Холистични модели на здравето
- Мартин Кръстев
- Mar 30, 2024
- 54 min read

Холистично адаптивно въздействие — „мишените“ стрес и клетъчни мембранни биоенергитични системи
Още Ханс Селие (1936 г., 1974 г.), отбелязва три стадия в протичането на стресовата реакция — „тревога“, „резистентност“, „изтощаване“ и определя стреса като неспецифична нервно-ендокринна реакция. Днес с развитието на кибернетиката и учението за функционалните системи в организма, стресът се приема като поведенческа хомеостатична реакция, чийто контур се отваря от енергийния недостиг и се затваря при задоволяването на този недостиг. При това синтезирането на белтъците, мазнините, въглехидратите и нуклеиновите киселини се „изплаща“ чрез аденозинтрифосфат (АТФ).
Адаптивното оптимизиране на енергетичното състояние на живата клетка, а от там и на нейното физиологично и биосинтезиращо състояние, става чрез оптимизирането на енергизацията на мембраните й, тъй като именно клетъчните мембранни биоенергитични системи са в центъра на получаване на конвентируема енергия използвана от живата растителна и животинска (човешка) клетка.
Всяка мембранна система изпълняваща енергитична функция превръща химическата или светлинна енергия в електрическа-трансмембранна разлика на електрическите потенциали (ΔΨ) или осмотична енергия от концентрационната разлика на разтворените вещества от двете страни на мембраната.
Превръщането на енергията в биомембраните е по следната схема: (Скулачев В. П, Энергетика биологических мембран, „Наука“ Москва 1989)
„енергетични ресурси → ΔμI →работа“
където ΔμІ е трансмембранна разлика в електрохимическия потенциал на йона I. Ролята на такъв йон играят H+, Na+, Ca+, K+, CL-. При това ΔμCa+, ΔμК+, ΔμCL- играят роля само в понижаване на концентрациите на тези йони в цитозола и никога не се използват за извършване на работа, докато енергията на Δμ H+ и Δμ Na+ може обратимо да се превръща в енергия на АТФ. Ето защо „конвертируемата енергетична валута“ на живата клетка е ΔμН+ (във вътрешната мембрана на митохондриите; обвивката на хлоропластите; външната мембрана на клетките на растенията и гъбите и мембраните на техните вакуоли и др.), ΔμNa+ (на външната клетъчна мембрана на животинската клетка) и АТФ (в останалите немембранни части на клетката). Мембраните на лизозомите, апарата на Голджи, външната мембрана на клетките на лигавицата на стомаха създават йонен градиент по схемата:
АТФ → ΔμН+. Енергията на Δμ H+ и Δμ Na+ може обратимо да се превръща в енергия на АТФ.
Трансмембранната разлика в електрохимическите потенциали (Δμ H+, или протонен потенциал) се състои от два компонента: електрически (ΔΨ) и химически (Δ pH).
Енергията, натрупана под формата на Δμ H+ (протонен потенциал) е:
където ΔΨ е трансмембранната разлика в електропотенциалите, R — газовата константа; T — абсолютната температура; F — числото на Фарадей; [H+]n и [H+]o — моларните концентрации на йоните H+ в съответно положително заредената (по-кисела) или в отрицателно заредената (по-алкална) зона от двете страни на мембраната.
За измерването на Δμ H+ във волтове, тази величина трябва да се раздели на числото на Фарадей. Полученото частно се нарича протондвижеща сила (Митчел) и се означава ΔР.
При 25° С ΔР = ΔμН+/ F= ΔΨ–0, 06 ΔpH (2)
където pH е отрицателният логаритъм от концентрацията на водородните йони. Следователно ΔР= 1 е еквивалент на = 0, 06 V или 60 mV.
Енергийните ресурси, използвани от мембранните системи отначало се изразходват за транспорта на йона І през мембраната против силите на електрическото поле и в посока на по-голямата концентрация на йона І. Този процес се нарича енергизация на мембраната. След това енергията натрупана в електрическа или осмотична (концентрационна) форма се използва в качеството на движеща сила за да се извършва полезна работа.
Химическите реакции на преноса на електрони от донора на електрони (редуктор) към акцептора на електрони (окислител) т.е. оксиредукционните реакции играят решаваща роля в обмяната на веществата и енергията. По същество дисбаланса на тези два процеса е основата на патологията на живата клетка, а тяхното стабилно отклонение от нормата е причина за превръщането на адаптационния процес в болест. Повлиявайки дисбаланса на окислително-редукционни процеси, можем да възстановим равновесието. На клетъчно ниво това може да се обясни с нарушаване на процесите, протичащи в митохондриите. Синтеза на АТФ е свързан с постоянното поддържане на оптимална протондвижеща сила (ΔР). ΔР е толкова по-голяма колкото е по-голяма разликата на моларните концентрации на водородни йони от двете страни на вътрешната митохондрийна мембрана, съгласно уравнение (1) и (2). При това енергийният стресов хомеостат съгласно кибернетичния модел на стресовата реакция по (схема на Ив. Маджаров 1998 г.) се включва от пониженото парциално налягане на кислорода в кръвта (кислороден недостиг), повишената киселинност на кръвта (млечна киселина) и изместването на равновесието АДФ -> АТФ наляво още преди да се получил остър енергиен дефицит. Равнището на АТФ остава в главни линии непроменено, защото стресът като голям многопараметърен механизъм поддържа докато може (до края на трети стадий) константно енергийното равнище в организма, независимо от това, колко е голям натискът на околната среда върху него. В тази светлина адаптацията (оздравяването) може да се приеме не като нагаждане на организма към обкръжаващата го среда, а като запазване на неговите физиологични константи (хомеостаза) въпреки промените в обкръжаващата среда. Така в реакцията „стрес“ се отразява логиката на принципа „всичко или нищо“, характерен за физиологичните реакции на човека и животните.
Схема: Кибернетичен модел на стрес (Маджаров И., Стресът при животните- мит и действителност, Земиздат, София, 1988)
Нормализирането на функциите на системите в организма води до възстановяване на нарушената му саморегулация, в чиято основа стои взаимодействието на противоположно насочени физиологични процеси. Възстановяването на изходното състояние на физиологичния процес не е възвръща- не към старото, а е достигане на качествено ново състояние. Движението на целия регулаторен процес се извършва не като кръгово, а по своеобразна спирала:
Регулацията на физиологичните процеси по Я. Я. Росин 1984 г.
1. Активност на центровете на симпатиковата нервна система.
2. Образуване на адреналин и норадреналин.
3. Натрупване в кръвта на адреналин и норадреналин.
3.а. Повишаване на проницаемостта на хематоенцефалната бариера за адреналин и норадреналин.
4. Повишаване на артериалното налягане.
5. Усилване дразненето на съдовите рефлексогенни зонисинокаротидна, сърдечноаортална и барорецепторна (в надбъбречните жлези)
6. Активиране центровете на парасимпатиковата нервна система
7. Образуване на ацетилхолин.
8. Натрупване в кръвта на ацетилхолин.
8.а. Повишаване проницаемостта на хематоенцефалната бариера за ацетилхолина.
9. Намаляване на артериалното налягане.
10. Намаляване дразненето на съдовите рефлексогенни зони.
11. Активация на центровете на симпатиковата нервна система.
Електроактивирана вода — холистичен адаптационен енергиен клетъчен биостимулатор и инхибитор
Енергитичното състояние на живите клетки в биологичен организъм може да се стимулира или инхибира чрез въздействие от фракции от електроактиви-рана вода (Пировски Н., Пировски Л., Електроактивирана водафункциона-лен енергетичен клетъчен биостимулатор и инхибитор. Научна конференция с международно участие „СУБ Стара Загора 2003“. Том ІІІ, стр. 45–50, 05–06.VI.2003).
Особено интересно е приложението на електроактивираната вода в геронтологията (Подколзин, А.; Донцов, В., 1996 — Старение, долголетие и биоактивация, Москва, стр. 19–24 и стр. 96–102), и като екологично чисто, безвредно, бактериостатично и бактериоцидно, антиоксидантно и биостимулиращо средство на клетъчно ниво.
Водата като химическо съединение e с фундаментално физиологично действие в живия организъм (растителен, животински, човешки). Целенасоченото променяне на някои основни характеристики на природната вода, влияещо програмирано на връзката „структура — активност“, е възможно само при електрохимическата й обработка.
Както е известно (Богданова Р., 1985, Химия-традиционная и парадоксальная., „Издательство Ленинградского Университета“ Ленинград, стр. 88–113)
{im:scheme_2.png}
При електролизата на водата по посочената принципна схема с инертни анод и катод (въглен, титан или платина) и разделяща мембрана от целофан или порьозна керамика, на електродите става окисление и редукция на молекулите на водата съгласно реакциите:
Катод−: 2H2O + 2e− → H2 + 2OH− или 2H+ + 2e− → H2 (H3О2-) → (хидратиран електрон) т.е. редукция, pH = 9 до 12, т.е. — донор на е-; акцептор на протони; „твърд“ нуклеофилен реагент, католитна фракция („жива вода“) — редуктор
Анод+: 2H2O − 4e− → O2 + 4H+
или
2OH− − 2e− → H2O + ½O2 (H3O+; H5O2+) хидратиран протон, окисление; pH= 1 до 3 тоест − донор на протони; акцептор на е−; „твърд“ електрофилен реагент; анолитна фракция
(„мъртва вода“) — окислител.
Католитът (pH от 9.5 до 12) коригира тъканната ацидоза, стимулира процесите на регенерация на тъканите и има имуностимулиращи свойства.
Анолитът (pH от 2 до 3) има стимулиращи свойства за регенерация на тъканите и детоксикацията им и бактериостатичен ефект. При добавяне на NaCl 0.3- 3– 9 гр/л към водата преди нейната електрохимическа обработка този анолит придобива бактерицидни свойства на база активен хлор от 0.02 до 0.06% и оксиредукционен потенциал + 1150 mV поради което е особено подходящ за стерилизиращи, миещи и дезинфектиращи разтвори. Методът включващ електроактивирането на воден солеви разтвор е ефективен за пречистване на питейна вода от микроорганизми до 99.99%, от органични вещества 50 до 90%, и от тежки метали 50 до 80%. (М.З., СССР, 18.09.1991, Методические указания по применению электрохимическ активированых растворов NaCl (анолит, католит), выработываемых в устройстве ЭХА-30 для целей дезинфекции, предстерилизационной очистки и стерилизации, утвержденно — Главного санитарно-эпидемиологического управления, № 15–6/22)
В приелектродните зони се образуват различни окислително-редукционни системи, pH на който значително се различава. Взаимовръзката между pH и оксиредукционния потенциал за тези системи е:
Е Осист. = 1,23 − 0,06 pH + 0,015 lg PO2;
Е Нсист. = –0,06 pH − 0,03 lg PH2
Където Е Н-сист. и Е О-сист. са оксиредукционните потенциали на водородната и кислородната системи съответно, а PH2 и PO2 парциалните налягания на водорода и кислорода, пропорционални на съдържанието на тези газове във водата. При насищане на анолитната вода с кислород и католитната вода с водород (при постоянство в парциалните им налягания) величината Е линейно зависи от pH. Характерно е, че и анолитната фракция и католитната фракция от природни води се отнасят към другите вещества като силни киселини и основи; адхезията им към повърхността на твърди тела е увеличена; с увеличаване времето на активация, повърхностното напрежение на водата се увеличава, като това не е свързано с изменението на pH във времето. При анолитната фракция, успоредно с намаляването на pH става увеличаване на окислително-редукционния потенциал. При католитната фракция оксиредукционния потенциал е нестабилен и се променя във времето даже в херметично затворен съд. Редукционните свойства на католитната фракциявероятно освен на разтворения молекулен H2 се дължат и на атомарен H и хидратиран електрон. Тези частички се образуват в католита в резултат на студена емисия на електрони от катода под влияние на високия градиент на електрокинетичния потенциал в двойния слой на границата „електрод — разтвор“.
От физикохимична гледна точка на фазовите граници твърдо/течно: „твърд графитен електрод/течна водна фаза“, „биомембрана/цитозол в клетката“ възниква двоен електрически слойвследствие на неравномерното разпределение на носителите на електрическия товар (йони или електрони), блокирвани поради отделяне на газови фази от водород и кислород, като и вследствие специфичното ориентиране на полярните водни молекули, йонизиране на функционални групи или предпочитана адсорбция на йони.
