Тези билки ще ви помогнат при проблеми на респираторната система

Пирински чай — Sideritis scardica Griseb.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Описание. Многогодишно сивовлакнесто тревисто растение с прави или при-повдигащи се 15–30 см високи цветоносни стъбла. Листата са срещуположни, целокрайни, долните са продълговато ланцетни, с къси дръжки, а горните — сърцевидни, приседнали. Прицветниците са лимоненожълти, широко сърцевидни. Цве-товете са жълти, с тръбесто звънчевидна чатка, двуустно венче и 4 тичинки. Цъфти юни—август.

Разпространение. Расте по сухи варовити скали и каменливи места в Южен Пирин, Славянка и Средните Родопи от 1400 до 2200 надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите връхни части на стъблото заедно с листата (Herba Sideritis scardicae).

Химичен състав. Съдържа етерично масло, горчиви вещества и танини.

Действие. Билката има смекчаващо, потогонно и противокашлично действие.

Приложение. Употребява се под формата на топъл чай с приятен мирис на лимон при бронхит и кашлица.

Начин на употреба. Нарязват се на ситно 3–4 стръка от билката и се заливат с 500 см³ вряща вода. Запарката се пие топла по 1 чаена чаша.

Лечебна медуница (меча пита) — Pulmonaria officinalis L.

Сем. Грапаволистни — Boraginaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прпл. 64) с право, 15–30 см високо стъбло, покрито с разперени четинести власинки. Приосновните листа, които се развиват едва през лятото, са с дълги до 15 см дръжки и сърцевидно яйцевидни, целокрайни петури — до 15 см дълги и до 10 см широки, грапаво четинесто влакнести, с характерни белезникави петна. Стъбловите листа са последователни, приседнали и много по-дребни. Цветовете са с дълги дръжки, увиснали, разположени на върха на стъблото, отначало розовочервени, а след това синьо-виолетови. Чашката е петделна. Венчето е тръбесто, на върха петделно. Тичинките са 5. Цъфти от март до май.

Разпространение. Расте из сенчести храсталаци и влажни широколистни гори в предпланинския и планинския пояс на цялата страна. Отглежда се понякога и като декоративно растение.

Употребяема част. Използуват се листа (Folia Pulmonariae) и цъфтящите надземни части (Herba Pulmonariae). Да не се смесва с другите 3 вида медуници, разпространени у нас, на които листата са винаги без петна!

Химичен състав. Съдържа до 15% минерални вещества, от които около 1% разтворими и около 4% неразтворими силикати, редица микроелементи и особено манган; слузни вещества, сапопини, 6–10% дъбилни вещества, около 1% алантоин, витамин С, каротен, фитостерол и др.

Действие. Медуницата има противовъзпалително, омекчаващо и диуретично действие поради наличието на слузни вещества.

Приложение. Използува се за лечение на възпалителни процеси на дихателните пътища (трахеити и трахеобронхити, хронични бронхити), при бронхиална астма. Прилага се още при диарии, хемороиди, нощно напикаване. Външно поради противовъзпалителното и омекчаващото действие се прилага за лечение на някои екземи, за промивка на рани.

Начин на употреба. Запарва се 2 супени лъжици ситно нарязана дрога с 400 см³ вряща вода. Прецежда се след 15 мин. Пие се след подслаждане със захар или мед по 1 винена чаша 3 — 4 пъти дневно.

Телчарка — Polygala major Jacq.

Сем. Телчаркови — Poiygalaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с приповдигащи се стъбла, високи 15–40 см. Листата са последователни, приосновните са обратно ланцетни, а стъбловите — ланцетни до линейни. Съцветието е грозд с 20–50 цвята. Цветовете са пурпурночервени, синьовиолетови или бели. Чашката е петлистна е 2 по-едри венчевидно обагрени листчета (крилца). Крилцата са с 1/4 по-къси от тръбовидната част на венчето, Венчелистчетата са 3, а тичинките 8. Цъфти юни—юли.

Разпространение. Расте по тревисти места и в ливадите, предимно в предпланинския и планинския пояс из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се коренищата и корените (Rhizoma et Radix Polygalae inajoris).

