrae) и получените от тях синапово брашно (Farina Sinapis) и синапов спирт (Spiritus Sinapis).

Химичен състав. Синапеното семе съдържа до 7% тиогликозида синигрин, който в присъствие на вода и под действието на ферментния комплекс мирозиназа отделя т. нар. етерично синапено масло (Oleum Sinapis aethereum), съставено главно от алилизотиоцианат. В синапеното семе се съдържат още около 30% тлъсто масло, съставено главно от глицериди на еруковата киселина, белтъчини, слузни вещества и др.

Действие. Дразнещо.

Приложение. Синаповото семе се използува в народната и научната медицина като дразнещо средство, което предизвиква нахлуване на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообръщението и лекува възпалителния процес. Освен това то дразни рефлекторно дихателния център и подобрява дишането. Най-често се прилага външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхити, пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др. Много по-рядко се използува вътрешно (смесено с мед) при бронхити, за стимулиране на жлъчната секреция и др.

Начин на употреба. Използува се спуканото синапово семе, смесено с брашно в съотношение 1:1 (за деца брашното е 2–3 пъти повече от синаповото семе). Прави се гъста кашица с хладка вода и малко оцет (водата не трябва да бъде гореща, защото ще инактивира фермента, под влиянието на който се получава дразнещото вещество). Синаповата кашица се разстила между сгънато на две парче плат и се поставя върху болното място. Лапата се държи до зачервяване на кожата, но болният не трябва да усеща силна болка. Обикновено лапата престоява 10–20 мин при възрастните, а при децата много по-кратко време. При продължителна или честа употреба кожата може да се нарани. Вместо кашица за същата цел се използуват и синаповите хартии. Очуканото синапово семе (200–500 г) се поставя и във водата за баня. Банята продължава 15–20 мин.

Чимшир — Buxus sempervirens L.

Сем. Чимширови — Buxaceae

Описание. Вечнозелен храст или малко дърво, 2–5 м високо. Листата са ко-жести, срещуположни, яйцевидни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, 1,5–3 см дълги и до 1,5 см широки, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени и матови отдолу, по ръба подвити, приседнали или с къси дръжки. Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха. Цъфти април—май.

Разпространение. Отглежда се като декоративно растение почти в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Buxi).

Химичен състав. Съдържат до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.

Действие. Потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво и улесняващо заздравяването на рани.

Приложение. Листата и корените на чимшира намират най-широко приложение в народната медицина при ревматизъм, подагра, трескави състояния, при недостатъчно отделяне на жлъчка, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.

Начин на употреба. Използува се предимно външно под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. 40 г листа се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се правят компреси, промивки, бани и др. Тя може да се употребява и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло (за да може да се изпоти).

БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНИ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

1. Rp. Fl. Cyani                         (цвет от синя метличина)                 5,0

Fl. Calendulae                 (цвят от невен) 5,0

Fl. Paeoniae                 (цвят от божур)         5,0

Fr. Juniperi                 (хвойнови плодове)         5,0

Stip. Dulcamarae                (клонки от кучешко грозде)         5,0

Cort. Frangulae                 (кори от зърнастец)         5,0

Fl. Sambuci                 (цвят от черен бъз)         10,0

Fol. Urticae                 (листа от коприва)         10,0

Cort. Salicis                 (кори от върба)         20,0

Fol. Betulae                 (листа от бреза)         20,0

Hb. Equiseti                 (стръкове от полски хвощ)         20,0

Противоревматичен чай.

Начин на употреба. Три супени лъжици смес се залива с 1/2 л вряща вода. След 10 мин чаят се кипва и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша горещ чай 2–3 пъти дневно.

2. Rp. Hb. Herniariae                 (стръкове от изсипливче)         10,0

Fel. Uvae-ursi                 (листа от мечо грозде)         10,0

Hb. Genistae                 (стръкове от жълтуга)         10,0

Hb. Callunae                 (стръкове от калуна)         10,0

Hb. Hyperici                 (стръкове от звъника)         10,0

Rhiz. Calami                 (коренище от акорус)         10,0

Fl. Lavandulae                 (цвят от лавандула)         10,0

Fol. Salviae                 (листа от градински чай)         10,0

Противоревматичен чай. Действува и диуретично.

Начин на употреба. Две супени лъжици смес се залива с 1/2 л вряща вода. Чаят се изпива на два пъти за един ден.

3. Rp. Fol. Betulae                (листа от бреза)                 20,0

Fol. Taraxaci                 (листа от глухарче)         20,0

Fr. Juniperi                 (плод от хвойна)         10,0

Hb. Equiseti                 (стръкове от хвощ)         10,0

Cort. Salicis                 (кори от върба)         15,0

Legum. Phaseoli                (бобови шушулки)         15,0

Fl. Sambuci                 (цвят от бъз)                 15,0

Прилага се при хронични ставни заболявания.

Начин на употреба. Една супена лъжица смес се запарва с 1/2 л вряща вода, вари се 1–2 мин, прецежда се и се подслажда на вкус. Пият се по 2–3 топли чая на ден.

Забележка. За лечение на хроничните ставни заболявания се ползуват широко лапи от различни билки, които са означени в текста при съответните растения.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!