X — разстояние от фазовата граница; O — фазова граница; 1, 2, 3, 4, 5, — различни слоеве от електрични товари;
Граничната повърхност със съответните двойни слоеве при неподвижен флуид и липса на други външни сили е общо една електронеутрална система.
Ако към системата се приложи външно електрично поле или/и се създадат условия за неравномерно разпределение на йоните чрез принудителното им придвижване от слоеве подвижен флуид, се получава потенциална разлика между граничните повърхности 2 и 4, така наречената равнина на срязване. Тази потенциална разлика се нарича зета потенциал (ξ) или електрокинетичен потенциал, тъй като се измерва чрез тангенциалното изместване на подвижните частички на електрическия двоен слой.
Елеткрокинетичния потенциал е , където η — вискозитет на средата; ν — скорост на преместване на частичките; Е — градиент на потенциала на външното електрическо поле; ε — диелектрична константа на разтворителя.
Положението на равнината на срязване или стойността на електрокинетичния потенциал може да се променя чрез: имобилизиране водни слоеве на фазовата граница „твърдо/ течно“; специфична адсорбция на противни съответно койони; повишена концинтрация на индиферентни електролити; вискозитетни или диелектрични промени в дифузионния слой.
Получените в католитната фракция електрони след това се хидрират, а при взаимодействието им с водата се отделя атомен Н. При това, при изместване на pH на католита към алкална среда, съотношението между съдържанието във водата на атомен h и хидратиран електрон се измества към преимуществено образуване на хидратирани електрони. Освен това в католита от природни води, се увеличава концентрацията на катионите Ca2+, Mg2+, Na+, K+ и др. Възможно е и възникването на вторични свободно-радикални процеси, инициирани от първичните радикали (H2O2, OH−, H+, H3О2-). При това е възможна стабилизация на образуващите се продукти в изменената структура на водата, което позволява запазване на аномалните свойства на водата продължително време (от 1 до 5 денонощия за католитната фракция на обработената вода, и до 1 година за анолитната фракция).
Възстановяването на равновесието при оксиредукционните процеси може да стане и като се използват вещества — донори на електрони, т.е. антиокислители (напр. Витамините E, C, P, PP, K и др.). Антиокислителната активност на тези вещества е свързана с наличието в тях на подвижен атом Н, който е универсален редуктор (донор на е-). Молекулата на антиокислителя (А) се представя под формата на вид А-Н, където Н е подвижният водороден атом (протон)
Тогава: R• + A − H → RH + A• или ROO• + A − H → ROOH + A• тоест при такава реакция става заместване на активните радикали в субстрата R. или ROO. с малкоактивния радикал А., кой- то не е способен да продължава веригата на свободно-радикално окисление и се превръща в стабилни молекулни продукти.
Антиоксидантите обаче не могат да постигнат нужната промяна от порядъка на десетки mV, тъй като необходимите количества за това са десетки грамове. За ΔpH = 1 еквивалентната ΔΨ е = 0,06 V или 60 mV. При католит с pH= 9.5 до 12 оксиредукционният потенциал е не по-малко от минус 800 mV. Ето защо като целево конструиран донор на електрони (респективно увеличаване на редуциращите потенциали, а от там и за увеличаване на ΔμН и ΔμР) се използва католитната фракция („жива“ вода), особено като се има предвид и нейните структурни особености — хидратирани електрони и водородни връзки позволяващи пренасянето на протони H (H5O2+ или H3O+) от една водна молекула към друга или към активните радикали в субстрата R• или ROO•.
Химическите реакции на преноса на електрони от донора на електрони (редуктор) към акцептора на електрони (окислител) т.е. оксиредукционните реакции играят решаваща роля в обмяната на веществата и енергията. По същество дисбаланса на тези два процеса е основата на патологията на живата клетка, а тяхното стабилно отклонение от нормата е причина за превръщането на адаптационния процес в болест. Доставяйки електрони повлияващи дисбаланса на процесите протичащи в митохондриите се променя ΔΨ на митохондриалната мембрана, и се ускорява преноса на протони от матрикса в междумембранното пространство. Това се последва от усилен синтез на АТФ и натрупване на редуцирани (възстановени) биохимични съединения, например ензимни системи за невротрансмитерите в невроналните клетки или в синапсисите, чрез които нервните импулси се превръщат в хормонални сигнали.
Синтеза на АТФ е свързан с постоянното поддържане на оптимална протондвижеща сила (ΔР). ΔР е толкова по-голяма колкото е по-голяма разликата на моларните концентрации на водородни йони от двете страни на вътрешната митохондрийна мембрана, съгласно уравнение (1) и (2). Тъй като ΔР зависи от разликата между електрическия (ΔΨ) и химическия (ΔpH) трансмембранен потенциал, при по-стръмното увеличаване на ΔΨ от ΔpH, ще се получава увеличаване на ΔР и организма ще оздравява и нараства, тоест нервнохуморалната регулация на функционалните системи ще се оптимизира.
В крайна сметка допълнителната външна енергизация на мембраните на живата клетка рефрактира през ензимните й системи и биохимичните и физиологични реакции, в подобряване и активиране на живота на организма.
Интеграция след диференциация — биопсихосоциален системен подход в холистичната медицина
Става ясно, че обема, сложността и диференциацията на съвременните знания, в това число и в медицината (обхващаща над 10 000 синдроми и нозологични форми, над 300 специалности и над 8000 фармакологични препарата), са толкова големи, че е налице обективна нужда от интеграцията им, за да не се изгуби човека като цялостен обект и субект на познание и въздействие. Това е възможно само чрез научните методи за интегрирано изучаване: от системния подход; от логиката (по-специално — дедуктивното умозаключение);от историко-гносеологичния анализ; от диалектиката; от теорията за функционалните системи на П. К. Анохин; от потребностно-информационната теория за висшата нервна дейност на П. В. Симонов; от системно-структурния и хармоничен анализ в биохимията, биоенергетиката и в синергетиката (теорията за самоорганизация на системите); от психологията и невролингвистичното програмиране, и научните методи за практическа холистична пофилактика, лечение и промоция на здравето (психосоматично хармонизиране в процеса на адаптацията) на човека, в зависимост от енергоносителя и вида на въздействие:
1. фармакологични химични и биохимични;
2. физични;
3.комбинирани физикохимични;
4. спортни, психофизически, психически и социални;
5. комплексни — индивидуализирани конкретни съчетания според етапите на развитие на болестта от т.н. поетапна теория на болестта, до достигане на състоянието „психосоматично благополучие = здраве“ в адаптационния процес на организма.
Научните методи за интегрирано изучаване и за практическа холистична пофилактика и лечение, отразяват динамичното единство и взаимодействие между структури и функции в променливото „пространство-време“ на цялостния и многомерен човек, като част от обществото и природата или казано образно: „Mobilis in mobili“ („Подвижен в подвижното“).
Кратка историко-гносеологична обосновка на холистичния модел на здравето:
Интуитивен, емпиричен, образен и неосъзнат — такъв е бил вероятният начин за опознаване на човека в дълбока древност, знанията за което са достигнали до нас чрез неписаните и писани исторически и философски учения, които ние използваме като материали за изучаване в това изследване, съчетани и продължени в информацията от съвременните клонове на психологията, медицината, неврофизиологията, фармакологията, фитотерапията, биохимията, физикохимията. Към историческите и философски учения се причислява и групата на гностичните езотерични учения, водещи началото си от III век пр. Хр. в Египет, където „светът е слято единство на Слово и Образ“ и VI-IV век пр.Хр. в Китай, с образния и асоциативен начин на мислене и писменост и космогоничната концепция за единство и борба на противоположните сили Ин и Ян, и Индия, с натурфилософските учения и одухотвореност на природата, известни най-вече с названията си съответно Херметизъм, Таоизъм и Аюрведа, както и още по-древната философия и практика на индианците Толтеки за „енергийното тяло на човека“. Основните им общи черти са интеграция на знанията на принципа на аналогията и отраженията, на взаимната обвързаност на всички познания и необходимостта да се търсят и активно използват връзки между тях, в противоположност на рационализма и атомизма на Платон и Аристотел в древна Гърция.
„Херметизъм“
Произлиза от името на събирателен образ известен като египетския Тот, Тот-Хермес, Трижди Великия Хермес, Хермес Трисмегист. (Бейджънт Майкъл, Ричард Лий, Еликсирът на вечността, 1997, превод „Мириам“, София, 2000).
Според „херметизма“, реалността във всичките й аспекти се възприема като всеобхватна цялост, в която всички дихотомии, всички различия между тялото и душата, духа и материята, са в хармонично единство. Всичко посвоему е истинно. Всичко е част от разбираема картина. Дори и злото, когато бъде идентифицирано и отблъснато, притежава собствено място в цялостния план. За херметика, противно на дуалиста, „гносисът“ предполага пряко осмисляне на всеобхватната хармония и превръщане в част от нея. В рамките на тази хармония всяко нещо е взаимносвързано с всичко останало чрез мрежа от наслагващи се взаимоотношения. Те са основани на принципа на аналогията. Всички неща са отзвуци, отражения или съответствия на други. Действителността се състои от сложна, непрестанно трептяща и жива мрежа от такива съответствия. Подобно на ноти или акорди, те непрестанно образуват нови съчетания и по този начин се превръщат в част от една-единствена величествена симфония. Тези съответствия могат да се сравнят и с множество разноцветни нишки, така сплели се помежду си, че образуват една-единствена и цялостна тъкан. Според Изумрудената плоча (The Hermetic Journal, 15, 1981; Бейджънт Майкъл, Ричард Лий, Еликсирът на вечността, 1997, превод „Мириам“, София, 2000 г.)
„горното идва отдолу, а долното, отгоре, и това чудо е дело на Единствения“. В един по-широко разпространен превод тези думи звучат по следния начин: „това, което се намира горе, е като онова, което се намира долу, а това, което се намира долу, е като онова, което се намира горе“. Тези словосъчетания често се резюмират в една проста формула: „каквото е горното, такова е и долното“. В Изумрудената плоча е дадено и друго пояснение: „Структурата на микрокосмоса съответства на структурата на макрокосмоса“. С други думи, по-малкото е отражение на по-голямото и по-голямото е отражение на по-малкото. Човек е отражение на Вселената и обратното. Същият принцип намира изява и в хоризонтална плоскост. Външният свят и вътрешния свят са отражения един на друг. Взаимовръзката между микрокосмоса и макрокосмоса традиционно се изобразяват и чрез така наречения „Соломонов печат“ — шестолъчна звезда, образувана от два застъпващи се триъгълника, чиито върхове са насочени съответно надолу и нагоре. Тези символи, обаче, не се възприемат просто като своеобразна удобна стенография. Напротив, на египетски и на иврит те се възприемат като звуци, букви и думи, като хранилища на енергия. Тези символи, често наричани „печати“ или „подписи“ (обединяващ символ — мандала, К. Г. Юнг), се възприемат като шевове на тъканта на реалността, като бодове, запазващи нейната цялост. Тези символи могат да бъдат практически активирани. Могат да бъдат манипулирани, подобно на елементите или молекулите в химията, с цел да се получат нови съединения, нови амалгами на възможното. С помощта на такива манипулации може да се постигне промяна. Процесът на постигането на тази промяна се приема като форма на „магия“.
Следователно, херметизмът е повече от теория, повече от обикновена философска система. Предлагал е конкретна методология, в съответствие с която неговите постулати да се превърнат в дела. Тази методология обхваща умствени дисциплини, като например медитация, трениране на паметта и контрол върху дихателната дейност, както и по-практически занимания, като например алхимията. В този смисъл херметизмът има много общи неща с китайския таоизъм, който макар и много по-древен, процъфтява приблизително по същото време. Таоистката алхимия се появява в Китай в същото време, когато херметичната алхимия се появява в Александрия.
Херметичната мисъл е упражнявала силно въздействие чрез открито обявените от нея постулати. Упражнявала е силно влияние и чрез предлаганата от нея методология за превръщането им в практически действия. Най-голямата й значимост, обаче, се крие в целите и последствията, към които тя е отваряла врата. Тези цели и последствията никога не са били обявявани открито и определено не с използвания тук език. Чрез тяхното преследване обаче, привържениците на херметизма по същество извършват революция в историята на западното съзнание, в подхода на човека към обитаваната от него Вселена и към собствения си живот и съдба.