Химичен състав. Съдържа тритерпенови сапонини, фитостероли, амониеви бази, етерично масло, тлъсто масло, свободни захари, слузни вещества.

Действие. Корените на телчарката поради съдържанието на сапонини имат секретолитично и отхрачващо действие — усилват секрецията на бронхиалните жлези и съдействуват за по-лесното изхвърляне на гъсти бронхиални секрети.

Приложение. При остри и хронични бронхити и други заболявания на дихателните пътища. Използуват се още при катари на стомашно-чревния тракт. За външна употреба се препоръчват водните извлеци при лечение на фурункули, гнойници и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 400 см³ гореща вода. След изстиване се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3–4 пъти на ден.

Копитник — Asarum europaeum L.

Сем. Копитникови — Aristolochiaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо разклонено коренище. Стъблата са 2–5 см дълги, полегнали или приповдигащи се. Листата са 5–10 см широки, бъбрековидни до закръглени, целокрайни, кожести, с дълги до 10 см дръжки. Цветовете са единични, връхни, с прост звънчевиден, триделен околоцветник, около 1,5 см дълъг, виолетовокафяв. Тичинките са 12, Плодът е шестгнездна кутийка. Цъфти от март до юни.

Разпространение. Расте из влажни, сенчести, най-често букови гори в предпланините и долния планински пояс до 1200 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се цялото растение заедно с корена (Herba et Radix Asari). Употребява се прясно и изсушено.

Химичен състав. Съдържа 1% етерично масло с главни съставки азарон (фе-нилпропаново производно), и диазарон. Тези две съединения в етеричното масло са около 30%. Те са летливи отровни вещества. Освен това в етеричното масло се съдържат азарилов алдехид, пинен, евгенол, метилевгенол и борнилацетат. Коренището съдържа още дъбилни и слузни вещества, въглехидрати. От растението е изолиран алантоин и два флавонови гликозида. Смята се, че азаронът има наркотично действие.

Действие. Копитникът притежава отхрачващо, диуретично и успокояващо нервната система действие.

Приложение. Дрогата се използува в народната медицина при кашлица, воднянка, при нервна възбуда, главоболие, мигрена. Народната медицина я препоръчва още като средство против пиянство.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка дрога и 250 см³ вряща вода. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка 2–3 пъти на ден. За отвикване от пиене към виното се прибавя 1 чаена лъжичка от билката и 1 чаена лъжичка счукани зелени обвивки от плод на орех.

Забележка. Да се внимава с употребата на дрогата поради силната й токсичност!

Бръшлян — Hedera helix L.

Сем. Бръшлянови — Araliaceae

Описание. Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла (прил. 67), по които се развиват адвентивни въздушни корени, служещи за закрепване. Листата са 3–10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни, а по вегетативните стъбла 3–5-делни с триъгълни целокрайни дялове. Съцветията са сенниковидни, разположени по върховете на клопките. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Плодовете са кълбовидни, при узря-ване тъмновиолетови или черни, сочни, лъскави, с по 3–5 закръглени тристенни семена. Цъфти август—септември, а плодовете узряват на следващата пролет.

Разпространение. Расте из широколистните и смесените гори, по-рядко и по скали из цялата страна докъм 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Hederae).

Химичен състав. Съдържа до 5% хедерасапонин С, агликон на който е три-терпенът хедерагенин. Освен това съдържа флавоноловия гликозид рутин, хлорогенова и кафена киселина, скополин, дъбилни вещества, смоли, пектин, каротен и др.

Действие. Бръшлянът има противокашлично действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.

Приложение. Използува се при бронхит, кашлица от различен произход, при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм и подагра. С широка популярност се ползува външното прилагане на дрогата — при мазоли, гнойни рани, брадавици, изгаряния, при косопад, бяло течение.

Начин на употреба. Прави се студен извлек, като 1/2 чаена лъжичка ситно нарязани листа се заливат с 250 см³ студена вода и се оставят да киснат 8 часа. Тази доза се употребява за 1 ден.

Лечебна пищялка (ангелика) — Angelica archangelica L. (Archangelica officinalis Hoffm.)