Преди херметизма отношението на човека към Космоса е предимно пасивно. Той е в състояние да наблюдава естествения свят. Способен е да следи неговите закономерности и да се опитва да предскаже осъществяващите се около него явления. Самият той обаче, не смята себе си за способен да предизвика със собствени сили значителни промени отвъд непосредственото си обкръжение. Не възприема себе си като същество, способно със собствени сили да предизвика такъв тип промени, каквито днес свързваме например с физиката или химията. За да осъществи такива промени, човекът е трябвало да се моли на своите богове да действат вместо него, да ги умолява да му помагат чрез своята намеса или застъпничество. Боговете са били двигателят, осъществяващ всички неща, и човекът е бил изцяло зависим от тях. Можел е да сключва сделки с боговете, да се опитва да ги убеди и умилостиви чрез жертвоприношения и ритуали. Без тях не е притежавал никаква сила, чрез която да променя реалността съобразно собствената си воля.
Херметичната мисъл се превръща в основа на нова ориентация, която предоставя възможност на човека да се откаже от своята пасивност, да преодолее чувството си за безпомощност и да възприеме една по-активна роля. При положение че всички неща са действително взаимно свързани, човек е в състояние, като действа успешно в една достъпна му област, да предизвика промени в други области. Вместо да затъне в безпомощна пасивност, човек може да се превърне в активно действащо лице. В състояние е да се заеме енергично с търсенето на средствата, чрез които да предизвика промени в света около себе си и в самия себе си. За добро или за зло, той е в състояние да промени обстоятелствата.
Така се дава път на едно качествено ново и изключително динамично опознаване на Вселената и нейните прояви. Именно това опознаване се превръща в основата на магическото учение на Запада, в основа на нещо много по-голямо, което включва в себе си и научното изследване. За херметика от Александрия в действителност различие между магията и науката, откъдето и да се погледне, не съществува. Такова различие отсъства и при ренесансовата фигура на Фауст.
Изявен ренесансов херметик е и Аврелий Филип Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Парацелз), живял между 1493 и 1541 година. Като излиза от началната и типично херметична предпоставка, че човек не е нещо обособено от природата, а по самата си същност е част от нея, той започва да разглежда човешкия организъм в контекста на връзките му с неговата естествена среда. Днес бихме окачествили неговия подход като „холистичен“. Парацелз смята, че за да се опознаят и разберат човешкият организъм и неговите болести е необходимо преди всичко да се разбере и осмисли човешкото познание в неговата цялост, цялата Вселена от която този организъм е само част. Следователно, за да си способен лекар, не бива да се стремиш към тясна специализация, а към широки и задълбочени познания за най-главния фактор — самата Природа, като я наблюдаваш, изследваш и уважаваш, правейки експерименти с нея. Така, поставяйки ударението върху наблюдението и емпиричното експериментиране, Парацелз извършва революция в медицината и науката. Той смята, че човешкото същество трябва да се лекува цялостно, като се обърне внимание не само на симптомите, но и на причинителите на болестта. Същевременно той проправя пътя към много открития в областта на конвенционалното алотропно лечение и към развитието на съвременната психология.
Херметизмът провъзгласява съществуването на хармонични взаимовръзки между микрокосмоса и макрокосмоса. Съвсем естествено принципът на хармоничните пропорции е възприет като водещо начало и в „магията“, математиката, музиката, живописта, скулптурата. Хармоничните пропорции в херметичните картини на Ренесанса са особено забележими при честото използване на тъй нареченото „Златно сечение“ — израз на уникална и универсална хармонична пропорция. То представлява математическо средство, с чиято помощ дадена линия (множество) се разделя, така че всяко деление се оказва в неизменно и постоянно съотношение с всяко друго деление на цялото (0,618 и 0,382), тоест: ако една цяла отсечка AB от една линия (мнозинство) е означена с граничните точки A и B, а точка С е между тях, то:
(AB:CB)S = CB:AC или
AC:CB = CB: (АС + AB) = 0,618 или AB:AB = 1,618
Уравнението на „златното сечение“ е X2 − X − 1 = 0, или по-обобщено XS+1 − XS − 1 = 0, където S = 0, 1, 2, 3, … до безкрайност. Положителният корен на решението на Уравнението на
„златното сечение“ е т.н. „златна пропорция“: α = (1 + √5):2 При S = 0, делението на отсечката АВ е по равно, а при S = 1, то е по класическото „Златно сечение“.
Известна е математическата числова последователност, наречена „Ред на Фибоначчи“: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, … при който всеки следващ член, започвайки от третия, е равен на сумата от двата предхождащи члена. Или ако се обозначи n-тия член чрез М (n), то неговата връзка с предхождащите го членове M(n–1) и M(n–2) ще се изрази с формулата:
MS (n)=MS(n–1) + MS(n–2). При S члена от такъв ред се получава формулата: МS(n) = MS(n–1) + MS(n-S–1). При S = 0 се получава двоичен ред. При S = 1 — ред на Фибоначчи. При S = 2, 3, 4, … — нови числови редове, наречени „S — числа на Фибоначчи“. При тях отношенията αS на съседните S-числа съвпадат със „златните S-пропорции“, отразено в следната таблица на златните S-сечения:
S | 0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
αS | 2 | 1.618 | 1.465 | 1.380 | 1.324 | 1.285 | 1.255 | 1.232 |
Математиците в такива случаи казват, че златните S-сечения се явяват числови инварианти на S — числата на Фибоначчи.
Хипотетично, златните S-сечения са числовите инварианти на всяка самоорганизираща се система. (Ал. Соколов, Тайны золотого сечения, „ТМ“ №5/1978; Ал. Стахов, Коды золотой пропорции, „ТМ“ 1978; Э. М. Сороко, Структурная хармония систем, Минск, „НиТ“ 1984 г.)
Пример за това са числовите инварианти, характеризиращи вълните на електрическа активност на човешкия мозък, установени чрез електроенцефалография. Днес е доказано, че те се характеризират и съпровождат с определени циклични честотни ритми на електрическата му активност (Василевский Н. Н., Александрова Ж. Г., Суворов Н. Б., Циклические взаимодействия в процессох адаптивного регулирования, И-т эксп. мед. АМНСССР, „Вестник Академии мед. наук СССР“№8, 1989, 68–72). При това нервната система двупосочно, от и към мозъка, пренася модулацията на мозъчните честоти до всяка част от тялото. С това са свързани състоянията (включително емоционалните), на преживяван комфорт или дискомфорт и адаптивната дейност на функционалните системи. В биоритмите (а златното сечение е също ритъм, пропорция, хармония!) се отразяват процесите на управление, функциониращи по кибернетичния принцип на непрекъсната корекция в съответствие с промените на вход и на изход от системата, т.е. биоритмите са важна част от механизмите на саморегулация. За хора с голяма адаптивност и невродинамична пластичност и с ниска заболеваемост, са характерни статистически устойчиви връзки между компонентите на електроенцефалограмите им — бета, тета и делта-вълните изпреварват алфа-вълните и подпомагат тяхното доминиране. Този ритъм се нарича „функционално ядро“. Намаляването на вероятността на взаимодействие на алфа-вълните с другите вълни от електроенцефалограмата, корелира с по-ниско ниво на адаптивност. При хората, в които ролята на функционално ядро се изпълнява от алфа и тета-вълните, адаптивността им е на средно ниво, а при ниско адаптивните хора ядрото от тета и делта компоненти е характерно, като при тях обаче устойчива временна организация не се наблюдава. И при трите групи особено място заема цикличността на между компонентните и между структурни взаимодействия, която усилва проявата на отделния компонент на електроенцефалограмата. При силно адаптивните хора количеството на цикличните връзки, обединяващо няколко компонента, е максимално, а при ниско адаптивните — минимално.
Много бързите мозъчни честоти, повече от 25 Hz, предизвикват съответните състояния на безпокойство, паника, гняв или психоза. Този обхват се нарича високи бета-честоти и ако се поддържа за дълги периоди от време, е опасен за здравето, тъй като може да доведе до физически увреждания.
Бързите мозъчни честоти, в обхвата на 14 Hz до 25 Hz са свързани с насоченото към външните неща внимание и се наричат бета β-честоти. Те носят физически стрес.
Средните мозъчни честоти, 7,8 Hz до 14 Hz, създават релаксирано състояние на съзнанието, като вниманието е разделено между вътрешните и външните дейности. Те се наричат алфа α-честоти и са за медитация, при която се снижават бета β-честотите и така се помага за разрешаването на редица личностни проблеми.
Ниските мозъчни честоти — 3,2 Hz до 7,8 Hz, наречени тета θ-честоти, предизвикват много широк спектър вътрешни ментални явления. Хипнозата е метод за индуциране на θ състояния на съзнанието, при които мозъкът е много податлив на външно програмиране. Освен това в такова състояние на съзнанието, съществено се понижава усета за физическа и емоционална болка.
Много ниските мозъчни честоти между 0,1 Hz и 3,2 Hz наречени делта δ-честоти, се свързват със състоянията на безсъзнание, дълбок сън, безчувствено състояние или кома, при които липсват усещания или болка.
Когато мозъчното ляво полукълбо е по-активно и β-честотите нарастват, т.е. събирателната точка, за която ще стане дума по-надолу и която според д-р. Джон Уейл (Събирателната точка, превод д-р Ел. Евтимова, „Инвест Прес“ АД, 2005; 2001 by Jon Whale, Ph.D.) е „епицентърът на човешката енергийна система“, е с дясностранна локализация в горната част на гръдта, повишава се кръвното налягане, адреналина и физическата активност.
Когато мозъчното дясно полукълбо е по-активно и θ-честотите нарастват (т.е. събирателната точка е в лявостранно горно разположение), кръвното налягане и пулсът се понижават, а нивото на ендорфините в мозъка се увеличава.
При баланс в дейността на двете мозъчни полукълба, преобладават α-честотите, а събирателната точка е в централно положение.
Ако се съчетават ниски α- и θ-честоти (т.е. ниско разположена около или под пъпа събирателна точка) се стига до депресия и кома.
При съчетание на много високи β-честоти с високо разположение на събирателната точка се предизвикват психози. Например, при развиване на депресивна фаза в маниакалнодепресивната психоза, става нарушаване на изходната структура на ЕЕГ с намаляване взаимодействието с алфа ритъма, засилва се взаимодействието между алфа и бета ритмите, при относително доминиране на бета ядрото и разрушаване устойчивите връзки между всички компоненти на ЕЕГ. Тези изменения отначало се наблюдават в слепоочната, а след това в челната и теменна област. При излизане от депресията, нормализацията на структурата на ЕЕГ става в обратна последователност на измененията.
Инвариантите на вълните на електрическа активност на човешкия мозък, изчислени от стойностите на техните гранични честоти, посочени по-горе, чрез Уравнението на „златното сечение“ т.н. „златна пропорция“ α = (1 + √5):2 показват за бета-вълните — 1,618; за тета-вълните — 1,324; за делта-вълните — 1,221; за алфа-вълните — 1,272; и за гама вълните — 1,272. Инвариантите на алфа и гама са еднакви и това е експериментално потвърдено. Инвариантите на мозъчните вълни 1,618; 1,464; 1,380; 1,324 са всъщност златните S — сечения, съответстващи на S = 1, 2, 3, 4. Може да се предскаже съществуването на вълни „ро“ и „сигма“ (при процеса на творчество!) с инварианти 1,464 и 1,380 (Ал. Соколов, Тайны золотого сечения, „ТМ“ №5/1978; Ал. Стахов, Коды золотой пропорции, „ТМ“ 1978).
Друг пример — при анализиране на структурата на сърдечния цикъл, състоящ се от фаза на напрегнатост и фаза на покой, се забелязва, че съотношенията между времевите, механическите и обемните характеристики на сърдечния цикъл, се изразяват във всеки отделен случай чрез числата 0, 618 и 0, 382, тоест отново „златната пропорция“ (Цветков В. Д., Ряды Фибоначчи и оптимальная организация сердечной деятельности млекопитающих, Пущино: Науч. центр биол. иссл. АН СССР, 1984.)