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо месесто коренище. Стъблото е до 1,5 м високо, право, цилиндрично, кухо, в горната част разклонено. Листата са двойно или тройно пересто разделени, с големи, силно издути влагалища. Съцветието е сложен сенник с 20–40 главни лъча. Цветовете са жълтозеленикави. Цьфти юли—август.

Разпространение. Расте по влажни и сенчести места, много на-рядко в Източна и Средна Стара планина и в Родопите. У нас много по-широко е разпространена горската пищялка Angelica sylvestris L.

Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizoma et Radix Angelicae) и плодовете (Fructus Angelicae)

Химичен състав. В коренището се съдържа около 1% етерично масло с главна съставка р-феландрен, а също а-пинен, р-цимол и др. С фармакологично-действие са и съдържащите се кумарини — ангелицин, остол, остенол, императорин, ксантотоксин, бергаптен, умбелиферон, умбелипренин, и някои други съединения, като ангеликовата киселина, флавоноиди — производни на нарингенина, β-ситостерол и др.

Плодовете съдържат етерично масло (около 1 %) с основна съставка Р-феландрен; до 17% тлъсто масло; кумариновите производни ксантоксол, ксантотоксин, бергаптен, императорин; фурокумарина фелоптерин и др.

Действие. Дрогата има откашлично, потогонно, диуретично и обезболяващо действие, успокоява спазмите на гладкомускулните органи. Възбужда жлъчната секреция.

Приложение. Използува се при ангина, грип, кашлица, при бо-лезнени колики, при газове в червата. Външно под формата на гар-гара се прилага при ангина, а като бани — при хистерия и други нервни заболявания.

Начин на употреба. Прави се „студена запарка“ — 1/2–1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см³ студена вода и след 1/2 ч се въз-варява няколко минути. Изпива се за 1 ден.

Волски език — Phyllitis scolopendrlum

Сем. Папратови — Poiypodiaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище (прил. 68). Листата са 15–50 см дълги и 3–6 см широки, кожести, широко линейни, целокрайни, по края леко вълновидни, в основата сърцевидни, с дръжки. Спорите са линейни, 8 до 18 мм дълги, наредени от долната страна на листата в две редици, косо спрямо средната жилка и успоредно помежду си. Спорите се образуват през юли—август.

Разпространение. Расте из сенчести и влажни скалисти места в горите, най-често в дъбовия пояс.

Употребяема част. Използуват се листата без дръжките (Folia Scolopendrii).

Химичен състав. Установени са дъбилни и слузни вещества, свободни ами-нокиселини — аспарагинова, глутаминова и др.

Действие. Листата на волския език имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата, болката. Имат известно кръвоспиращо и про-тивовъзпалително действие.

Приложение. При кашлица, дължаща се на различни причини, при жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания, при гръдна жаба.

Начин на употреба. Прави се запарка — 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода. След изстиване се прецежда. Изпива се на 3 части за 1 ден.

Лопен — Verbascum phlomoides L., Verbascum thapsiforme Schrad.

Сем. Живеничеви Scrophulariaceae

Описание. Двегодишни мъхесто влакнести тревисти растения (прил 69). През първата година образуват само листната розетка, а през втората право, неразклонено, до 1,5 м високо стъбло с последователни листа. При V. phlomoides стъбловите листа са приседнали, полустъблообхващащи, а при V. thapsiforme низбягват почти по пялата дължина на междувъзлията, т. е. листната петура продължава надолу по стъблото и под мястото на прикрепване, като е сраснала с него и затова стъблото изглежда крилато. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия. Прицветниците при V. phlomoides са 1–1,5 см дълги, а при V. thapsiforme от 1,5 до 4 см. Чашката и венчето са дълбоко петделни. При V. phlomoides дяловете на чашката са ланцетни и на върха изведнъж стеснени в осил, а при V. thapsiforme са яйцевидни, на върха заострени, но без осил. Тичинките са 5, сраснали за венчето. Дръжките на горните 3 по-къси тичинки са покрити с белезникави власинки. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфтят юни—август.

Разпространение. Срещат се по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи, край пътища и огради в цялата страна.

Употребяема част. Използува се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката (Flores Verbasci). Дрогата се получава от двата описани вида. Освен тях у нас са разпространени още около 30 вида лопен, от които V. phlomoides и V. thapsiforme могат да се отличат със следните характерни белези:

а) съцветието е покрито само с прости или звездовидни власинки, а не с жлезисти;

б) цветовете са разположени в пазвите на прицветниците на групи по няколко, а не са единични;

в) тичинковите дръжки на горните три по-къси тичинки са по-крити с бели или жълтеникави власинки, а не с виолетови;

г) тичинковите дръжки на долните две по-дълги тичинки са изцяло голи, а не влакнести;

д) прашниците на долните две по-дълги тичинки низбягват по ти-чинковите дръжки, а не са бъбрековидно закръглени.

Химичен състав. Съдържа до 2% слузни вещества, около 20% захари, сапонини, иродоида аукубин, флаваноновия гликозид хесперидин (хесперитин-7-рутинозид), каротеноидните багрила Р-каротен и х-кроцетин, следи от етерично масло и кумарини.

Действие. Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и от-храчващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

Приложение. В народната медицина се употребява при заболявания на дихателната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, коклюш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. Използува се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания. Под формата на запарка понякога се прилага като външно омекчаващо и противовъзпалително средство за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза. Дрогата от лопен влиза в състава на гръдни чаеве.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250 см³ вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 2–3 пъти на ден.

Росянка — Drosera rotundifolia L.

Сем. Росянкови — Droseraceae

Описание. Дребно многогодишно насекомоядно растение с приземна листна розетка и 5–15 см високо, тънко, безлистно, червеникаво, цветоносно стъбло. Листата са почти кръгли, 0,5–1 см в диаметър, изведнъж стеснени в 1,5–3 см дълга дръжка. Горната повърхност на листата е покрита с червеникави жлезисти власинки с различна дължина, като най-дългите (4–5 мм) са разположени в периферията. Когато насекомото кацне на листа, власинките се извиват към него, обливат го с лепкав секрет, а след това отделят и ферменти, с които го смилат. Съцветието е ци-мозно — едностранен, в началото охлювидно завит монохазий, съставен от 6–10 цвята. Цветовете са бели, с петделна чашка и петлистно венче. Цъфти юни—август.

Разпространение. Среща се рядко из мочурливите торфени ливади и торфищата в планините между 1200 и 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се цялата надземна част (Herba Droscrae).

Химичен състав. Съдържа нафтохиноните дрозерон и плумбагон, антоцианови пигменти, органични киселини (ябълчна, лимонена и бензоена), флавоноидите кверцетин и кемпферол, флавоноловия гликозид хиперин, елагова киселина, един протеолитнчен фермент, малко танини (1,5%) и др.

Действие. Росянката има отхрачващо, потогонно, антиспастично действие.

Приложение. В народната медицина дрогата се използува при спастични бронхити, бронхиална астма, коклюш и др. Да се има пред вид, че в големи дози билката е токсична.

Начин на употреба. Приготвя се запарка (чай) от 1 супена лъжица дрога и 500 см³ вряща вода. Оставя се да изстине и след 2 часа се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Подслажда се със захар или мед.

Лечебен исоп — Hyssopus officinalis L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Описание. Ароматично многогодишно тревисто растение с многобройни изправени, четириръбести стъбла, високи 20–60 см. Листата са срещуположни, почти приседнали, целокрайни, ланцетни или линейно ланцетни, по края леко завити към долната страна, 1–5 см дълги и 1–10 мм широки. Цветовете са синьовиолетови, по-рядко бели, събрани по 3–7 в пазвите на листата и образуват по върха на стъблото и клонките продълговати класовидни съцветия. Чашката е петделна, венчето е двуустно, около 1 см дълго. Тичинките са 4, забележимо стърчащи навън от венчето. Цъфти от юли до септември.

Разпространение. Расте по варовити скали в Югозападна България и в Белоградчишко.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Hysso-pii), събрана по време на цъфтене.

Химичен състав. Съдържа около 1 % етерично масло, в състава на което като главни компоненти влизат пинен и пинокамфон (около 50%), а също цинеол, кам-фен и сесквитерпени. Освен това в дрогата се съдържат дъбилни вещества, олеа-нолова и урзолова киселина, р-ситостерол, дитерпеновото горчиво вещество марубин, розмаринова киселина, флавоновият гликозид диосмин и хизопин, смоли, захари, минерални соли, органични киселини и др.