Трети пример — доказано е, че за да бъде човек в благо получено удовлетворително състояние от физиологична здравна гледна точка, то инвариантната характеристика за това е, хармоничното пропорционално съотношение между физиологичните амплитудно-времеви параметри от електрокардиограма, реовазограма, спирограма и артериално налягане, характеризиращи комплекса на жизненоважните системи на организма: сърдечна, съдова, респираторна и вегетативна нервна система. Общият коефициент на пропорционалност за това съотношение при здрав човек е 1,309±0,065 (Дмитриева Н. В., Симметрийный подход к оценке функционального состояния организма человека, Известия АН СССР, сер. Биологическая, №18 1990, 52–66). При нарушения във функционалното състояние — напрягане и свръхнапрежение на адаптационните процеси (т.н. преморбидно състояние), тази хармонична пропорционалност се нарушава с изменяне на коефициента с 10% до 15%, а при болест — над 15%. Съвременното ниво на разбиране на регулаторните механизми в организма позволява да се предположи, че баланса в регулаторното влияние на симпатикусовия и парасимпатикусувия дял на вегетативната нервна е главното условие за поддържането на хомеостазата и адаптационни възможности на организма. Един от перспективните методи за изучаване на най-сложните динамични обекти в т.ч. и този баланс, е системно-симетрийния подход опериращ с определени репрезентативни параметри, количествено характеризиращи състоянието на регулаторните механизми и едновременно с това определяне нивото на функциониране на комплекса от жизненоважни системи на организма. За такива параметри в случая са избрани измерваните стойности чрез електрокардиограма, реовазограма, електромиограма, честота на дишане, систолично и диастолично артериално налягане, температура на тялото. Чрез използване на принципите на симетрия за анализ на геометрични модели на функционалните състояния на организма е доказано, че радиусите на окръжности представляващи минималните и максималните значения на репрезентативните параметри, са в съотношение 1,6 до 1,62, а сумата от дължините на векторите на тези параметри — Xmax, Xmin заедно със сумата от дължината на векторите при симпатикусови и парасимпатикусуви отклонения в пределите на окръжността без нарушаване съотношението между параметрите, тоест при здрав човек, образуват непрекъсната хармонична пропорция с коефициент на пропорционалност 0,618, тоест „златното сечение“. Общият коефициент на пропорционалност при здрав човек 1,309 ± 0,065 има фундаментално значение за морфологията на човека (Петухов С. В., Биомеханика, бионика и симетрия, М: Наука, 1981), тъй като представлява принцип за пропорционалност на взаимодействията и взаимовръзките във функциите на физиологичните системи. Това означава, че увеличаването (намаляването) на един параметър от дадена физиологична функция се съгласува с увеличаването (намаляването) на други функционални параметри така, че в пропорцията на техните съотношения се запазва инварианта на кръговата симетрия с вписани правилни петоъгълници (диагоналите им чрез точката на пресичане се делят по златното сечение) в петте ъгъла на които са репрезентативните параметри, тоест реализира се закона за системната симетрия във физиологията на човека. Нейното деформиране (вписаните петоъгълници са с неправилна форма при което се нарушава златното сечение на диагоналите им) показва нарушена пропорционалност във взаимовръзките между параметрите на физиологичните функции, тоест нарушено функционално състояние на целия организъм. Симетрията е тясно свързана с понятието „хармония“, тоест с хармонично пропорционалното отношение между частите в цялостната система. Всичко това показва, че не бива да се приема за „норма“ някакъв диапазон от физиологични амплитудно-времеви параметри, а количествената характеристика на „нормата“ е в хармоничното съотношение на съвкупността от вътрешно-системни физиологични параметри едновременно с хармоничната съгласуваност на междусистемните взаимодействия. От това следва, че обема на адаптивното поведение на организма се ограничава не само с предела в измененията на физиологичните параметри, но и със степента на тяхното дебалансиране, което е с много по-тесни граници и е по-важно. Фактът, че при развитие на адаптационния синдром се променят хармоничните взаимоотношения като количествени числови изражения, отклоняващи се от общия коефициент на пропорционалност 1,309 ± 0,065 за здрави хора, определя прогностичните възможности на този коефициент за откриване на преморбидни състояния и ранни патологични изменения в организма или в отделни негови подсистеми. Става ясна необходимостта от прилагане на принципите на холистичната медицина.
Премахването на такива симетрични деформации и дебалансиране, тоест възстановяване хармоничното пропорционалното отношение на частите в цялостната система, е в основата на древните представи на китайската и толтекската медицина за хармонизация на организма чрез балансиране на единството от противоположности — „ин“ и „ян“ в рамките на концепцията за „петте елемента“ („У-син“) и за вибрационно енергийно поле („аура“), за което ще стане дума по-надолу.
Златното сечение е бисерът в Питагорейското учение за числовата хармония на света. Цялата древноегипетска и древногръцка култура са се развивали под знака на златната пропорция. В епохата на Ренесанса златната пропорция е въздигната в ранг на главен естетичен принцип. Известно е, че „златното сечение“ предизвиква в човека впечатление за красота, за приятно чувство, за съгласуваност, съразмерност, хармоничност, привлекателност. Психолозите са установили, че то създава също така усещане за пълнота, завършеност, спокойствие, уравновесеност.
„Таоизъм“ на Лао Дзъ
Древно-китайското диалектично философско учение „таоизъм“ на Лао Дзъ, подобно на херметизма (Лао Дзъ, Даодъдзин, превод Л. Димитров, 1990; Алън Уотс., Философиите на Азия, превод „ЛИК“ София, 2000), основаващо се на взаимовръзката и единството на противоположностите, а не на борбата им (както е при Хераклит, Хегел и Маркс), на хармонията, а не на поляритета. С други думи, ако в диалектиката на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в рамките на единството, в диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазване на единството в различията. При Лао Дзъ самото разграничаване води до хармония, до „взаимно пораждане от само себе си“, а не до отрицание и премахване на едната противоположност от другата (Хегел) или и двете се отричат като се взривява структурата и се заменя с нова (Маркс). Лао Дзъ „запазва единство в различията, за да не се противопоставя Човека на Природата и да се следва естествения ред на нещата (ДАО), защото нарушителят на ДАО преждевременно загива“. ДАО едновременно означава и път, и естествения ход на явленията, и казвам, и мога, и начинът по който става всичко. Тоест основната китайска идея за Вселената се състои в това, че тя е организъм, в който всички неща действат съвместно и не можеш да откриеш някакъв ръководен център, защото такъв няма. Светът е система от взаимносвързани компоненти, никой от които не може да оцелее без другия, защото те взаимно се пораждат чрез своето съществуване, а не по силата на причинно-следствени отношения, за разлика от схемите на Аристотел и Нютон, лежащи в основата на съвременната наука. Това обаче не означава, че няма органична връзка и всичко е хаос. Напротив! Означава, че колкото повече свобода, колкото повече любов даваш от себе си на другите, и колкото повече осъзната свобода оставяш на себе си и на онова, което те заобикаля, толкова повече ред ще има.
Древно Китайската медицина: Теория „Ин-Ян“, Концепцията за петте елемента („У-син“), Учението за енергията „ЦИ“
4.3.1. Теория „Ин-Ян“
Теория „Ин-Ян“ полага основите за разбиране на хармонията в жизнената дейност и саморегулацията на организма още преди шест хиляди години (Гарбузов В. И., Древние и новые каноны медицины, Санкт-Петербург, 1992). По-надолу ще цитирам част от краткото, ясно и коректно изложение на Гарбузов В. И. по този обширен въпрос:
Съгласно Древно Китайската теория „Ин-Ян“, всичко в природата е полярно. Съществува вечна борба между противоположностите, едновременно с тяхното неразривно единство, взаимно допълване и закономерно редуване (У Вей — Син, У Лин, Пълна Цигун Енциклопедия, прев. И-во „Дилок“, 2007). Между противоположностите, обаче, съществува средна област на равновесие между „ин“ и „ян“, и точно в нея е възникнал животът. Нарушаването на равновесието между „ин“ и „ян“ извън определени рамки, води до възникване на патологични явления и болести, като при това двете начала могат да бъдат както причина, така и следствие. Затова в терапевтичната си практика китайската медицина е насочена към регулиране на съотношенията между „ин“ и „ян“, като към „ин“ трябва да се добавя „ян“ и обратно. Според Древно Китайската теория „Ин-Ян“, Ян е: слънце, горе, небе сила, активност, мъжко начало. Ин е: луна, долу, земя, слабост, пасивност, женско начало. Ян-Ин е в цялата Вселена и във всеки жив организъм. Ян и Ин са неразривно взаимнообвързани, те проникват едно в друго като взаимно се допълват, обуздавайки и регулирайки се взаимно, с което гарантират тази хармония в жизнените дейности, която се определя като здраве. Дисхармонията им, неправомерното усилване на едното или другото е болест. Ян създава енергия, а Ин я акумулира и регулира използването й, усилвайки или намалявайки я и направлявайки я в нужната посока. В мъжа има повече Ян, а в жената — повече Ин, и това е естествено. Случва се и обратното, но това е противоестествено. Мъжът трябва да живее янски живот, а жената — ински и това е естествено, което гарантира тяхното здраве. Горната част на тялото е свързана с Ян, а долната — с Ин. Гърбът и цялата задна повърхност на тялото е Ян-ска, а гръдта, корема, предните и вътрешните повърхности на ръцете и краката — Ин-ски. Когато се усилва Ян, отслабва Ин, и обратно. Това усилване може да е патологично. Самата болест протича по Ян-ски или по Ин-ски тип. Ян-ският вариант на болестта е патология на силата, на енергията, на кипенето. Болният в такъв случай е със силен глас, той е възбуден, активен. Ако това е жена, то в нея има повече мъжко, отколкото женско начало. Кожата на такъв човек е гореща, особено китките и ходилата. Те са сухи и червени. Такова е и лицето му. Той изпитва жажда, сухост в устата и се нуждае от прохладно питие и студена храна. Повишено е артериалното налягане, налице е болка в главата и в тила. Напрегнати са мускулите на вътрешните органи, те са със спазъм, свити. От тук е и болката в сърцето, в гръдния кош и в стомашната област. Със спазъм е и пикочният мехур, от където е учестеното уриниране. Болестта може да бъде предизвикана и от инфекция, и тогава болният е с висока температура. Ян-ският вариант на болестта е мощен, бурен и остър. Ин-ският вариант на болестта е характерен за отслабени или възрастни организми. Болният е с тих глас, вял, пасивен. Лицето му е бледо, китките и ходилата — хладни и влажни. Той зъзне и се нуждае от топло питие. Докато при Ян-ския вариант очите са ярки, живи, блестящи, то при Ин-ския вариант на болестта те са хлътнали, без блясък. Болният се оплаква от слабост, има понижено артериално налягане. При инфекция той е със субфебрилна температура — 37,2° — 37,4°. Болестта протича вяло и продължително. Очевидно е, че при Ян-ския вариант на болестта, трябва тя да се потиска, да се премахнат спазмите и с това, и болките. При този вариант човек в много случаи може да се справи и сам. При Ин-ския вариант на болестта трябва да се укрепят силите на болния, и лекарят трябва да вземе борбата с болестта в свои ръце, тъй като болният не може сам да се справи с нея. Следващото ниво в разбирането на древнокитайската медицина е "Учението за каналите и колатералите в организма", свързващи по определени закономерности и в строг порядък всички органи в организма помежду им. По тях жизнената енергия от единия орган тече към другия. При такова разбиране, частното става общо, мисленето на лекаря обхваща целия жизнен кръг на болния, а зад органа се вижда целия организъм. Тук не можем да не направим аналогията с Теорията за функционалните системи на П. К. Анохин., представляващи саморегулиращи се организации, динамично и избирателно обединяващи, централната нервна система и периферните органи и тъкани, въз основата на нервни и хормонални регулаторни механизми, разгледана по-горе. И така лекарите от Древен Китай са предполагали, че такъв канал се състои от дадения орган и външни и вътрешни разклонения към друг канал. Вътрешните разклонения са пряка връзка с другите органи и са скрити, а външният ход е „явен“, може да се напипа и на него са разположени т.н. биологично-активни точки — БАТ (над 700 броя). Лекарят, натискайки ги, масажирайки ги, обгаряйки ги или вкарвайки в тях игли, въздейства върху съответния вътрешен орган, а от там и върху целия организъм. И това е много важен момент за диагностиката и лечението в древнокитайската медицина — болен е например стомаха, а човека страда от главоболие или зъбобол, от слабост в краката, а по кожата от главата до петите, по хода на съответния канал, се наблюдават обриви, болка, парене или признаци на сбръчкване. От друга страна, въздействайки на лицето, шията, долните крайници, лекарят през тях въздейства на стомаха.
Съгласно древнокитайската медицина в организма на човека има 12 основни канала, или на съвременен език — функционални структурни системи: на белия дроб; на дебелото черво; на стомаха; на далака и панкреаса; на сърцето; на тънките черва; на пикочния мехур; на бъбреците; на перикарда; на „трите нагревателя“; на жлъчния мехур; на черния дроб. Някои от тях са Ян-ски, други — Ин-ски. Ин-ските системи са по в дълбочина и са по-важни за жизнената дейност от Ян-ските. Те са по-уязвими и затова са защитени от Ян-ските. Съответно има и йерархия на болестните прояви — от по-малко опасните до по-опасните, и поетапност в пораженията на органите — от по-малко важните (Ян-ски), до по-дълбоките (Ин-ски).
Системата на белия дроб (Ин-ска) е особено важна за жизнената дейност. Човек със здрав бял дроб има висока умствена работоспособност, жизненост и оптимизъм. Тази система потиска печалността и лошото настроение. Ето защо може да се каже, че печалността може да доведе до развитие на болест в белия дроб. В същото време съществува и обратна зависимост. Човек с хронична патология на белия дроб като правило е песимистичен, склонен е да преувеличава степента на неприятностите си, неудачите си, конфликтите и неблагоприятните ситуации. При него е понижено либидото и възможността за удовлетворяването му. Системата на белия дроб по този начин е вътрешно свързана с половата сфера. При хронична патология на тази система детеродните органи намаляват способността си, а това е път към преждевременна старост. Нерядко безплодието е следствие от хронична патология на белия дроб. Остаряват и кожните покрития. С една дума болестите на белия дроб състаряват човека. Системата на белия дроб е неразривно свързана със системата на дебелото черво.
При патология на системата на дебелото черво (Ян-ска), в която се всмукват течностите, доусвоява се храната, витамините и се формират изпражненията и изхвърлят отпадъците, страда областта на устата, зъбите и човек е предразположен към заболяване на носа, гърлото, бронхите, към мигрена, кожни болести и възникване на нарушения в менструалния цикъл. Налице е и склонност към повишаване на артериалното налягане, нарушаване на кръвообращението в сънните артерии, в крайниците и предразположеност към бъбречнокаменна болест. Днес е установено, че дебелото черво играе необикновено голяма роля в ендокринно-хормоналната регулация и неговото влияние върху жизнената дейност на организма е огромно. При патология на системата на дебелото черво, както при патологията на белия дроб, се наблюдава преобладаване на отрицателните емоции. Такива хора са хипохондрични и егоистични.
Острите нарушения в системата на стомаха (Ян-ска) възбуждат психиката и човек става неспокоен, разговорлив, повишено активен. Нейното хронично нарушаване напротив, потиска психиката, понижава настроението, води към пасивност и сънливост. Човек с хронична патология на стомаха е склонен към трагично възприемане на реалността. При патология на тази система възникват разнообразни поражения на устната кухина, появяват се ерозии на лигавицата. Появяват се болести на хранопровода, гърлото, синусите, мигрена, нарушаване на говора и на кръвообращението на мозъка и крайниците, артрити, в частност патология на тазобедрените стави, заболявания на половите органи, нарушаване на мъжките полови функции (например — преждевременна еякулация), нарушения на менструалния цикъл при жените. Хроничната патология на системата на стомаха предизвиква ранно остаряване на организма, което пагубно се отразява на кожата на лицето и шията.
Системата на стомаха е тясно свързана със системата на далак — панкреас (Ин-ска). Тази система е особено и жизненоважна за организма. Тя е свързана с всички защитни механизми и нейната патология предизвиква естествена тревожност и депресия. В случай на поражения на тази система човекът интуитивно усеща заплаха за самия си живот. Той подсъзнателно се напряга, в него възникват безпокойство, страх, появяват се мрачни сънища и мисли за смъртта. Тази система е интимно свързана с обмяната на веществата в организма, със системите на черния дроб и бъбреците, със състоянието на половата сфера, а именно с матката, с оплождането и с процесите на спермообразуването.
Системата на сърцето (Ин-ска) е вътрешно свързана с психическата дейност. Жизнерадостност — това е емоционалност от сърце. Тревожност, емоционално безпокойство, напрегнатост — това са отрицателни преживявания „хапещи“ сърцето. Обратно болестите на сърцето пораждат тревожност и отрицателни преживявания. Патологията на сърцето предизвиква дълбок страх от смъртта. Става въпрос за подсъзнателно отношение към себе си, към хората и към живота. Известно е, че подсъзнанието е по-тясно свързано с емоциите, отколкото съзнанието. Освен това патологията на сърцето при децата води до задръжка в умственото им развитие, а при възрастните — към понижаване умствената работоспособност и паметта. Сърдечната слабост рефлектира и върху слабост на характера: нерешителност, склонност към неоправдани колебания при вземане на решения, неувереност и мнителност. Понякога сърцето бие ритмично, няма болки, артериалното налягате е нормално, обаче неговата система е нарушена в своята дълбочинна вътрешна функция. Това се проявява в нарушение на емоционалното състояние, с болки в главата, световъртеж, понижаване на умствената работоспособност, неприятни усещания от страна на очите, сухост в устата, почервеняване или побледняване без видими причини на лицето, изтръпване на пръстите на ръцете, особено на кутрето. Човекът се оплаква, че има проблем с речта, неясност в произношението. Проявява се склонност към бъбривост, която не му е била присъща. Кардиологът оценя сърцето на пациента като здраво, но за холистичния лекар е видно, че е нарушена функцията на системата на сърцето и не трябва да се чакат усложнения, за да се предприемат лечебни мерки.
Системата на тънките черва (Ян-ска) е много важна. Тя е свързана със системите на сърцето, на черния дроб, на жлъчния мехур, както и със системите на стомаха, на дебелото черво, на белия дроб и на далак-панкреас. Тя не само защитава сърцето от емоционални бури, но и управлява системата на сърцето. Разрушително й въздействат тревожността, неудовлетвореността, тягостната неопределеност. Системата на тънките черва е система на гнева, на агресивността, на протеста, на волунтаризма, когато човек действа без да се съобразява със силите си и ситуациите, упорито преследвайки често недостижими цели. Това е система на страстите, когато човек пренебрегва здравето си в името на постигане на целите си. По това тази система е подобна на системите на черния дроб и на жлъчния мехур. Това подобие води до постоянно напрежение и спазми във всички съдове и всички вътрешни органи, водещи до енергийното им изтощаване. Тогава се стига до неврастенията — чувство за безсилие, слабост, сълзливост, умствена умора и в същото време раздразнителност, истеричност, повишена чувствителност към шум, ярка светлина, към неприятности, обиди, неудачи. Тъй като е неразривно свързана със системата на сърцето, системата на тънките черва й въздейства, регулирайки кръвообращението „както езерото регулира нивото на водата в реката“, според медиците на Древен Китай.
Системата на пикочния мехур (Ян-ска) е кръстосан възел на всички връзки, регулации и разпределения на енергията в системите на организма. В нея са разположени най-голямо количество биологично-активни точки — 67, а външните й разклонения обхващат цялото тяло. Въздействието върху БАТ от тази система са ефективни за всички вътрешни органи. Те нормализират вегетативната и съдовата системи, помагат при патология на мозъка, на устната кухина, на белия дроб и сърцето, на мускулите, сухожилията, между прешлените дискове на гръбначния стълб, прешлените, правото черво, половите органи и др.
Системата на бъбреците (Ин-ска) е неразривно свързана със системата на пикочния мехур. Древнокитайските медици са смятали, че тя е център на вродената жизнена енергия на човека и има функциите на програмиращ механизъм за жизнената дейност, за вроденото ниво на полова потенция. Системите на бъбреците и на далак-панкреас са най-съкровените, и значимите за жизнената дейност на човека. Изтощението и патологията на тези системи води до съкращаване на живота и до заплаха за самия живот, в частност до онкологичен процес. Изтощението на силите, предизвикано от изтощаване на системата на бъбреците, се характеризира с обща умора, имунодепресия. Хроничните болести излизат извън контрол и побеждават организма. Той много бързо се състарява, независимо от годините си. Изчезва половото влечение и потенция. Човек усеща страх. Мъчи го хладна пот през нощта, студени му са китките и ходилата.
Прави впечатление изтъкваната връзка между състоянието на системите и половата сфера и това не е случайно. Нейното състояние е пряк индикатор за здравословното състояние на човека.
Система на перикарда (Ин-ска). Сърцето е защитено от дебела съединителнотъканна обвивка, перикард. Древнокитайските медици също са наричали перикарда „обвивка на сърцето“, но са считали, че в организма съществува вътрешна регулация на жизнените дейности (съвременното понятие е вегетативната нервна система), която се осъществява чрез системата на перикарда, тоест тази система като че ли обединява в едно емоционалната, съдовата, и половата функции и играе ролята на предпазващ филтър, защитаващ сърцето от емоционални и сексуални претоварвания. Така, въздействайки на БАТ от системата на перикарда, ефективно са лекували както вегетативно-съдови, така и сексуални нарушения, свързани със симпатикусовата нервна система.
Система на „трите нагревателя“ (Ян-ска). Това е своеобразна регулаторна система в организма, обединяваща целия храносмилателен апарат — от устната кухина до правото черво. Това е енерго — произвеждащата система и в тази си функция тя включва белия дроб като снабдител с кислород, черния дроб като генератор и резервоар за енергия, и бъбреците, в които е заложено вроденото ниво на енергийна мощност на организма. Така, системата обединява органи от гръдната клетка, стомашната област и малкия таз, тоест три области произвеждащи вътрешната енергия, с която организма сам се стопля. Високата енергийна мощност на системата на „трите нагревателя“ е позволявала ефективни адаптивни възможности на древните хора, за разлика от съвременните, живеещи в създадената от тях щадяща среда, което от своя страна е довело до понижаване на енергийна мощност на системата на „трите нагревателя“. При това са налице следните нарушения: непоносимост на студ; настръхване и треперене; побледняване на лицето; психическа и физическа умора, вялост, апатия и тъга; повърхностно дишане; отслабване на слуха; изтръпване и слабост в областта на шията и горните крайници; рядко и оскъдно уриниране. Трябва да се отбележи, че регулацията на системата на „трите нагревателя“ е неразривно свързана с регулацията на системата на перикарда — първата произвежда енергия, а втората мобилизира тази енергия в екстремални ситуации.
Система на жлъчния мехур (Ян-ска). Развивайки идеята за неразривната връзка между психичното и физичното, и разглеждайки всяка система като генератор на определени емоционални качества и реакции, древнокитайските лекари са разглеждали системата на жлъчния мехур (заедно със системата на черния дроб) като източник на смелост, решителност, а при наличието на препятствие — на агресивност, враждебност, гняв. Системата на жлъчния мехур, като система на активността и гнева държи в напрежение целия организъм. Тя, както и системата на тънките черва, предизвиква спазми на бронхите (бронхиална астма), спазми на коронарните съдове (стенокардия), спазми на съдовете на главния мозък. Нейното успокоение при дразнене, това е успокоение за целия организъм, профилактика на спазмите. Системата на жлъчния мехур е взаимносвързана с кожата, със сексуалната сфера, със ставите на краката, особено тазобедрените, с функциите на краката.
Система на черния дроб (Ин-ска). Тя енергийно поддържа мозъка, тонизира го, подпомага да се настрои мисленето за енергично и решително разрешаване на задачите и проблемите. При патология тя превъзбужда мозъка или изкривява психическата дейност. Активно влияе на обмяната на веществата на организма. Системата управлява състоянието на мускулите и нейната слабост довежда до мускулна слабост и атрофия на мускулите. Системата енергийно поддържа сексуалната сфера, влияе на кръвообращението в малкия таз и в долните крайници.