Действие. Отхрачващо, противовъзпалително.

Приложение. Като отхрачващо средство при кашлица, при хроничен бронхит, бронхиална астма. Използува се още при хронични възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диспепсия, запек.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога и 250 см³ вряща вода. Пие се топла, по 1/2 чаша 3–4 пъти дневно. Може да се използува и външно за промивка на язви, рани и за плакнене на устата при възпалителни процеси в устната кухина и гърлото.

Евкалипт — Eucalyptus globulus Labiil.

Сем. Миртови — Myrtaceafi

Описание. Вечнозелено дърво, високо 50–70 м. Младите клонки са четириръбести, със срещуположни, приседнали, яйцевидни листа, отгоре зелени, а отдолу сребристобели, с дебел восъчен налеп. Листата на по-старите клонки са последователни, тясно ланцетни и сърповидно извити.

Разпространение. Отглежда се в области със субтропичен топъл климат из Средиземноморието, по Кавказкото черноморско крайбрежие, даже в Южна Украйна и Молдавия. Родината на евкалипта е Австралия.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Eucalypti) и полученото от тях етерично масло (Oleum Eucalypti).

Химичен състав. В листата се съдържа 1,5–3% етерично масло с главна съставка 1,8-цинеол (евкалиптол) — до 80% Освен това евкалиптовото масло съдържа пинен, камфен, терпинеол и малко количество сесквитерпенови алкохоли и алдехиди от кадиненов тип, В листата се съдържат и дъбилни вещества.

Действие. Поради съдържанието на етерично масло дрогата има антисептично, анестетично, противовъзпалително и съдосвиващо действие.

Приложение. Под формата на настойка или отвара, или като евкалиптово етерично масло евкалиптът се употребява за инхалации при възпалителни заболявания на гърлото, при трахеити, бронхити, абсцес и гангрена на белия дроб. Вътрешно се използува отвара от листата като отхрачващо и дезинфекциращо средство при хронични бронхити. Отварата от листата на евкалипта се употребява външно под формата на лапи или за промиване на гнойни рани, абсцеси, флегмони и за промивки в гинекологичната практика. Евкалиптовото масло се използува за намазване на носната лигавица (в слънчогледово масло 2:100) при хрема, грип и др., както и за лечение на различни гнойни заболявания на кожата.

Начин на употреба. Прави се запарка от листата на евкалипта — 5 г листа на 250 см³ вряща вода. Взема се от изстудената запарка по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. За инхалации и гаргара се поставя 1 –2 супени лъжици извлек в 1 чаша вода.

Драка — Paliurus spina-christi Mill. (Paliurus aculeatus Lam.)

Сем. Зърникови — Rhamnaceae

Описание. Бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2–3 м. Листата еа последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, леко неравностранни, 2–4 см дълги и 1,5–3 см широки, неясно назъбени или целокрайни, кожести, голи, лъскави. Листните дръжки са до 1 см дълги, 2–4 пъти по-къси от петурата. Прилистниците са видоизменени в 2 твърди, къси, кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият е по-къс и извит назад. Цветовете са дребни, 3–4 мм широки, жълтозелени, събрани в пазвен грозд, съставен от дихазии. Плодът е суха, полусферична неразпуклива костилка, която по средата е обкръжена с дисковидно, по края вълновидно, ципесто крило. Цъфти от юни до септември, а плодовете узряват от юли до октомври.

Разпространение. Расте по скални и каменисти склонове предимно на варовит терен, по-рядко и по морските дюни, навлиза и в разредени дъбови гори. Среща се почти в цяла България докъм 600 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Paliuri).

Химичен състав. Съдържат дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин.

Действие. Отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително.

Приложение. В народната медицина се използува като отхрачващо средство, за успокояване на спастична кашлица. Прилага се при магарешка кашлица и хронични бронхити. Препоръчва се за лечение на хипертонията и някои кожни заболявания (екземи и др.).

Начин на употреба. Приготвя се отвара от 1 супена лъжица плодове с 1/2 л вода, която се пие по 1/2 чаена чаша преди ядене.

Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!