В древнокитайската медицина се открояват още и 8 „чудесни“ канали (системи) — 4 ян-ски и 4 ин-ски. Те са наречени така, защото въздействието върху БАТ по тях дава чудесни резултати в лечението на тежки хронични заболявания. В здравия организъм тези системи отсъстват. Те възникват в процеса на саморегулация, когато организмът се бори с болестта засегнала някоя от системите му. Тогава взаимносвързаните с нея системи образуват временен комплекс за самозащита и взаимодействие. Отново е налице аналогия със саморегулиращите се функционални системи на П.К. Анохин. Първата от „чудесните“ системи (Ян-ска) контролира всички янски системи и нейното ядро е системата на тънките черва. Тя възниква и функционира при изтощаване на организма, патологии на опорно-двигателния апарат и на белия дроб. Втората (Ян-ска) има за ядро системата на пикочния мехур, свързана със системите на тънките черва, стомаха и жлъчния мехур. Тя възниква при патология на опорно-двигателния апарат и кожата. Третата (Ян-ска) има за ядро системата на тънките черва. Тя възниква и функционира при изтощаване на организма, патологии на опорно-двигателния апарат и на кожата. Четвъртата (Ян-ска) е с ядро системата на жлъчния мехур, а зад нея винаги присъства системата на тънките черва. Тя възниква и функционира при изтощаване на организма, патологии на опорно-двигателния апарат, кожата, и половата сфера. Петата (Ин-ска) има за ядро системата на белия дроб. Възниква при патология на системите на белия дроб, на далак-панкреас, на устната кухина, гърлото и половата сфера. Шестата (Ин-ска) е с обединено ядро състоящо се от системите на бъбреците, на далак-панкреас и на черен дроб. Тя е най-важната! Възниква при патология на системите на бъбреците, на далак-панкреас и на черен дроб, но и при патологии на опорно-двигателния апарат (мускулите) и половата сфера. Седмата (Ин-ска) е със същото обединено ядро състоящо се от системите на бъбреците, на далак-панкреас и на черен дроб, но свързано със системата на перикарда. Възниква при патология на системите на сърцето, черния дроб и стомаха. Осмата (Ин-ска) е с ядро системата на бъбреците. Тя възниква при патология на бъбреците, черния дроб, сърдечносъдовата система и особено — на половите органи.
Акцентувайки вниманието върху особено важната идея за взаимовръзки между всички системи в организма, би могло да се обособят още пет допълнителни системи: на кожните придатъци, включително коса и нокти (Ян-ска); на опорно-двигателния апарат (Ин-ска); на репродуктивната система (Ин-ска) — тя е и система на радостта; на органите на чувствата (Ин-ска) — зрение, слух, обоняние, осезание; и система на сливиците, глътката и устната кухина (Ин-ска).
Концепцията за петте елемента („У-син“)
Концепцията за петте елемента („У-син“) е най-важното от древнокитайската медицина. Тя е базирана върху символи. Древно-източните мислители са посочили в организма пет неразделимо свързани елементи, в които пулсира, движи се, предаваната от елемент на елемент енергия. Затова по-точно било да се говори за концепцията на „петте движения“. Тези елементи имат символични наименования „дърво“, „огън“, „земя“, „метал“, и „вода“. Всеки от тях е изграден от двойка вътрешно свързани системи. Едната от тях е Ян-ска, другата — Ин-ска. По такъв начин всеки елемент е цялостна, жива и автономна структура. Познаването на уязвимостта на определена система (ин или ян) във всеки от елементите е много важен проблем за профилактика на здравето. Доминиращата система в дадения елемент е и най-уязвимата. От друга страна, доминирането на определен елемент в даден организъм се свързва с типологията му по темперамент. Например, ако в индивида вродено доминира елемента „огън“, то той е със сангвиничен темперамент; ако доминира — „дърво“ — холеричен; ако доминира „метал“ — флегматичен. От това следва важен извод: здрав и дълголетен ще е само този, който живее в съгласие (хармония!) със своята природа, който върви по свой път (Дао!), хармоничен с неговите вродени склонности и възможности.
Елементът „дърво“ се състои от янската система на жлъчния мехур и инската — на черния дроб. Този елемент символизира разсъмването, пролетта, раждането, растежа, прехода от пасивната сила „ин“ към активната — „ян“. На него съответства зеленият цвят, който във възприятията на човека се асоциира като символ на упоритост, целеустременост, действена воля, стремеж към лидерство и власт, символ на нетърпимост и безкомпромисност, реформаторство и революционност, гняв, агресия, протест и съпротивление. И водещата емоция породена от силата, енергията и чувството за достойнство на „дървото“ е гняв, а личните качества произтичащи от характеристиките на елемента са мъжество, натиск, неотстъпчивост. „Дървото“ се покровителства от планетата Юпитер, символизираща стремежа към слава, към себеутвърждаване и победа. Основният орган за елемента „дърво“ е черният дроб и това означава, че при него той е особено уязвим. При децата с черния дроб са свързани проблемите от преяждане с шоколад и яйца, склонност към алергии и повръщане, към чернодробни заболявания, дискинезия на жлъчния мехур и жлъчните пътища. Човекът с вродено преобладаване на елемента „дърво“ е с вроден по-силен енерго-потенциал, обикновено е висок, широкоплещест, със здрави длани и се характеризира като работохолик. Той има големи очи с открит поглед. Зрението му е добро, склерите му са чисти и блестящи, олицетворяващи младост и здраве. Хората от този тип са „сови“ — късно заспиват, най-доброто им време е втората половина на денонощието и пролетта, но тогава са и най-уязвими. Те лошо понасят вятъра и в такова време са раздразнителни и не се чувстват добре. Предпочитат кисела и горчива храна.
Елементът „огън“ се състои от четири системи, а не от две както при останалите елементи: освен от янската система на тънките черва и инската — на сърцето, а също така от двете обединяващи общо регулиращи системи — на „трите нагревателя“ (янска) и на перикарда (инска). Този елемент символизира пладне, растеж, лято, зрелост. Той е символ на максимална жизнена активност, максималното проявление на активната сила „Ян“, откровеност, пълнота и радост от живота, сексуална активност и човешки страсти — от любов до ненавист. „Огънят“ е кулминацията на живота, неговия разцвет и се характеризира чрез червения цвят, цветът на желания и страсти, на енергия, жизнена сила и стремеж към успех. Основната емоция е радостта. „Огънят“ се покровителства от планетата Марс, като символ на героичност, активност, оптимизъм. Основният му орган е сърцето, а на сетивността — езикът. Предпочитаният му вкус е горчивият, допълващ сладостта и в пряк и в преносен смисъл, както е невъзможен живота без поражения. Разбира се не те разбиват здравето и съкращават живота, а невярното възприемане и преживяване на провалите, предателството по отношение на своята природа! И ако ти си човек на „огъня“, т.е. на сърцето, то бори се, люби и безумствай! „Огънят“ поражда страсти и това е животът за него. Елементът „огън“ стимулира мозъка, умствения потенциал, остроумието. Обаче преобладаването на страстите може да разруши системата на този елемент и мъдрата природа е надарила разума със способността да усмирява сърцето! В природата всичко е хармонично. Дисхармонията винаги е болест, патология. И „огънят“ не е само страсти, емоции, но и разум; не само радост, но и тъга. Тъй като при доминиращия в човека елемент „огън“ основният орган е сърцето, то всички беди удрят преди всичко именно там. Обикновено такива хора — хора на сърцето имат малка глава, заострена брадичка. Те са бързи, повратливи, находчиви, лекомислени. Те са сангвиници. Те са нетрайни — бързо се възпламеняват и бързо изгарят. Пръстите им са тънки и дълги, китката — аристократична. От детството си тези хора са чувствителни, емоционални, непостоянни. Те ту плачат, ту се смеят, общителни са, но нерядко — и срамежливи. Тяхното време е лятото, но и тогава са уязвими; обичат топлото, но се боят от жегата. Елементът „огън“ е особен — ако се търси място на психичното в системата на петте елемента, то е в елемента „огън“ — център на емоциите, но и на разума.
Елементът „земя“ се състои от янската система на стомаха и инската система на далак и панкреас. Този елемент символизира втората половина на деня, на лятото и на зрелостта. На елемента съответстват размисли, тъга, спокойствие, методичност. Родствен му е жълтият цвят, възприеман от човека като символ на освобождаване, изход от трудностите за вече живял, но още устремен и с надежди за бъдещето човек. Основен орган на този елемент е далакът, свързан със защитните механизми (имунитета!), устойчивостта към болестите, дълголетието. Огледало за състоянието на този елемент е нормалното здраво състояние на устната кухина, свежият дъх. Предпочитаният вкус за този елемент е сладкият. Заболяванията свързани с този елемент свидетелстват за дълбоко и опасно поражение на организма, вкл. до неизлекуване и рак. Човекът с вродено доминиране на този елемент е с масивна глава, кръгло лице, месести бузи и брадичка, мускулесто тяло и къси крайници, масивни длани с къси пръсти, склонност към напълняване. Такъв човек е емоционално сдържан, но и раним и впечатлителен. Той не търси слава, но за него е важно признанието от важните за него хора. Той е предразположен към размишления, но те са често откъснати от реалността. Той е повече философ, отколкото човек на делото. Сексуално той е спокоен — и тук повече разсъждава, отколкото действа. Той е оптимист, склонен към тъга, и усмивката му е най-вече тъжна. В детството си той е бил пълен, едър, добродушен, обичал е да похапва и да поспива. Човек, в който доминира елемента „земя“, не понася жега и зъзне при влага При него са уязвими стомаха и панкреаса, устната кухина и опорно-двигателния апарат, половата сфера. Той е предразположен към олисяване, кожни болести и затлъстяване.
Елементът „метал“ се състои от янската система на дебелото черво и инската — на белия дроб. Той символизира упадък, прехода от Ян към Ин, вечерта, есента, залеза. Водещата емоция при него е печал. Но… вечерта още не е нощ, есента също може да бъде прекрасна… Неслучайно на този елемент съответства белия цвят възприеман като надежда, очакване, като противоположност на черния цвят — символ на края на отрицанието. Покровителка на този елемент е Венера — планетата на чувствеността и любовта към живота, на изменчивостта и лукавството, на женствеността. И тогава характерната за „метал“ печал е светла, свързана с надежда, с очакване. Тя не е тъга, не е мрак, безизходност, които именно са пагубни за „метал“-а. Основен орган за него е белият дроб, а сетива — нос, обоняние, кожа, коса. Преждевременното остаряване е фаталното следствие от хроничната патология на системата „метал“. Хората с вродено доминиране на този елемент като правило са с висок ръст, понякога прегърбени, обикновено с тесни рамене, малка глава, дълъг и широк нос. Дланите им са тесни, с дълги пръсти. Те лесно се изтощават, неиздръжливи са и работоспособността им е ограничена. Усещайки това, те са мудни и се стараят да изразходват силите си икономично. Те са сдържани, склонни са към размишления и са песимисти. Тези хора са проницателни, усвояват професията си в дълбочина, преуспяват като експерти и чиновници. В детството си те са билихленчещи, малко подвижни, плахи вечно недоволни. Те са били слабички, бледи, с лош апетит, мудни, мечтателни, бързо уморяващи се. Често са боледували от бронхити, предразположени са били към астматични бронхити и запек. Хората с доминиране на елемента „метал“ са предразположени най-вече към болести на дихателната система, дебелото черво, кожата, хемороиди. Те имат слаби сухожилни връзки и получават чести навяхвания, остеохондроза, кариеси по зъбите. Те обичат есента, но се и страхуват от нея, понеже за тях това е времето на простудните заболявания. Те се боят от студа, винаги са с шапка, понеже им мръзне главата. Предпочитат люти и пикантни ястия както и млечни продукти.
Елементът „вода“ се състои от янската система на пикочния мехур и инската — на бъбреците. Като символ на минимална активност и пасивност (Ин), елемента характеризира понятията нощ, сумрак, зима, пасивност, заспиване, потайност. Заплахата от „вода“ ражда страх, а страхът от своя страна поразявайки този елемент, съкращава живота. Цвета съответстващ на този елемент е черният, символизиращ умора, капитулация, край, максимален покой, смърт. Покровител на този елемент е „сумрачната и мъдра“ планетата Меркурий. Изброеното до тук обаче не е още старост, смърт, край — водата е и източник на живот и всичко това е предупреждение за пазене на здравето, тъй като разрушаването на елемента „вода“ е необратимо. Това е във връзка с основния орган на този елемент — бъбреците, а тяхната роля за здравето и дълголетието е незаменима. Основен сетивен канал за елемента „вода“ са ушите. Отслабването на слуха е признак за отслабване на елемента „вода“. Този елемент управлява растежа на костите в детството и тяхното състояние при възрастните. Легендарната оздравителна гимнастика цигун на Древния Изток е насочена към развиване гъвкавостта на опорно-двигателния апарат и с това към укрепване на елемента „вода“, водещо до продължаване на младостта и дълголетието. Здрав не е този, който има големи мускули, а този който е гъвкав и ловък. Хората с доминиращ елемент „вода“ като правило са с голяма глава, суховато лице с надлъжни бръчки, с изгърбен нос и с предразположение за образуване на торбички под очите. Дланите и пръстите им са къси. Като правило телосложението им е здраво, но ако елемента „вода“ е вродено отслабен, те са крехки. Те са с по-дълго тяло, а по-къси крайници. Ако системата на бъбреците им е вродено силна, интелекта им е висок, сексуално са силни. Ако системата на бъбреците им е вродено слаба, то съответно интелекта им е нисък, сексуалната функция — слаба. Хората от този тип са склонни към хитрост, и предпочитат да се занимават с търговия, бизнес, посредничество. Ако елемента „вода“ е слаб или отслабва, човек е подвластен на страха, на пристъпи на отчаяние, на депресия, губи интерес към живота, става печален и затворен в себе си. Децата със слаб елемент „вода“ са кльощави, бледни, слаби, свръхчувствителни, потайни, раними, тъжни. Възрастните със слаб елемент „вода“ често боледуват от ангина, тонзилит, крайно са чувствителни към студа, особено им замръзват ръцете и краката. Предпочитат по-солената храна.
В най-общ вид това е представянето на петте елемента в „У-син“, съставящи единен организъм. Те тясно си взаимодействат. Разработвайки концепцията за петте елемента („У-син“), древнокитайската медицина е представила тези взаимодействия чрез „кръга на живота“. Това е окръжност по която на равни разстояния са поставени петте елемента. По посока на часовниковата стрелка по хода на дъги от окръжността, „дървото храни огъня, огъня сгрява земята, земята като източник на метал го стимулира, метала проправя път, поддържа и направлява водата, а водата храни дървото“. Всеки елемент контролира следващия, като му въздейства благотворно, изграждащо, укрепващо, активиращо. Но ако се наруши жизнената дейност на който и да е елемент, патологията се генерализира на следващия елемент. Ако болестта не се излекува, разрушава се елемент след елемент, тоест болестта на един елемент е болест на целия организъм (холистичен подход!). Обратно на часовниковата стрелка, последващият елемент защитавайки себе си, помага на предходния като го успокоява, задържа, ако той е засегнат и му въздейства неблагоприятно. Така, „дървото потиска водата, водата потиска метала, метала потиска земята, земята потиска огъня, огъня потиска дървото.“ Така целият организъм се съпротивлява на болестта взаимодействайки с всяка своя част. При остра патология, един елемент въздейства на друг разрушаващо, деструктивно. Това се изобразява чрез преки хорди (стрели, вектори) във вид на страни от триъгълници между петте елемента разположени по върховете на равнобедрен петоъгълник. Тогава „дървото пагубно въздейства на земята, земята — на водата, водата — на огъня, огъня на метала, метала — на дървото“. Направлениета на векторите показва доминирането на един елемент над друг. И понеже в елементите доминират Ин-ските системи, то това е и схемата на доминирането на Ин над Ян. Така, системата на белия дроб доминира над тази на черния дроб, поддържайки я в норма и активирайки я при патология. Системата на черния дроб доминира над системата на далак-панкреас, а тя — над системата на бъбреците. Това е най-важната йерархия както на нормологично, така и на патологичното въздействие, което задълбочава заболяването на организма от система към система. Тъй като при такива взаимоотношения винаги има обратна връзка, то системата на бъбреците при патология потиска системата на далак — панкреас, която от своя страна потиска системата на черния дроб, а тя — системата на белия дроб. Така се стига до основния постулат на медицината — няма болест на отделния орган (система), има болест на цялостния организъм, развиваща се по определени взаимовръзки. И още едно много важно следствие произтичащо от взаимодействията между системите в организма според концепцията „У-син“: Ян-ските системи са подчинени на сдвоените с тях Ин-ски системи и ги прикриват, защитават, като приемат удара на патогенния фактор върху себе си. Така, когато човек е преследван от несполуки или нещастия, които би трябвало да ударят най-силно по сърцето му, него го спасява от инфаркт на миокарда сдвоената със системата на сърцето Ян-ска система на тънките черва. В резултат — язва на дванадесетопръстника, но сърцето е здраво! Ето защо, когато лекуваме системата на тънките черва, ние защитаваме сърцето!
Използвайки цитирания модел за взаимовръзките в „У-син“ между язва на дванадесетопръстника инфаркт на миокарда, тук е мястото за „хипервръзка“ и за сравнение и съвременно обяснение на връзките в етиологията и патогенезата на язвената болест и психокардиологичните заболявания — функционални разстройства (синдром на Da Costa), исхемична болест на сърцето и хипертонична болест (Григорьев П. Я., Исаков В. А., Современные представления об этиологии и патогенезе язвенной болезни, „Вестник Академии Медицинских наук СССР“, №3, 1990, 60–64; Практическа психосоматична медицина, сб. под ред. на проф. д-р Владимир Иванов, „Знание“ ЕООД, София, 1999; Абрамов В. В., Взаимодейсвие иммунной и нервной систем, Новосибирск, „Наука“, Сибирское отделение, 1988; Червеня-кова, К. Плочев, Инфекциозните болести-съвременно състояние и бъдеще, Български медицински журнал, Vol. I 2007, №1, 12–16).Днес се знае, че язвената болест е хронично рецидивиращо заболяване, в основата на което е възпаление на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника (в повечето случаи с инфекциозен произход причинен от Helicobacter pylori), протичащо с влошаване на нейното кръвоснабдяване и нарушаване процесите на физиологична регенерация на епитела, проявяващо се в изтощаване и разрушаване на „лигавично-бикарбонатната бариера“, което предизвиква образуването на язви. Налице са две групи причинители на това заболяване: патофизиологични и микробиологични. В тяхната пресечна точка е взаимодействието на външните за организма фактори на околната физична и психична (социална) среда с нервната (особено вегетативната), ендокринната и имунна функционални системи, взаимно свързани в процеса на адаптационния синдром (неспецифична нервно-ендокринна поведенческа хомеостатична реакция, чийто контур се отваря от енергийния недостиг и се затваря при задоволяването на този недостиг, т.е. стрес). Неслучайно язвената болест се среща 2–3 пъти по-често у хората с професии, свързани с по-голямо нервно-психично напрежение.
Исхемична болест на сърцето, според определението на СЗО, се утвърждава като болест на стила и начина на живот и психосоматичният подход е основен за нейното лекуване. Отново е налице холистичния модел на здравето в неговата древна и модерна интерпретация! Постепенното развитие на хронична болест според Древната Китайска медицина, преминава през етапите на „малки, средни и големи Ин и Ян“. „Малкият Ян“ се характеризира с раздразнение на системите на дебелото черво и стомаха и с мускулна слабост в тях. „Средният Ян“ с поражения в системата на жлъчния мехур, въздействаща на системата на „трите нагревателя“ и със засягане на ставите, и накрая — „големия Ян“ — с раздразнение системите на тънките черва и пикочния мехур, с потискане на защитните способности на организма и повишаване на възприемчивостта му към инфекциозни заболявания. „Малкият Ин“ протича с изтощаване на черния дроб и перикарда, т.е. с обща слабост. „Средният Ин“ — с изтощаване системите на бъбреците и сърцето, т.е. с обща слабост, повишена уморяемост и задъхване даже и в покой, а „големия Ин“ — с изтощаване системите на белия дроб и на далак-панкреас, т.е. с общо безпокойство, лошо храносмилане, обща слабост. Вижда се, че при хроничните болести през етапите на „малките ян и ин“ има поражения в системите на дебелото черво, които въздействат върху системата на черния дроб; при „средните ян и ин“ — има поражения в системите на жлъчния мехур, които въздействат на системата на бъбреците, и накрая при „големите ян и ин“ има поражения в системите на тънките черва, които въздействат на системите на белия дроб и далак-панкреас. В резултат е налице особено важната закономерност — поетапност в развитието на патологията: обща слабост — патология на ставите (опорно-двигателния апарат) — потискане на защитните сили на организма — изтощаване на защитните му механизми. Забелязва се и йерархията: засягане на черния дроб, после бъбреците и накрая — далак-панкреас, както и особено важната роля на системите на тънките черва и на дебелото черво.
4.3.3. Учението за енергията „ЦИ“
Учението за енергията „ЦИ“, циркулираща в организма е върхът в медицинската концепция на Древен Китай. Нейната нормална циркулация е здраве, а нарушаването й — е болест. Понятието „ЦИ“ включва в себе си значението „въздух“, но и много други значения, като например „инфрачервено излъчване“, „статично електричество“, „поток от частици“ и други (Zhang Mingwu, Sun Xingyuan, Chinese qigong therapy, Jinan, China, 1985, прев. Санкт-Петербург, 1994). В съответствие с функциите на „ЦИ“ в човешкото тяло, "ЦИ" се разглежда като разновидност на енергиен и информационен сигнал заедно със средствата за доставянето му, т.е. носителят на „ЦИ“ е материален. Със „ЦИ“ в цигун се обозначава не само вдишвания кислород и издишания въглероден двуокис, но също и вид материя имаща по — богат и сложен характер, както и енергия. Традиционната китайска медицина определя, че „вътрешната или истинска ци“ е движещата сила на жизнената дейност. „Истинската ци“ се разделя на „ци — предшестваща небето“ т.е. пренатално или предшестващо раждането ци и „ци — следващо небесата“ т.е. постнатално възникващо след раждането ци. Пренаталната ци се разделя на „основна ци“ (жизнена енергия) и „първоначална ци“. Основната ци е тази жизнена енергия, която човек получава от родителите си в процеса на формиране на ембриона. Първоначалната ци означава „строителния материал“ и движещата сила, които заедно обезпечават физиологичното функциониране на тъканите и органите. „Постнаталната ци“ се разделя на небесна и земна. „Небесната ци“ е тази която вдишваме или издишваме. „Земната ци“ е ци на водата и на храната. Животът и развитието на човека се обуславят от пренаталната ци и се поддържат от постнатална ци. Очевидна е близостта на понятието „ци“ до древно индийското „прана“. Съответствието по основните видове „ци“ в организма хипотетично обхваща: „основна ци“ — свързана с регулация на развитието (онтогенеза), представляваща генетичния план на организма; „първоначална ци“ — свързана с регулация на възстановяването и функционирането на структурите в организма; „небесната ци“ — енергийната обмяна и „земната ци“ — пластичната обмяна, които според съвременните знания са свързани с метаболизма, изработват се вътре в организма чрез биохимични процеси и са „вътрешната или истинска ци“, обуславяща електрическата информационна и регулаторна активност на тъканите. Според концепция на Древен Китай за енергията „ЦИ“, тя пулсира в организма, прехвърляйки се от система в система с честота 12 пъти в денонощието, като се фиксира във всяка система по за два часа и в това време е максимумът на жизнената дейност на тази система. Денонощният й ритъм започва в три часа през нощта от системата на белия дроб, която е първа. От 3 до 5 часа сутринта в нея е максимална обмяната на веществата и функцията й доминира в организма. Именно в това време мозъкът потребява най-голямо количество кислород, подготвяйки се за пълноценна работа през деня. Ако тази система е болна, именно по това време е най-възможен пристъп на бронхиална астма. От 5 до 7 часа сутринта максимума преминава към втората система — тази на дебелото черво, където се формират отпадъците като изпражнения и здравият човек ги изхвърля към 7–8 часа сутринта. Тази система е много важна и за ендокринно — хормоналната регулация, и за възстановяване на силите, подготовка към бодърстване и труд. От 3 до 7 часа е „царството на метала“ — елемента от „У-син“ свързан със саморегулацията на организма. От 7 до 9 часа максимумът е в третата система на стомаха. Тогава стомахът е празен, готов за максимална биоенергийна ефективност на храносмилането. Тази система се отнася към елемента „земя“, стимулиращ размисъл, разговор, общуване. От 9 до 11 часа е максимумът в системата на далак — панкреас. Тогава е и „царството на земята“, времето на максимална борба на организма с болестта, ако има такава. От 11 до 13 часа е максимумът в системата на сърцето, благоприятно за активна дейност, а от 13 до 15 часа максимумът е в системата на тънките черва. Този период от 11 до 15 часа е „царството на огъня“, време през което се планират и извършват дейности изискващи физическо и емоционално напрежение. Това обаче е и времето когато болното сърце може и да не издържи. От 15 до 17 часа е максимумът в системата на пикочния мехур, а от 17 до 19 часа — в системата на бъбреците. В този период е „царството на водата“ — елемент на покоя. Но това е покой в живота, а не в смъртта. От 15 до 19 часа, в периода на втората вълна на саморегулация на организма е времето на спокойната работа, на спокойното общуване, време за срещи с приятели, но не и с врагове. От 19 до 21 часа е максимумът в системата на перикарда, а от 21 до 23 часа — в системата на „трите нагревателя“, тоест максимума отново се връща в елемента „огън“. Това е идеалното време за творчество и любов. От 23 до 1 часа през нощта — максимумът е в системата на жлъчния мехур, а от 1 до 3 часа сутринта — в системата на черния дроб и в елемента „дърво“. Може да се работи ако човекът е от т.н. „сови“, но ако не е — трябва да се почива. По това време става „зареждане на енергийните акумулатори“. Не трябва да се нервничи, да се правят баланси, тъй като е на максимум елемента на гнева и агресивността. Това е опасно време за сърцето и мозъка. Най-добре е да се спи. Така завършва денонощната циркулация максимумите и минимумите с период през 12 часа на енергията в организма. Забелязва се закономерна взаимовръзка — в едно и също време на полярни енерго обезпечаващи позиции в организма са две системи — Ян-ска и Ин-ска, и това не е случайно! На съвременен кибернетичен език, това са системите на прави и обратни връзки за фино регулиране дейността на сложно организиран обект, открит към въздействия от вътрешната и външна среда в реално време.
Общото функционално начало на организма, т.е. енергията „ци“ освен циркулирането й по съдове и меридиани, има определена локализация в тялото. Тези места се наричат „дан-тян“ и са пет на брой (У Вей — Син, У Лин, Пълна Цигун Енциклопедия, прев. И-во „Дилок“, 2007). Горният дан-тян (точка „ин-тан“-отпред на челото срещу епифизата и т. „шан-ген“ отпред на челото между веждите) натрупва космическа енергия и контролира и управлява всички останали видове енергия в организма. Предният дан-тян (т. „тан-чжун“ — отпред — „слънчевия сплит“) акумулира духовната енергия, която се формира в момента на зачатието. Средният дан-тян (т. „ци-хай“ — отпред под пъпа) натрупва хранителната енергия, която започва да функционира след раждането. В долния дан-тян (т. „хуей-ин“-между ануса и влагалището или скротума) е локализирана наследствената енергия на човека, която пази генетичните особености на индивида. В задния дан-тян (т. „мин-мън“-отзад, под пояса, до гръбнака) се намира жизнената енергия получена преди раждането. Взаимовръзките между тях са: от преден дан-тян към горен и долен дан-тян; от заден дан-тян към горен и долен дан-тян; от горен дан-тян двупосочно през среден дан-тян към долен дан-тян.
Тези Древнокитайски схващания са много близки до съвременната теория за получаването и превръщането на конвертируема енергия използвана от живата растителна и животинска (човешка) клетка в нейните мембранни биоенергитични системи, (Скулачев В. П., Энергетика биологических мембран, Москва „Наука“, 1989), разгледана в началото на книгата. Живата тъкан на човека, животните (вкл. невроните) и растенията електрически се проявява във физичен смисъл еднакво — като отрицателно диференциално съпротивление или отрицателна диференциална проводимост като понятия от електрониката и топлоелектрониката, тоест като естествени биотермистори и биопозистори. При тях, при намаляване напрежението, а следователно и тока протичащ през биосъпротивлението, волт-амперната характеристика при определени режими съществено се изменя в сравнение с режима при увеличаване на тока, което е свързано с рефрактерността на биоверигата. Днес е установен обективния закон за трансформация на външните физикохимични дразнения на кожата в биоелектричен сигнално-регулаторен процес с ритмична импулсна активност, чиято честота зависи от характера и интензитета на дразнителите. Освен това е установено, че за Биологично-активните точки (БАТ) е свойствено отрицателно диференциално съпротивление, имащо електротермична природа, тоест те могат да се разглеждат като универсални преобразователи на всякакви физикохимични дразнители в биологично-значими информационни сигнали. Според биоелектрическата теория, поставянето на метални игли (акупунктура) в електролитите на тъканите води до отделяне или поглъщане на йони от метала (хидролиза!), създаване на потенциална разлика и галваничен ток, който променя йонния баланс в обкръжаващата ги среда, и по-специално в концентрациите на K+ и Ca++ в пространството на БАТ, където има нервни вегетативни разклонения провеждащи рефлекторен импулс до системите и органите. Електротермичната теория за механизма на акупунктурата е особено актуална. Според нея, плавното или скокообразното променяне на температурата в БАТ чрез иглата, води до скокообразна промяна в съпротивлението, тока и напрежението, която може да се приеме като основния процес на възникване на биоелектричния импулс. Чрез електротермичната теория математически и експериментално се доказва връзката между дебелината на иглата, метала от който е направена, топлопроводимостта му, времето на третиране на точката и ефекта, което дава възможност за научна оценка. Изведен е математически модел на предаване на възбуждането при взаимодействие на двете физически полета — термично и електрично. Иглотерапията (акупунктурата) е метод, изменящ енергийния баланс в живата тъкан и повлияващ прага на възбуждане и режима на регулация на информационните процеси в нея. (А. Ромоданов, Г. Богданов, Д. Лящененко, Первичные механизмы действия иглоукалывания и прижигания, 1984 г.) Според нас се очертава интересна хипотеза за механизма на действие на иглотерапията на база взаимодействия между електротермичната теория за иглотерапията, биоенергетиката на клетъчните мембрани, рецепторната теория за лиганд-рецеторните комплекси, свързания с тях микровискозитет на клетъчните мембрани, и невротрансмитерните и хуморални механизми, за създаване и управление на целостта на организма чрез функционалните системи-меридиани (канали).
Аюрведа — медицината на Древна Индия
Аюрведа — медицината на Древна Индия също съдържа интуитивни елементи, характерни за синергетиката и моделирането, където интеграция на знанията на принципа на аналогията и отраженията, на взаимната обвързаност на всички познания и необходимостта да се търсят и активно използват връзки между тях, е в основата на самооздравяването, на здравия и дълъг живот. Аюрведа се базира на концепцията за пет елемента: „етер“ (пространство), "въздух", „огън“(включващ и психичното в човека, мисленето), "вода", и "земя". Тези пет елемента образуват три доши: „Вата“ (етер и въздух), „Питта“ (огън и вода) и „Капха“ (вода и земя). Интересно е, че Вата е обединяваща и регулираща свръхсистема, а Питта и Капха са две базови, обединени в единство на противоположностите системи, тъй като основата на Питта е огънят, а на Капха — водата. Хармонията между трите доши е здравето, а дисхармонията, недостатъчността (слабост) или излишеството (свръхдразнимост) на една от тях — болест (Гарбузов В. И., 1992). В Аюрведа се излага учението за първоначалното — двете енергии: Пуруша (мъжка) и Пракрити (женска). Пракрити е майката на всичко, съзидателната, активната енергия, а Пуруша е пасивната, приемащата, уравновесяващата енергия. Вижда се идентичност с теорията „ин-ян“, но с обърнати знаци. На лице е общата за древните учения идея за хармония в целия организъм, като основа на здравето, когато лечението на болестта е възстановяване на тази хармония. Важен е и общият подход към болестта от позицията на единния организъм, а не като болест на отделния орган. Животът на човека по Аюрведа е взаимодействие между външния свят (макрокосмоса) и организма (микрокосмоса). Равновесието и саморегулацията на трите доши, съставящи организма, го приспособяват към изменящия се външен свят. Вата — това е движението, свързано с двигателните функции в организма. Излишъкът на Вата ражда тревога, спазми, а с това и болки. Съответно, тревожността възбужда, а след това потиска Вата. Хората с вродено доминиране на Вата са с тесни рамене, физически слаби. Очите им са малки, вдлъбнати, кожата им е студена и груба. Зъбите им са големи, издадени, криви. Хората от такъв тип са бързи, но и бързо се уморяват. Те бързо възприемат, лесно се подготвят и взимат изпити, но и бързо забравят и нямат стабилни знания. Волята им е слаба, те са неустойчиви и непостоянни, лекомислени, страхливи и подозрителни. Този тип хора са активни, постоянно са в движение, суетят се, склонни са към творчество, фантазии и мечти. Сънят им е кратък и лек, а сънищата са свързани със страхове, опити за избягване, криене, преследване, в които сънуващият е жертва. Предпочитат сладко, кисело и солено, горещи питиета и храна. Питта е преди всичко „огън“ и управлява храносмилането, обмяната на веществата, ума (разбиране — познание). Мястото на питта е в системата на тънките черва, стомаха, кръвта, очите. При излишък тя се натрупва в тези органи, пробуждайки в тях болести, а в човека — склонност към гняв, ненавист и завист. Съответно тези емоции и чувства, предизвикват излишък, а след това потискане на питта. Хората с вродено преобладаване на питта, са със среден ръст, стройни и изящни. Очите им не са големи, остри, проницателни, кожата им е мека топла. Зъбите им са средни по големина с жълтеникав цвят. Тези хора не са издръжливи, не са способни на тежка работа, лошо понасят жегата. Те са честолюбиви, лидери, агресивни и фанатично следват своите принципи. В същото време, те са интелигентни, способни са да разберат другия (във всичко, което не касае главните им принципи), остроумни са и често язвителни, особено в говора, и за това са добри в дебатите. Те имат добър апетит, обичат да хапват вкусно, предпочитат сладко, горчиво и студени питиета и храна. Сънят им е спокоен със средна продължителност, а в сънищата им преобладава огънят, червеният цвят, гневът, насилието, борбата. Капха — отговаря на биологична вода (слуз). Отговорна е за съпротивляемостта на организма. Мястото на Капха е в дебелото черво, белия дроб, гърло, бъбреци, нос и уста. Излишъкът на Капха поражда алчност, собственически чувства, дълговременна завист, но едновременно с това същността на Капха е и в прощаването, любовта, спокойствието и семейността. Алчността и завистта водят до излишък, а след това и към потискане на Капха. Хората, в които вродено преобладава Капха, са широкоплещести, склонни към напълняване. Очите им са големи, кожата мека, бяла, хладна, зъбите са здрави, бели. Те са бавни във всичко — мисли, дела и движения, склонни са към миролюбие, търпимост, но в своите принципи са твърди, консервативни, стабилни и разсъдливи. Те усвояват знанията и информацията бавно, но за дълго. Хората от този тип са издръжливи, способни са за тежка, монотонна работа и са спокойни и сдържани. Предпочитат парлива, горчива и слузеста храна. Сънят им е продължителен и дълбок, а в сънищата им има вода, река, езеро, море, плаване, романтика, покой. Тези хора са дълголетници по природа.
Вроденото доминиране на една от Дошите обуславя конституцията на човека (неговите външни характеристики), както и темперамента, предразположението към определен стил на възприемане на света, на поведение, на приспособяване и реагиране към външната среда. Според Аюрведа причините за болестите са в психическото и физическото състояние на човека, свързани с нерушима връзка. В различните типове конституция на човека, физическите характеристики хармонично се съчетават с психическите, а болестите са психосоматични. Потиснатият гняв се приравнява с токсини и поразява тънките черва, а страхът, алчността и завистта са интоксикация поразяваща дебелото черво. В резултат се засяга „агни“ — съпротивляемостта на организма, в това число и имунитета. Болестта може да започне в един орган, а да се проявява в друг. Следователно, тя е в цялата система, а не в отделен орган. Здравето по Аюрведа е състояние на хармония на трите Доши в организма, като целия организъм е нерушимо единство, а всички физиологични нужди се извършват своевременно, без да са затруднени. По такъв начин Аюрведа дава програма на кое трябва да се обръща внимание най-напред, т.е. програма за стратегия за здраве, оздравяване, профилактика и лечение. Диагностицира се състоянието на организма, а не вече проявената болест, което позволява прогнозиране и предпазване от нея. Отново са налице основните принципи в изграждането на холистичен модел на здравето.
Ако сте се възползвали от информацията и полезните съвети, които предоставяме в нашия блог, ще се радваме, ако ни последвате и споделите статията с приятелите си. Можете също така да споделите вашето мнение или личен опит в коментарите!
Comments